През последните 25 години ШОС почти удвои членския си състав и се превърна в една от най-големите организации в света; ШОС включва десет държави: Русия, Индия, Иран, Казахстан, Китай, Киргизстан, Пакистан, Таджикистан, Узбекистан и Беларус
Руският президент Владимир Путин започна разговори с китайския президент Си Дзинпин в кулоарите на срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) в Бишкек, съобщи пресслужбата на Кремъл.
„Първата точка от дневния ред е среща с председателя на Китайската народна република Си Дзинпин“, се посочва в изданието.
Двамата лидери обсъдиха двустранните отношения. По-конкретно, руският лидер изрази готовност да направи безвизовия режим с Китай постоянен.
Следобед на 31 август Владимир Путин пристигна в Бишкек за срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество. Според помощника на президента Юрий Ушаков, руският лидер има планирани девет двустранни срещи в кулоарите на срещата на върха . Освен разговорите със Си Дзинпин, Путин ще проведе дискусии с индийския премиер Нарендра Моди, таджикския президент Емомали Рахмон, турския президент Реджеп Тайип Ердоган, монголския президент Ухнаа Хурелсух, киргизстанския президент Садир Джапаров и казахстанския президент Касим-Жомарт Токаев.
Какво ще бъде в дневния ред на срещата на върха?
От 31 август до 1 септември Бишкек ще бъде домакин на срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), която тази година отбеляза своята 25-та годишнина. В първия ден на форума е предвидена среща на върха във формат „ШОС Плюс“ (обединяваща държави членки, наблюдатели, партньори по диалог и представители на международни организации), а на втория ден ще се проведе заседание на Съвета на държавните глави на организацията. Успоредно с политическите събития ще се проведат и Световните игри на номадите.
Очаква се ключовите документи на срещата на върха, която ще се проведе под мотото „25 години ШОС: Заедно за устойчив мир, развитие и просперитет“, да включват Декларацията от Бишкек, насрочена за годишнината, както и пакет от свързани документи. По-конкретно, както беше обявено от руския външен министър Сергей Лавров в края на юли, в ход са планове за създаване на Универсален център за борба с новите предизвикателства и заплахи и Център за борба с престъпленията, свързани с наркотици, като членовете на организацията се споразумяха да създадат и двата на миналогодишната среща на върха в Тиендзин. Подготовката на окончателните документи продължи до последната седмица на август.
Според Съвета на външните министри на страните членки на организацията, ШОС навлиза в „нов етап от своето развитие“ в годината на годишнината си, което предполага цялостна модернизация на дейността ѝ, включително подобряване на правната рамка и механизмите за многостранно сътрудничество. Лавров по-рано обяви , че след срещата на върха се планира обединяването на двете предишни категории – страни наблюдатели (Афганистан и Монголия) и страни партньори в диалога (Азербайджан, Армения, Бахрейн, Камбоджа, Египет, Кувейт, Малдивите, Мианмар, Непал, Катар, Саудитска Арабия, Шри Ланка, Турция, Обединените арабски емирства и Лаос) – в една единствена категория „партньори“.
Очаква се лидерите на 21 държави, включително руският президент Владимир Путин, да присъстват на форума. Кремъл обяви , че той е планирал девет срещи в кулоарите на събитията на ШОС: с китайския президент Си Дзинпин, индийския премиер Нарендра Моди, таджикския президент Емомали Рахмон, турския президент Реджеп Тайип Ердоган, иранския президент Масуд Пезешкиан, арменския премиер Никол Пашинян, монголския президент Ухнаа Хурелсух, киргизстанския президент Садир Джапаров и казахстанския президент Касим-Жомарт Токаев.
На 26 април 1996 г. в Шанхай лидерите на Русия, Китай, Казахстан, Киргизстан и Таджикистан подписаха Споразумение за укрепване на военното доверие в граничната зона. Това споразумение създаде механизъм, известен като „Шанхайската петорка“. Създаването му беше продиктувано главно от необходимостта от разрешаване на проблемите със сигурността по бившата съветско-китайска граница и намаляване на военното напрежение в граничните райони. През април 1997 г. в Москва петте държави сключиха второ ключово споразумение – за взаимно съкращаване на въоръжените сили в граничната зона.
