Християн Мицкоски все повече навлиза в капаните, които сам си залага и най-опасният от тях е следването на модела „Милошевич“
автор: Костадин Филипов, „Труд“
Все съм виждал простотии в отношенията ни със Скопие, но като тази, която ни разлюля през миналата седмица и продължава да ни тресе, май не ми се беше случвало. А през дългите години кореспондентска работа за български медии край Вардар съм имал възможност да бъда свидетел на най-различни варианти на третирането на някое изказване или събитие, от които да се чудиш откъде може изобщо на човек да му хрумне тяхната „интерпретация“. И затова си мисля, че ако някога наистина искаме да стигнем до това да сме най-близки държави със Северна Македония и с хората там, трябва решително и без никакво колебание да се разделим с простотиите, които се вършат и които обременяват отношенията ни. И от двете страни на границата, разбира се. В крайна сметка, нали исторически и манталитетно сме едни и същи.
Някакъв сайт, който в Скопие броят за български, поместил копие на дипломатическа нота до българското външно министерство, с която се моли за съответната защита на съпругата и сина на премиера Християн Мицкоски, които имат намерение да посетят Пампорово. Как хората са се добрали до документа, не става ясно, но по всичко личи, че те приемат публикацията като свой професионален успех и удар срещу други подобни сайтове от социалните мрежи в надпреварата да демонстрират повече патриотизъм от останалите. Няма лошо, намерили начин, добрали се до документацията на някоя институция, без да се уточнява коя, и са дали гласност на един документ, който е датиран от преди шест месеца.
Тогава, в началото на януари тази 2026 г. съпругата на премиера на Северна Македония и единият от синовете им искат да отидат да покарат ски в Пампорово. И по този повод съответните институции молят българските власти да осигурят нужната логистика и защита на двамата. Както става ясно, посещението е било реализирано, съпругата и синът на Мицкоски са се върнали обратно в Скопие напълно невредими и надявам се, доволни от гостоприемството на Родопите и прекарването си в Пампорово. Тоест, случаят с нотата е консумиран отдавна без никакви, ама никакви последствия. Напротив, дори с натрупани добри емоционални впечатления, надявам се.
И изведнъж всичко това, което изглежда напълно нормално и редовно, се превръща в повод за развихрянето на поредната антибългарска истерия в медиите и в политическите кръгове в Скопие. Не знам дали хората от сайта, публикувал копието на нотата са си давали сметка за това, което ще предизвикат в отговор на своята публикация. Вероятно не, което пък показва че въпреки патриотичното си название и родолюбивата дейност не познават достатъчно добре механизмите, по които се движи пропагандната машина на управляващите в Скопие, пък и не само тяхната. Препоръчвам им да потърсят и изслушат един разговор в ефира на частното радио „Лидер“ от Скопие, от неговия собственик и нова звезда на медийното небе в Северна Македония Люпчо Златев с пенсиониран високопоставен полицейски началник, за да разберат как тяхната публикация става повод за най-гнусните обвинения, подигравки и атаки срещу държавата България и нейния народ. Критиката срещу сайта с публикацията за нотата остава някак си назад, но пък антибългарски вербален тероризъм и омраза – колкото искаш. И това не е изолиран случай.
Казвам го направо и ясно – не виждам нищо нередно в това гражданите на Република Северна Македония да идват на туризъм и почивки в България. Напротив, смятам го за една от задачите на българските институции да създават условия и да увеличават броя на идващите у нас граждани на съседната държава. Колкото повече, толкова повече.
О, да, тук разбира се възниква въпросът защо с парите на българските данъкоплатци се осигурява спокойствието на съпругата и детето на човека, който превърна антибългаризма в държавна политика и който от сутрин до вечер вижда и търси кошмарите на „побългаряването“ на своите съграждани. Така е, но пък да спазваш правилата на дипломацията и доброто съседство е белег на цивилизованост, нали? Знам онази „максима“, че на простотията трябва да се отговаря с простотия, а не с интелигентност, но пък какво, да откажем подобна грижа, за да изглеждаме като тях ли?
