Зеленски се опита да припише недостига от 27 млрд. долара на Федоров, уволнения министър на отбраната, но проблемът е структурен: войната става все по-скъпа, докато руските удари по морските пристанища лишават Киев от приходи. Украинците се насочват към тежка зима на засилващи се руски атаки и колебаеща се западна подкрепа. Бъдещето им никога не е изглеждало по-несигурно, нито техният лидер – по-изолиран, пише Андрю Дей в анализ за The American Conservative
Добре дошли в махмурлука с повръщане в храстите на съседите след лятната еуфория в Украйна, че тя „обръща хода на войната“.
Всъщност еуфоричната фаза беше краткотрайна, така че усещаме гадните последици поне от средата на юли, когато президентът Володимир Зеленски уволни популярния министър на отбраната Михайло Федоров. Няколко дни по-късно той освободи главнокомандващия Олександър Сирски, а ден след това – и началника на Генералния щаб на Въоръжените сили на Украйна Андрий Хнатов.
Президентите във военно време не отстраняват висшите си военни ръководители, когато развитието на бойното поле е по мед и масло. А след кадровите размествания във военното ръководство на Киев Русия само засили въздушните си нападения, като изпраща реактивни дронове срещу критична инфраструктура и изстрелва планиращи бомби по източните украински укрепления в стратегическия „крепостен пояс“.
Разбира се, Украйна също нанася своите удари, атакувайки цели дълбоко в руска територия и по-специално петролни рафинерии, за да засили натиска върху Москва. Изглежда, че целта на тези удари е руският президент Владимир Путин да бъде принуден да приеме енергийно примирие преди зимата, така че в тях поне има някаква стратегическа логика. Но както отбеляза военният анализатор Дженифър Кавана в неотдавнашен подкаст: „Каквото може да направи Украйна, Русия може да го направи по-добре“.
Тази седмица обаче вниманието привличат политическите сътресения в правителството на Зеленски. След като вече не му останаха висши генерали, които да изхвърли, украинският лидер сега се нахвърля срещу бивши длъжностни лица в опит да утвърди контрола си насред хаотична корупционна криза.
Може би си мислите, че това е едновременно ново и тревожно развитие, но ще бъдете прави само наполовина.
„Нищо в това развитие не е ново“, заяви пред „The American Conservative“ Балаш Ярабик от Центъра „Карнеги Русия – Евразия“.
Новото според Ярабик е, че натрупващите се скандали „вече създават мултикриза преди една много тежка зима, през която Русия ще разполага с много по-голям капацитет за разрушение“.
Тази неделя Зеленски наложи санкции на собствената си бивша прессекретарка Юлия Мендел, която се превърна в един от най-острите и известни негови критици. Според президентски указ Мендел разпространява „руска пропаганда“ и подкрепя „агресивната политика на Русия срещу Украйна“. Тя не само ще бъде подложена на икономически ограничения, включително замразяване на активи, но и достъпът на интернет потребителите в Украйна до профилите ѝ в социалните мрежи ще бъде блокиран.
Мендел заяви пред TAC, че обвиненията срещу нея са измислени с цел да бъде заглушен глас, призоваващ за мир. Дори привърженици на Зеленски по същество са съгласни с това.
„Моят случай е един от многото, при които срещу хора противоконституционно се налагат санкции“, каза Мендел. „Това е поредното доказателство за политическо преследване в Украйна. Изпитвам дълбок страх за семейството си и за самата себе си.“
Преди това Зеленски наложи санкции и на други украински граждани, включително на бившия ръководител на своята администрация и дори на бивш президент.
Моментът, в който беше предприето последното действие, потвърждава твърденията на Мендел за политическо преследване.
„Санкциите бяха наложени, след като стана известно, че ми предстои да говоря в Европейския парламент в подкрепа на мира“, каза тя.
В друг президентски указ, издаден от Зеленски в понеделник, се посочва, че главният прокурор Руслан Кравченко е отстранен от длъжност по силата на правомощията, предоставени от военното положение. В изявление по-рано същия ден Зеленски описа разговор, който наскоро провел с Кравченко.
„Този главен прокурор има само един път – освобождаване от длъжност“, каза Зеленски. „Точно това му заявих.“
За разлика от Мендел, Кравченко не е критик на Зеленски – той е негов ключов лоялист. Освен това вече беше подал оставка седмица по-рано и просто оставаше на поста, докато украинският парламент я одобри. Защо тогава Зеленски не само „уволни“ Кравченко, но и направи такова представление от това? Историята е сложна.