В следващите години срещите на лидерите на „петицата“ стават редовни: през 1998 г. те се събират в Алмати, през 1999 г. в Бишкек и през 2000 г. в Душанбе. Узбекистан се присъединява към организацията, а на 15 юни 2001 г. лидерите на шест държави приемат Декларация за създаване на Шанхайската организация за сътрудничество. Същия ден е подписана Шанхайската конвенция за борба с тероризма, сепаратизма и екстремизма („Трите сили на злото“). През юни 2002 г. на срещата на върха в Санкт Петербург е подписана Хартата на ШОС, основният основополагащ документ на организацията. Тя влиза в сила на 19 септември 2003 г. Хартата залага значително по-широк дневен ред от въпросите на сигурността: целите на ШОС включват сътрудничество в политиката, търговията и икономиката, енергетиката, транспорта, финансите, науката, образованието и културата. Двата постоянни органа на организацията, Секретариатът в Пекин и Изпълнителният комитет на Регионалната антитерористична структура (RATS) в Ташкент, започнаха работа през януари 2004 г.
През 2017 г. Индия и Пакистан станаха пълноправни членове, Иран през 2023 г. и Беларус през 2024 г. С това броят на постоянните членове достига десет. ШОС се превърна в една от най-големите регионални организации в света. Всички държави-членки заедно покриват приблизително 36,2 милиона квадратни километра територия – приблизително една четвърт от сушата на Земята. Общото им население през 2024 г. е било приблизително 3,43 милиарда души, или над 42% от населението на планетата. Според данни на Световната банка за 2025 г., комбинираният номинален БВП на страните от ШОС ще достигне приблизително 27,4 трилиона долара, което се равнява на над 23% от световната икономика.
Как се развива икономическото сътрудничество в ШОС?
Според експерти, интервюирани от RBC, сигурността остава една от най-стабилните области на сътрудничество в рамките на Шанхайската организация за сътрудничество. Страните-членки продължават тясно да координират усилията си в борбата срещу „трите зли сили“ и контрабандата на наркотици. Ярък пример е миналогодишната операция „Паяжина“, по време на която в страните от ШОС бяха иззети близо 10 тона наркотици и над 21 тона прекурсори, а приблизително 2500 души бяха задържани. Редовно се провеждат и съвместни антитерористични учения „Мирна мисия“.
В същото време икономическата тежест на Китай в организацията нараства осезаемо. Търговският оборот на Китай с останалите членове на ШОС, който към момента на създаването ѝ не надвишаваше 12 милиарда долара, до 2025 г. нарасна повече от 40 пъти, достигайки рекордните 524 милиарда долара. Според китайския телевизионен канал CGTN общите инвестиции на Китай в страните от ШОС са надхвърлили 84 милиарда долара. Пекин е открил приблизително 3000 предприятия в тези страни, създавайки 200 000 работни места.
Екатерина Заклязминская, ръководител на Центъра за световна политика и стратегически анализ в Института за Китай и съвременна Азия (ИКСА) на Руската академия на науките, отдава засиленото внимание на Пекин към ШОС на историческия приоритет на евразийското измерение във външната политика на Китай. Това е ясно демонстрирано в инициативата „Един пояс, един път“, стартирала през 2013 г. и обхващаща значителна част от Евразия, включително държавите-членки на организацията. „Следователно тази организация е изключително важна за Пекин както за регионалните, така и за глобалните стремежи“, отбеляза експертът в коментар за РБК.