Впрочем нотата е най-употребяваният инструмент в дипломатическата комуникация и в международното общуване и затова никак не мога да разбера каква е тази параноя от страна на Скопие документът да се въздига на нивото на най-секретните файлове, които всяка държава има правото и задължението да съхранява зад девет ключалки в десета. А публикуването ù да се вменява като вина на българската държава, на целия ни народ и на всеки български гражданин поотделно.
България това, българите онова, и така нататък. Но това си е стара практика в Скопие – да минават от „частното към общото“ с лекотата на хора, за които няма значение дали някой отделен гражданин е казал или направил нещо срещу тяхната идентичност, а направо обвиняват за това държавата ни с всичките ù институции. Тогава ще попитам защо се сърдят, че България настоява и прави всичко за защита на правата дори на всеки отделен свой гражданин, който е имал смелостта и храбростта да се определи като българин в Северна Македония. Така се прави, ако не знаят, да им кажем.
Не знаят ли? Много добре го знаят, ама се правят на няколко и половина. Една публикация на документ, който би могъл спокойно да е излязъл от институциите на държавата Северна Македония, стана повод самият Мицкоски да заяви, че България с това „радикализира“ двустранните ни отношения. Посланикът ни в Скопие Желязко Радуков пък бе извикан в тяхното външно министерство за обяснение. Това е сериозен акт в дипломацията. Нещо много им стана симпатичен той, та мине не мине време, намират повод го поканят да ги посети в онази сграда на брега на Вардар, от покрива на която някога махнаха статуята на Симеон Радев. А и паметника на Борис Сарафов, вдигнат току пред входа на сградата, също така бе преместен.
И понеже стана дума за Симеон Радев, чийто корени са в Ресен, ако поне малко познаваха неговата богата и успешна дейност като български дипломат, никога не биха си позволили да правят това със собствената си дипломация, което правят откакто са начело на управлението на Северна Македония. А самият Симеон Радев, човек с крайно внимателно и строго отношение към думите и понятията, би се потресъл, сигурен съм от това определение „бугар“, което външният министър Тимчо Муцунски даде на българите, какъвто и самият Радев се чувстваше до края на дните си. Но с повишаване на агресивността във вербалните си изяви към България и нейните политици и институции, с всекидневното си облъчване на обществото с антибългаризъм оттатък сами падат в капана, който уж заложиха на нас. Ще се окажат прави онези наблюдатели, които смятат, че колкото повече Мицковски и екипът му навлизат в антибългарската тематика като държавна политика, толкова повече сами ограничават възможностите си за маневри, отстъпки и компромиси, когато обстоятелствата ще наложат това да се случи. Кога ли? Когато – тогава.
Но това, което лично мен ме притеснява все повече и повече, това е дълбоката връзка на поведението на Мицкоски със сагата около Слободан Милошевич. Вече писахме за това, но за съжаление всеки ден ни предлага нови и нови доказателства за невидимата, но ефективна връзка между сръбския диктатор и премиера на Северна Македония. Дори „посредничеството“ на Александър Вучич в този процес вече ми се струва, че стои някак си встрани.
Пък и самият Вучич, както чуваме, щял да подаде оставка след няколко седмици като президент на Сърбия. Какво, историята се повтаря при други обстоятелства и с други герои ли? И Милошевич бе принуден през октомври 2000 г. да напусне поста си на държавен глава на Сърбия след бурните протести на младите хора в страната след като фалшифицира резултатите от президентските избори. Вече втора година и Вучич е цел на атака на студентски, а и не само студентски, протести. Ако намерението му е сериозно и не е само форма на „пременил се Илия, и пак в тия“, което е напълно възможно и е напълно в стила му, би било интересно каква лична и политическа съдба го чака зад ъгъла. Е, и нашият президент Румен Радев напусна поста си преди края на мандата си, но за разлика от Вучич мотивът не бе многомесечна протестна вълна срещу него, а очакването на българското общество за промяна на олигархичния модел на управление. Между другото, бе обявено, че в скоро време Радев ще се вижда с Вучич. При новите обстоятелства, редно ли е такава среща да се провежда изобщо? Какво могат двамата да си кажат, освен едно „довиждане“?
Впрочем къде са простотиите, обявени в заглавието, ще попитате? А че досега за какво говорихме?
източник: trud.bg
