Днес се навършват 9 години от смъртта на писателя
Така се обръщахме един към друг с Николай Петев. Нас Господ ни събра. Не сме от една махала, нито сме учили заедно от първо отделение, не сме и състуденти. Аз съм по дърт от него, точно със седемнадесет години. Имаме и други разлики – той се жени пет пъти, а аз само веднъж. Той знае руски, аз и френски и немски. Той е служил като редовен войник две години и е скачал с парашут, аз карах като студент катедра 22 и бях викан два пъти запас. Той беше полковник от резерва, аз майор.
Запознахме се когато той беше директор на младежкото издателство на ЦК на ДКМС. Занесох му докторската си дисертация за културната интеграция в Европейския съюз и той я издаде. Годината беше 1990 последната наша година, година на започналия постепенен развал..Той заедно с рецензентите на докторската ми дисертация май е единствен който я прочете и я хареса. Отпечата я като отделна книга, първата и последната книга която издадох без да плащам пари, че и хонорар получих. Каза, че съм изпреварил събитията. Пиша за интеграцията, а първо трябвало да се разруши социализма в България и Европа и да станем членове на НАТО и чак после на ЕС. Тогава усетих, че той ги разбира нещата и е добра информиран и ми стана интересен.
Естествено той заминаваше за САЩ. Имал един приятел от Комсомола, който е още там и стана голяма клечка, в областта на американските и западните международни въпроси, той му бил казал, че със социализма е свършено. Продали го били не само в Москва, но и в София. И добави, че всички са мошеници. А партията щяла да се запази, но като социалдемократическа. Партиите щели да станат повече и всички щели да се изредят във властта.
Това е нашият разговор, може би първи, които се състоя на ул. “Цар Калоян” пред малката вкопана в земята църква, на гърба на зданието на ЦК на Комсомола, пред вратата на издателството. От тогава започнахме да си говорим и да обсъждаме вътрешното и международното положение. Той стоя в САЩ една година, върна се и започна успешна предприемаческа дейност – печатница и издателство „Петекс” а после стана “Петекстон”. Една от първите книги които издаде беше „Мъртвите сибирски полета”. Продаде сто хиляди екземпляра. Бизнесът вървеше, той разбираше от книги и печатно дело, а и хората още купуваха книги. Аз също го ударих на частен бизнес след като напуснах телевизията след изборите за Велико народно събрание, отидох при моят приятел Роберт Стамбули, който познавах от Париж и го бях довел преди пет – шест години да работи в България в областта на туризма при Лъчезар Аврамов, където бях и аз изпратен на политическо изселване. След смъртта на Людмила Живкова и свалянето на Александър Лилов нас всичките ни простреляха като политически негодни. След промените никой не ни потърси за нищо, но ние си останахме пак там, при нашите хора. Петев се посвети на свещена кауза, да бъде с народа, да го буди и насърчава, да не позволява на никой да се предаде или отстъпи. От агитатор се превърна в борец. Аз се наредих с другите след него. Бяхме десетки хиляди българи. Обичаше да прекарва свободното си време вън от София, в село Дебнево до Троян, да приказва със съседите и съселяните си за да знае какво става в България.
Петев, това научих после имаше голям политически опит. Баща му военен лекар, съветник на Бен Бела в Алжир. Петев пък бе завършил военното училище в Лвов –СССР. Служил като офицер в Армията, бил журналист във вестник „Народна Армия”, главен редактор на сп. “Родна реч” бил е секретар на Съюз на писателите при Любомир Левчев по международните въпроси. В годините на демокрацията Петев беше директор на изд. “Христо Ботев” което после закупи и продаде, избираха го три пъти за председател на “Съюза на писателите” и беше директор на “София прес”. Председател на СБП след Кольо Георгиев, Николай Хайтов и Никола Радев.
Любомир Левчев и Николай Петев
Преди да почине го избраха за народен представител от листата на БСП. На „Позитано” се засрамиха, нито един писател нямаха в листата за народни представители. Хвани единия, удари другия. Нямаха народен представител, че и партиен вожд написал книга. Иначе книги четели. Даже пишат статии и държат или четат речи.
Има няколко отличителни черти на Петев, които не трябва да се забравят.
Заедно с Александър Лилов, Янаки Стоилов и Димитър Генчев той е ляв социалист участвува в създаването и ръководството на Левицата в БСП. И обича Русия. И двете неща в него са много истински. Като председател на “Съюза на писателите” той поднови връзките със руските писатели, а и с украинските и белоруските. Избраха го за зам. председател на “Международния съюз на руските писатели”, (Академия на руската словесност), те сега са пръснато по целия свят, но пишат и издават на руски език, издават ги и в Русия.
В България Петев организира издаването на важни руски политически и литературни книги и на български в Русия. Канеше руски писатели у нас в България и водеше български в Москва. Дано тази работа да продължи. “Съюзът на българските писатели” е една от най мощните обществени творчески организации, която е лява по своя състав и държи за връзките с Русия. Това се дължи и на Николай Петев. Особено на него. Той възстанови международните писателски срещи, и организира честването на сто годишнината на писателския съюз. Това, че правителството и президентството не присъстваха на честването си е тяхна работа. Толкова им е бил акълът. Като че ли сега е по голям. Партиите и властта не искат между тях да има интелигенция, особено творческа, защото ще проличи колко те са прости. Нали един политик, министър председател го каза: “Ние сме прости, ще се разберем”.
Петев защити и паметта на Вапцаров, това му прави чест. Много от другите замълчаха.
Петев ме проагитира да стана член на Съюза на писателите в секция публицистика, бил съм журналист. Съгласих се, защо да няма в съюза и читатели, съгласих се за да има с кой да си приказва по време на събранията и конгресите. Нали още чукча като го питали чел ли е „Война и мир” е казал: “Чукча не читатель, чукча писатель”.
Опази Съюза от разцепления, обогати го, прояви гражданска активност в трудни години. Водеше ме на срещи с читателите из цялата страна. Писателите сега са няколко стотин, като партия, имат дружества в всички по големи градове в страната. И са леви, заедно с народа. Ботевска традиция, следовници на Смирненски и Караславов. Издават книги и правят литературни четения. Писателите, поетите, съвестта на България.
Петев представяше своите книги “17 есета против този свят”, “Пазачът на фара” „Фарът пазачът и вятъра” ,”33 стиха за препрочитане” и други. Имам ги с негов автограф.
Блестящ стилист и полемист. Вдъхновен от ботевското “Символ верую на българската комуна”. Негови книги са превеждани и издавани в Русия, Украйна, Италия, Сърбия, Македония, Азербайджан, Полша и други. Той има много и големи български и международни награди и най големи руски ордени и почетни звания, един от най награждаваните в чужбина български писатели.
Той ме водеше в различни краища на България, а аз в Германия и Франция. В Париж бяхме на бул. “Сталинград”, пред метро “Сталинград” и на площад “Сталинград”, а и на улица “Георги Димитров” в едно предградие, в Берлин се снимахме пред паметника на “Маркс и Енгелс.”
“Това е братко, има още да вървим по пътя на демокрацията”, казах му аз или каза ми той. Все едно. Той и аз мислехме еднакво.
Нека не го забравяме. Да бъдем като него. Да обичаме България и Русия. Кой както може и кой колкото може. Мина една година от смъртта му. Да си спомним за него, да го почетем. Да потъгуваме, да помълчим и да мислим.
Павел Писарев