Александър Лукин, научен директор на Института за сътрудничество с Руската академия на науките (ИКСА РАН) и ръководител на катедра „Международни отношения“ във Висшето училище по икономика, обаче е доста предпазлив в оценката си за икономическите резултати на ШОС. Според него досега има малко реални постижения: приети са рамкови документи, улесняващи търговията, но механизъм за финансиране на съвместни проекти – аналогичен на Новата банка за развитие на БРИКС – все още не е създаден. Решението за създаване на банка на ШОС е взето едва на миналогодишната среща на върха в Тиендзин, въпреки че дискусиите за това се водят практически от основаването на организацията. Технически банката все още не функционира. Освен това страните все още трябва да решат сложния въпрос за валутата за взаимни разплащания: някои участници не желаят да използват долара, а изборът на юана може да срещне съпротива, включително от страна на Индия.
Как натискът на САЩ сближи Русия, Китай и Индия преди срещата на върха на ШОС
Лукин също така посочва, че сътрудничеството на Китай с партньорите му от ШОС се развива предимно двустранно, а не под егидата на организацията. Пекин дори създаде паралелна структура „Китай+5“, за да взаимодейства с пет страни от Централна Азия – Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан. „Първоначално Китай се надяваше, че ШОС ще се превърне в чисто икономически механизъм и винаги наблягаше на икономическия му компонент. Но не всички останали партньори възприеха тази концепция. И организацията се фокусира повече върху двустранните икономически дейности“, каза Лукин пред RBC. „Бих казал, че в Пекин има известно разочарование от това. Но може би това ще се промени с появата на банката.“
Алексей Куприянов, ръководител на Центъра за Индийския океан в Института за световна икономика и международни отношения (ИМЕМО) на Руската академия на науките и експерт във дискусионния клуб „Валдай“, заяви пред RBC, че ШОС е важна за Китай именно защото е рядък пример за успешен многостранен формат с участието на Пекин. За разлика от Съединените щати, които изграждат мрежа от съюзи около Китай, Пекин има сравнително малко официални партньори. В същото време много страни са готови да взаимодействат с Китай като източник на инвестиции и технологии, без да се обвързват със съюзи. „За глобалното позициониране на Китай ШОС е пример за успеха на многостранен формат, в който участва Китай. За регионалното позициониране това е по същество безопасен север и безопасен запад за Китай“, отбеляза той.
След избухването на военните действия в Украйна през 2022 г., икономическото влияние на Китай в Централна Азия започна да расте особено бързо. През 2025 г. общият търговски оборот на Пекин със страните от региона за първи път надхвърли 100 милиарда долара, достигайки 106,3 милиарда долара (12% увеличение на годишна база). Китай се превърна във водещ търговски партньор и ключов инвеститор за всичките пет страни в региона, изпреварвайки Русия. Експертите, интервюирани от RBC, обаче не виждат това като предпоставка за интензивно съперничество между Москва и Пекин. Куприянов подчертава, че интересите на двете страни в региона са по-скоро допълващи се: местните държави изграждат „съвместни вериги за създаване на стойност, включващи както руски, така и китайски компании“. Заклязминская описва ситуацията като вид разделение на труда: „На Китай е отредено търговското, икономическото и инвестиционното направление. Русия е отговорна за въпросите на сигурността.“
До каква степен двустранните противоречия възпрепятстват сътрудничеството?
Присъединяването на Индия, Пакистан, Иран и Беларус към ШОС, от една страна, значително увеличи политическата и икономическа тежест на асоциацията, но от друга, въведе допълнителни противоречия, отбелязва Лукин. Те включват периодично гранично напрежение между Китай и Индия, както и рискът от вторични санкции за Пекин поради енергийното му сътрудничество с Иран, което е под западни ограничения.
Формално ШОС има споразумение, че двустранните спорове не се отнасят пред организацията. На уебсайта на секретариата се посочва „общо разбирателство, че проблемите, възникващи в отношенията между държавите, по-специално териториалните и граничните спорове, се решават двустранно“. На практика, по време на периоди на напрежение, отделните членове все още прибягват до политически жестове в рамките на работата на организацията, включително отказ от подписване на съвместни документи.