Отстраняването на Кравченко дойде, след като водещите антикорупционни органи в Украйна извършиха обиск в кабинета му – техни служители се покатериха по стълби, след като незаконно им беше отказан достъп през входа. По-късно те разкриха голям скандал, включващ измамни телефонни обаждания, рекет и пране на пари.
Кравченко отрича да е замесен, но мнозина подозират, че именно той е „шефът“, споменаван в изтекли аудиозаписи от разследването. Във всеки случай поне някои от неговите подчинени са замесени. Въпреки това в понеделник вечерта му беше позволено да напусне Украйна със служебен автомобил.
Ето го и слона в стаята за разпити: антикорупционните разследвания се приближават все повече до Зеленски.
Сагата не свършва дотук. На излизане Кравченко предприе неочаквана контраатака. Той публикува видеозапис, озаглавен „Епизод 1: Част 1“, в който представи „уведомление за подозрение“, което уж току-що бил подписал срещу Семен Кривонос, ръководител на един от антикорупционните органи.
Кравченко обвини Кривонос в купуване на гласове, фалшифициране на документи, придобиване на незаконни облаги и „фиктивно осиновяване“. Последният израз не е някакъв сложен юридически термин. Кравченко твърди, че Кривонос се е престорил, че осиновява бебе, за да си осигури снизхождение от съда по дело срещу него.
Ярабик подозира, че Зеленски е режисирал този обрат в последната минута.
„Защо Зеленски разиграва този театър? Той трябва да покаже, че се бори с корупцията“, каза Ярабик. „Но това очевидно беше сделка помежду им: Кравченко може да напусне страната, но подписва уведомлението за подозрение срещу Кривонос.“
Украинската политика никога не е изглеждала по-безумна. А тази колонка дори не засегна дневната престрелка отпреди две седмици между съперничещи си украински разузнавателни служби.
Куршумите започнаха да летят около 8:30 ч. сутринта по улиците на Киев – представете си да видите това през прозореца си, докато пиете сутрешното си кафе. Зеленски нарече случилото се „абсолютно срамно събитие“ и възложи разследването на главния прокурор. Това трябваше да бъде Кравченко – човекът, който току-що избяга от страната.
Междувременно западната подкрепа за Украйна показва признаци на пропукване. Непостоянният президент Доналд Тръмп беше започнал да се накланя към Украйна, но насред собствената му проблемна война и предизвиканата от нея криза с енергийните доставки махалото на Тръмп сега отново се движи в обратната посока.
„Господин Зеленски трябва да направи едно нещо – трябва да спре да извежда от строя производството на дизелово гориво в Русия“, заяви Тръмп пред журналисти в неделя.
Специалният пратеник на Тръмп Джаред Къшнър, който посети Москва и Киев в опит да възобнови мирните преговори, изглежда обвини Украйна за липсата на дипломатически напредък.
„Президентът Путин изложи своята линия за това, което иска да постигне“, заяви Къшнър миналата седмица. „Ако Украйна искаше да се изтегли до тази линия, тогава очевидно, нали разбирате, останалата част от споразумението вече е подготвена и сглобена. В момента Украйна не иска да направи това.“
Междувременно Европейският съюз отложи крайния срок 15 септември за удължаване на санкциите срещу Русия. Това даде повече време за разглеждане на предложенията на Словакия и – по-изненадващо – на Франция и Люксембург определени руски бизнесмени да бъдат извадени от санкционния списък.
Зеленски не е доволен.
„Определено сега не е моментът за отмяна на санкции, определено не е моментът руските олигарси да бъдат предпазвани от санкции и определено не е моментът Европа да прави каквито и да било подаръци на Русия“, каза той.
За да станат нещата още по-лоши, Украйна е изправена пред остра бюджетна криза, която озадачава европейските ѝ съюзници. Те не разбират къде са отишли всички предоставени от тях средства.
Зеленски се опита да припише недостига от 27 млрд. долара на Федоров, уволнения министър на отбраната, но проблемът е структурен: войната става все по-скъпа, докато руските удари по морските пристанища лишават Киев от приходи.
Украинците се насочват към тежка зима на засилващи се руски атаки и колебаеща се западна подкрепа. Бъдещето им никога не е изглеждало по-несигурно, нито техният лидер – по-изолиран.
„В крайна сметка това е трагедията на Зеленски“, каза Ярабик. „Той остава сам. Вече няма екип.“
