Украинска гражданка твърди, че ѝ е бил отказан автобусен билет за междуградско пътуване заради нейната националност. От автогарата във Варна са започнали незабавна проверка, а служителката на касата категорично отрича. Сезирана е комисията по дискриминация.
Случаят истерично се разпространи в социалните мрежи. „Ще предприемем действия конкретни лично към тази жена, която си е позволила да наруши закона за дискриминацията в България. Позволила си е да дискриминира на етническа основа“, заяви Татяна Кристи от Фондация „Открито сърце“ и активист на „Да, България“.
Каква обаче е истината? Ето какво пише във Фейсбук по този повод Давид Александров от „Прогресивна България:
„Попаднах на изключително тенденциозен репортаж по Nova, който повдига сериозни въпроси не толкова за самия случай, колкото за начина, по който се представя информацията.
Става дума за украинска гражданка, която твърди, че ѝ е отказано да закупи билет от автогара поради нейната националност. По думите на служителката обаче ситуацията е съвсем различна – първоначално е поискано връщане на билет, което е било коректно извършено, а последващото искане за нов билет не е могло да бъде удовлетворено поради изчерпани места в натоварен празничен период.
Въпреки това, случаят бързо ескалира в медиите като „дискриминация“, без да има ясно установени факти и без да е изслушана обективно и двете страни. Включва се и Татяна Кристи от ДБ, която допълнително раздухва темата, включително с внушения за наказателна отговорност.
Тук идва основният проблем – създава се обществено напрежение на база непроверена или едностранчиво представена информация.
Нека бъдем ясни:
България протегна ръка на украинските граждани в изключително труден момент. Осигуриха се средства, подслон и подкрепа в мащаб, който всички виждаме. Това обаче върви ръка за ръка с едно елементарно изискване – взаимно уважение.
Когато всеки подобен казус автоматично се представя като „дискриминация“, без доказателства, това не помага нито на истината, нито на обществото. Напротив – създава разделение и напрежение там, където може и да няма реален проблем.
Съдът и институциите са тези, които установяват дали има нарушение. Не медиите, не НПО-та и не социалните мрежи.
Още по-притеснително е, когато медийният разказ е изграден така, че да внушава вина още преди фактите да са изяснени. Това вече не е журналистика.
България се грижи са украинските бежанци, но също така е важно да има уважение към българските граждани, към служителите и към обществото, което ги приема и лишаваме нашите деца и пенсионери, заради този свръх разход.
Нека не се поддаваме на едностранчиви внушения и медийни манипулации. Истината винаги има повече от една гледна точка – и ако не я търсим честно, губим не просто фактите, а самата основа на едно нормално демократично общество.“
