Няма съществени промени в електоралните нагласи три месеца след парламентарните избори, показва първото проучване в новия мандат на „Алфа Рисърч“.
Според данните за „Прогресивна България“ биха гласували 41,6% при 44,6 получени на вота на 19 април, за ГЕРБ-СДС – 13,1% (спрямо 13,39%), за ПП – 6,6 и за ДБ – 6,1% (спрямо общо 12,62%), за ДПС – 5,2% (спрямо 7,1%), за „Възраждане“ – 4% (спрямо 4,26%).
42% от анкетираните дават положителна оценка за работата на кабинета, а 33% – отрицателна. В същото време министър-председателят се ползва с по-високо лично доверие – 48% срещу 31% недоверие.
Според директора на агенцията Боряна Димитрова именно високият личен рейтинг на Румен Радев към момента компенсира част от критиките към работата на кабинета.
„След първите 100 дни хората все повече ще оценяват управлението по конкретните резултати“, прогнозира тя пред bTV.
„Властта не е политически уязвима, но е уязвима по отношение на резултатите. Ако хората не видят реални решения на проблемите, кредитът на доверие постепенно ще започне да се изчерпва“, предупреди Димитрова.
Шест месеца след като прие поста от Радев, президентът Илияна Йотова е с най-висок политически рейтинг в страната – 50% одобрение, 29% неодобрение и 21% неутрални оценки.
Според данните тя печели доверието на широки социални слоеве, чието ядро са симпатизантите на „Прогресивна България“ и БСП. Заявената подкрепа дава силен старт на кандидатурата ѝ за президент, обявена след края на проучването, отбелязват от „Алфа Рисърч“. „В тази си роля г-жа Йотова влиза вече в нова електорална динамика, която ще зависи силно от бъдещите опоненти в надпреварата и политическите конфигурации зад тях“, посочват социолозите.
Според Димитрова президентът и правителството вече се възприемат като част от едно политическо управление, което означава, че евентуално нарастване на критиките към кабинета може да се отрази и върху доверието към държавния глава.
По думите ѝ друг важен фактор е изборът на дата за президентския вот, като насрочването на изборите за 25 октомври вероятно цели кампанията да приключи преди зимния период, когато традиционно се засилва общественото напрежение, свързано с цените, енергийните разходи и бюджета.
Познатото от предишни правителства противопоставяне между капацитета на новите управляващи и наследството на предишните, не подминава обществения дебат и този път, отбелязват от „Алфа Рисърч“. Те посочват, че нагласите по темата са важни, защото очертават границите на кредита на доверие към новата власт: 32% вярват във възможностите на правителството и отчитат тежестта на завареното от предишната власт; 33% са критични и към настоящите, и бившите управляващи; 25% смятат, че тежкото наследство е само оправдание и че управляващите задълбочават кризата.
„Ако трябва да се обобщи: доминира разбиране за тежко наследство (65%), но заедно с него и критичност към първите стъпки на управляващите (58%). Най-сериозното предизвикателство за настоящото управление ще бъде да премине от обяснение на наследените проблеми към убедителна демонстрация на капацитет за тяхното решаване“, гласи анализът на агенцията.
Изследването показва, че най-сериозните тревоги на хората остават ръстът на цените, корупцията, здравеопазването и пътната безопасност. Покачването на цените е посочено от 81%, а борбата с корупцията и олигархията – от 72% от респондентите. По тези две теми делът на положителни оценки за правителствените мерки е съответно 28% и 26%. Според данните най-критично е съотношението „проблем-решения“ при здравеопазването, пътната безопасност, инфраструктурата и оздравяването на публичните финанси.
Според Димитрова именно при тези теми има най-голямо разминаване между значимостта на проблемите и обществената оценка за ефективността на предприетите мерки. „Ахилесовата пета на правителството са конкретните политики за решаване на ежедневните проблеми на хората“, коментира тя.
Изследването отчита известно подобрение и в общественото отношение към Народното събрание. Доверието към институцията достига около 20% – най-високото ниво от 2011 г. насам. Въпреки това отрицателните оценки продължават да преобладават. Според Димитрова парламентът остава „в сянката“ на изпълнителната власт, а основното предизвикателство пред депутатите е да възстановят общественото доверие към законодателната институция.
Обществените оценки за председателите на Народното събрание традиционно се движат в синхрон с доверието към самия парламент. За настоящия председател Михаела Доцова социолозите отчитат и сравнително висока степен на неразпознаваемост сред гражданите, което според тях показва, че фигурата на председателя остава по-слабо видима в сравнение с останалите политически лидери.
Проучването показва, че като председател на „Прогресивна България“ Румен Радев е с най-високо обществено доверие и сред партийните лидери.
Следват Бойко Борисов (16.3% доверие срещу 64.2% недоверие), Асен Василев (14.1% доверие срещу 68.2% недоверие), Костадин Костадинов (14% доверие срещу 67.2% недоверие), Ивайло Мирчев (13.8% доверие и 57.4% недоверие), Божидар Божанов (11.2% доверие и 54.3% недоверие), Радан Кънев (10.3% доверие и 52.9% недоверие). На последно място традиционно е Делян Пеевски, като с 3,6% доверие срещу 85,2% недоверие според социолозите личността му поляризира силно и симпатизантите на ДПС, което според тях е знак за вътрешни процеси в партията.
Изследването е проведено в периода 17-23 юли 2026 г. сред 1000 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.
Проучването е реализирано със собствени средства и е част от регулярния мониторинг на „Алфа Рисърч“.
