Премиерът на Северна Македония се закле да не вписва българите в конституцията
Министър-председателят на РСМ Християн Мицкоски изрази категорична позиция, че няма да има конституционни промени, свързани с България.
„Няма да има конституционни промени, докато аз съм министър-председател, ако не бъдат изпълнени поне две условия. Първото е македонците в България да получат гарантираните права, а второто е да получим ясни гаранции, че вече няма да има двустранно вето, унижения и блокади по субективни причини“, каза той.
„Те знаят. Ние знаем. Те знаят, че ние знаем, че те знаят… че са българи“, коментира по този повод Кристриян Шкварек:
В Скопие нямат проблем с това да споменават в конституцията си всякакви народи – власи, сърби, турци, дори роми. Там нямат страх от пълното икономическо превземане на страната от гърците. Нито политическото такова от сърбите. Или демографското от албанците.
Но стане ли дума за българите и България, изведнъж бягат като дявол от тамян. Изведнъж се събужда нещо страшно, нещо дълбоко, което ги кара истерично да отказват и включване в конституцията, и български телевизии, и инфраструктурни връзки с България, и всичко. Никой друг не поражда такъв страх, такава истерия там, никой друг не събужда такова „нещо“ в душата на скопския, политически и интелектуален елит.
Защото „нещото“, което българите и България будят у тях, е просто… гузната съвест. Те знаят. Ние знаем. Те знаят, че ние знаем, че те знаят… че са българи. И че цялата им юго-държава бе изградена, и се крепи, на основа отричането на този факт.
Според Димче Ямандиев, председател на Сдружение „Илиндень“, вписването на българите в конституцията на Република Северна Македония не е двустранна сделка и не подлежи на условия към България.
Ето какво пише той по този повод в социалната мрежа:
По повод изказването на премиера на Република Северна Македония Християн Мицкоски, че българите няма да бъдат вписани в конституцията на страната, докато България не изпълни поставени от Скопие условия, е необходимо да се внесe яснота по няколко ключови въпроса, които умишлено се подменят в публичното пространство.
Решенията на Европейския съд по правата на човека не разглеждат въпроси за етнос, идентичност или признаване на „македонско малцинство“ в България. Те са свързани единствено с правото на свободно сдружаване, гарантирано от чл. 11 на Европейската конвенция за правата на човека. Съдът не признава етноси и не задължава държавите да променят своя конституционен ред.
В решението по делото „ОМО Илинден и други срещу България“ е установено нарушение, свързано със сдружаването, но никъде не се съдържа признание на „македонски етнос“ в България, нито изискване към българската държава за такова признание. Съдът изрично не се произнася по въпроса кой е „македонец“ и дали съществува такова малцинство в България. Предметът на делото е строго правен.
Българската конституция ясно забранява политически партии на етническа основа. Този принцип важи за всички без изключение и се прилага последователно от българските съдилища. Това не е дискриминация, а конституционен ред.
Преспанският договор от 2018 г. допълнително изяснява международната рамка. Терминът „македонски“ в него се отнася единствено до гражданите и културата на Република Северна Македония. Скопие пое ангажимент да няма културни, исторически или езикови претенции извън своята територия. Следователно не съществува международна или правна основа България да признава „македонски етнос“ на своя територия.
Вписването на българите в конституцията на Република Северна Македония не е двустранна сделка и не подлежи на условия към България. Това е поето задължение на самата държава в рамките на европейския процес. Опитите темата да бъде изместена чрез внушения и условия не променят този факт.
България има суверенното право да определя своята конституционна рамка и да отстоява историческата истина. Решенията на Европейския съд по правата на човека защитават индивидуални права, а не политически конструкции.
Колко са македонците в България
Преброяванията на населението в България показват минимален брой хора, самоопределили се като етнически македонци, като след 1956 г. (когато са отчетени над 178 000 по време на насилствена македонизация) данните сочат пренебрежимо малък брой, падайки под 10 000 души. Последните преброявания не отчитат статистически значима група.
Според окончателните данни от преброяването на населението в България, проведено от НСИ през 2011 г., като хора с македонско етническо самоопределение са се регистрирали 1 654 души. Този въпрос е част от преброяването на етническата група и майчиния език.
Данните от последното преброяване (към 7 септември 2021 г.) не винаги открояват малки етнически групи в публично оповестените обобщени данни, но тенденцията остава за много нисък брой самоопределили се по този начин.
Колко са българите в Северна Македония
Според последното официално преброяване от 2021 г., едва 3504 души (0,19% от населението) са се самоопределили като българи. Съществува обаче огромен контраст с броя на македонските граждани, придобили българско гражданство на базата на доказан български произход, които са над 100 000.
На този фон Брюксел продължава да настоява, че вписването на българите е задължително условие за реалното започване на преговорите по клъстерите за членство в ЕС.
