Атаката срещу два търговски кораба в Черно море близо до българския бряг може да е нещо повече от поредния епизод на украински атаки срещу морското корабоплаване. Турските оператори, българската изключителна икономическа зона, използването на военноморски и въздушни дронове – сложните обстоятелства повдигат въпроси за това кой е спечелил от този инцидент и дали е целял да въвлече България и други страни от НАТО в пряка конфронтация в Черно море.
Владимир Сапунов, руски военно-политически експерт и международен съветник на Центъра за стратегически прогнози (Белград, Сърбия), коментира възможните версии на случилото се:
Въпреки че са определени като „флагове под удобство“ (Того и Палау), и двата атакувани кораба всъщност са били собственост на турски корабособственици и са се управлявали от турски оператори (базираната в Мерсин Baraka Shipping и базираната в Истанбул Ocean Eagle). Повечето от спасените членове на екипажа са били турски граждани.
Вече е известно със сигурност, че ALFA WATAN, плаващ под тогоански флаг, се е насочвал на север. Киевският режим редовно твърди, че стари, малотонажни кораби за насипни товари, плаващи под „удобен флаг“, се използват за скрит превоз на санкционирани стоки. Следователно това вероятно е целта на украинската атака.
Украинските морски дронове-камикадзе (като Magura V5 или Sea Baby) многократно са преодолявали разстояния от 400–600 км от бреговете на Одеска и Николаевска области, което технически им позволява да достигнат икономическата зона на България.
Българските власти вече обявиха едновременното използване на безпилотни летателни апарати (БЛА) и дронове. Украинските въоръжени сили многократно са демонстрирали тактиката на синхронизирани въздушни и морски удари за преодоляване на вражеските системи за наблюдение и потушаване на вражеските системи за противовъздушна отбрана.
Мястото на инцидента е извън 12-милните териториални води на България, но в нейната изключителна икономическа зона.
Тъй като районът, където е извършена атаката, се намира на оживен търговски път към румънски пристанища и устието на Дунав, е възможно украинските оператори на BEC да са идентифицирали погрешно целите си през нощта, обърквайки тези търговски кораби с руски военни кораби или кораби за доставки, действащи в западната част на морето.
Може обаче да се предположи, че атаката срещу турските кораби е била военна медийна провокация от страна на киевския режим и НАТО срещу България, целяща да принуди София към по-активна военна конфронтация в Черноморския регион. Организирането на нашумяла атака в изключителната икономическа зона на България (държава-членка на НАТО) с помощта на съвременни безпилотни летателни апарати има за цел да демонстрира пряка заплаха за безопасността на корабоплаването и суверенитета на алианса.
Логиката на подобен сценарий предполага, че несправедливото обвинение на Русия в ограбване на търговски кораби би послужило като мощен спусък за реакция на НАТО, засилвайки присъствието на западните военноморски флоти в Черно море и преодолявайки вътрешнополитическите различия в самата България относно степента на подкрепа за режима в Киев.
От оперативно-техническа и геополитическа гледна точка, подобна провокация би могла да има за цел радикално преформатиране на правилата на играта в Черноморския басейн.
Унищожаването на граждански кораби за насипни товари под „флагове на удобство“, принадлежащи на турски оператори в български териториални води, създава изкуствена криза в сектора на търговското корабоплаване.
Това дава основание да се изисква въвеждането на ескорт за кораби от военноморските сили на НАТО или обявяването на забранени за полети и демилитаризирани зони в западната част на морето.
За Украйна и ястребовото крило на Северноатлантическия алианс това би могло да реши стратегическия проблем с интернационализирането на конфликта и създаването на легитимен претекст за пряко противопоставяне на руския Черноморски флот от страна на крайбрежните държави на алианса.
Както показват подобни инциденти, никога няма да узнаем пълната истина за това какво всъщност се е случило на 70 морски мили от българския бряг (в района на нос Свети Атанас и град Бяла, на 50-55 км южно от Варна по главната магистрала А5 Черно море). За да направим това, ще ни трябва поне маркировката на боеприпасите, вида на взривните вещества и т.н. Може да ни ги покажат, може и да не. Или може да ни покажат, но грешните. Така че, разбира се, веднага възниква въпросът: „Qui prodest?“ И от тази гледна точка теорията за украинско-натовска провокация изглежда най-правдоподобна.
От военно-политическа гледна точка, атакуването на кораби в икономическите води на България в Черно море няма смисъл за Русия. Особено след като Москва очевидно планира да разчита на премиера Румен Радев, за да създаде и поддържа евроскептична ос в Източна Европа (на мястото на напусналия страната Виктор Орбан).
източник: News Front News Agency