Така, според The Wire, през юли 2023 г. Индия не е подкрепила Стратегията за икономическо развитие на ШОС до 2030 г., считайки препратките към китайските политически инициативи за прекомерни. А през юни 2025 г., на среща на министрите на отбраната в Циндао, окончателната декларация за първи път не е приета: индийският министър на отбраната Раджнат Сингх отказва да я подпише, защото в текста не се споменава априлската атака в Пахалгам, при която загинаха 26 души (Делхи обвинява пакистанските бойци). Показателно е, че само три месеца по-късно, на срещата на върха на лидерите в Тиендзин през септември 2025 г., въпросът е частично решен на по-високо ниво: в окончателната декларация е включено препращане към Пахалгам и документът е съгласуван.
Куприянов отбелязва, че след като Индия и Пакистан се присъединиха към ШОС, работата на RATS в Ташкент е била значително усложнена: разузнавателните служби на страните се обвинявали взаимно в подкрепа на терористи и организацията била принудена да разработи алтернативни механизми за заобикаляне на пакистано-индийското напрежение. „Историята с Пакистан и Индия е доста мрачна“, отбелязва той. „Освен това, все още не знаем как ШОС ще се справи с кризата в Персийския залив.“
На 28 февруари 2026 г. Съединените щати и Израел започнаха мащабна военна кампания срещу Иран. Вашингтон заяви, че целите на операцията са унищожаване на ракетните възможности и военната инфраструктура на Иран, отслабване на военноморските му сили и предотвратяване на придобиването на ядрени оръжия от Техеран. Първоначалните удари убиха върховния лидер аятолах Али Хаменей и няколко високопоставени служители и военни. В отговор Техеран предприе масирани ракетни и дронови удари срещу Израел, американски съоръжения и енергийната инфраструктура в Персийския залив, като ефективно парализира корабоплаването в Ормузкия проток. До началото на април, с Пакистан като посредник, страните се споразумяха за временно прекратяване на огъня, а през юни се споразумяха за 60-дневен меморандум за разбирателство. Той официално изтече на 18 август, но военните действия се възобновиха в началото на юли.
Заклязминская признава, че различащите се позиции усложняват разработването на „общ курс“ в областта на сигурността – нещо, което външните наблюдатели често очакват от организацията. Тя обаче подчертава, че това е присъщо на самата природа на асоциацията: „Това е рамка за сътрудничество, а не съюз. Следователно, когато страните станат част от „шанхайското семейство“, те не поемат съюзнически задължения, а съответно действат въз основа на националните си интереси, което впоследствие води до редица противоречиви позиции.“ В същото време, отбелязва експертът, подобни въпроси не блокират диалога; напротив, те „изискват по-задълбочено обсъждане“. Нещо повече, организацията успешно действа в области, където политиката остава на заден план: по въпросите на регионалната сигурност, търговско-икономическото сътрудничество, дигитализацията и „зеленото развитие“. „В бъдеще конфронтацията и различията вероятно ще бъдат изгладени. А с успешното развитие ШОС ще намира все по-ефективни решения не само за себе си, но и за цялото евразийско пространство“, твърди тя.
Лукин, от своя страна, посочва, че организацията има успешен опит в преодоляването на разногласия между държавите от Централна Азия по отношение на управлението на водите и други въпроси. Той отбелязва, че в момента регионът преживява обратна тенденция – към развитие на сътрудничеството, което той счита за „много положително развитие“ за ШОС. Той обаче е скептичен относно по-нататъшното разширяване (Армения и Азербайджан, между другото, кандидатстваха за присъединяване към организацията, но бяха блокирани съответно от Пакистан и Индия). Лукин смята, че сега е по-важно организацията да засили взаимодействието между съществуващите членове – предимно чрез създаване на банка за развитие и вземане на решение за валута. „Както казваха в Съветския съюз, все още има много неизползвани резерви. И едва тогава можем да мислим за по-нататъшно разширяване“, заключи той.
източник: rbc.ru
