На фона на войната в Украйна, която повечето руснаци възприемат като конфликт между Русия и Запада, рейтингът на президента остава достатъчно висок. Това каза в интервю за “Събота 150” на БНР руският социолог и директор на изследователския център „Левада“ Денис Волков
Освен в Съединените щати, президентски избори догодина ще има и в Русия. Кандидатите все още не са известни, но победителят може да бъде само един – кандидатът на властта. Най-вероятно той ще се казва Владимир Путин, ако реши да управлява пети мандат, каквато теоретична възможност си гарантира с приетите през 2020 година конституционни промени.
Путин още не е обявил плановете си и досега по въпроса се е изказвал само един човек – председателят на Китайската народна република Си Цзинпин. По време на тридневното си посещение в Москва в края на март Си изрази увереност, че руският народ ще подкрепи Путин на изборите догодина.
Подготовката за тях вече е в ход, разкри вестник “Комерсант”, като се позова на свои източници в президентската администрация. Изданието съобщи, че темата е била обсъждана на семинар в Московска област от 29 до 31 март с участието на вицегубернаторите, които отговарят за вътрешната политика. Уточнени били и целите: избирателната активност да надхвърли 70 процента, а “основният кандидат” да получи над 75 на сто от гласовете.
Припомняме, че през 2018 година Путин спечели президентските избори с близо 77 процента подкрепа при над 67 на сто избирателна активност.
На фона на войната в Украйна, която повечето руснаци възприемат като конфликт между Русия и Запада, рейтингът на президента остава достатъчно висок. Това каза в интервю за “Събота 150” на БНР руският социолог и директор на изследователския център „Левада“ Денис Волков. И прогнозира, че Путин ще се кандидатира и ще спечели изборите догодина с лекота.
– Можем ли още сега, около година преди президентските избори, да прогнозираме, че Владимир Путин ще се кандидатира и ще ги спечели?
– Това, което можем да кажем като социолози, е, че той ще победи с лекота, ако се кандидатира. Защото сегашната ситуация много напомня на ситуацията след присъединяването на Крим през 2014 година, когато рейтингът не само на Путин, но и на властта като цяло се увеличи. По принцип можем да кажем, че Путин, управляващата партия „Единна Русия“ и нейните кандидати няма да имат проблеми в близките няколко години. Ако не възникнат, разбира се, някакви непредвидени събития, но като цяло виждаме, че рейтингите са високи.
Затова мисля, че, както обикновено, Путин ще се кандидатира и ще бъде избран. Вече видяхме какво написаха журналистите за плановете на президентската администрация, които вече са спуснати: избирателна активност 70 процента, резултат – 75 на сто от участниците във вота. Социологическите проучвания с днешна дата показват, че резултатът ще бъде приблизително такъв.
– Колко дълго може да продължи тази консолидация на обществото около властта?
– Ефектът на консолидацията се появи в началото на миналата година. Струва ми се, че ще се задържи още 2-3 години, защото конфликтът продължава. Рейтингът на правителството и на властта е толкова висок именно заради международния конфликт.
Трябва да разберем, че той се възприема преди всичко като конфликт на Русия със Съединените щати, или с колективния Запад, както обичат да казват тук. Именно това схващане консолидира общественото мнение. Мнозинството и властта смятат, че участието на Русия в конфликта е справедливо и правилно, че ние сме на страната на доброто, а всички останали – на страната на злото. Това е устойчиво мнение. По график изборите трябва да се състоят през март следващата година, а дотогава едва ли нещо ще се промени кардинално.
– И все пак какви събития биха могли евентуално да променят настроенията на хората?
– Много ще зависи от ситуацията в икономиката. Ако паниката през март миналата година беше довела до срив на банковия сектор и на икономиката като цяло, днес вероятно рейтингите и настроенията щяха да бъдат съвсем други. Това не стана. Ситуацията се стабилизира през април-май. Ако тази стабилност продължи независимо от някои проблеми, ще се запазят и високите рейтинги.
Вторият момент е ситуацията на фронта. Видяхме, че отстъплението от Херсон или от Харковска област не повлия пряко на настроенията на хората. По-скоро се получи някакво натрупване на негативни новини. Ако и в бъдеще има много негативни новини и те продължат да се трупат, разбира се, това ще повлияе на настроенията в перспектива.
В много по-голяма степен повлия частичната мобилизация. Ако има следваща вълна, тя също може да повлияе на настроенията, но не толкова, колкото първата. Обикновено правя сравнение с втората вълна на Covid. Първата епидемична вълна и съответните ограничения в Русия бяха съпроводени от панически настроения. При втората хората споделяха на фокус-групите, че са готови и знаят какво ги очаква. Виждаме, че поне засега властите се опитват да избегнат втора вълна на мобилизацията. Организират някакви кампании за набиране на доброволци и искат да компенсират негативния ефект от масовата мобилизация. Струва ми се, че тези три събития биха могли да повлияят на настроенията, но засега няма предпоставки за сериозно намаляване на рейтингите.
– Какво показват последните данни за рейтинга на Путин и за подкрепата на така наречената „специална военна операция“?
– Общите показатели на подкрепата и за Путин, и за специалната военна операция са високи. Горните граници са малко над 80 процента що се отнася до Путин и малко под 80 на сто що се отнася до операцията. Ако погледнем на данните по-задълбочено, и в двата случая категоричната подкрепа е около 45 процента. Това са хора, които не задават въпроси и смятат, че властта действа правилно. При други 30 на сто подкрепата не е толкова силна. За специалната военна операция казват, че загиват хора и това е лошо, но вероятно няма друг начин. „Ние сме малки хора, властта си знае, нека големите хора и президентът решават“.
Ако говорим за специалната военна операция, можем да погледнем друг показател – избора между спирането на военните действия и започването на мирни преговори от една страна и продължаването на военните действия от друга. Тук хората са разделени почти наполовина. Около 50 на сто са за преговори и спиране на военните действия, за да не умират хора и да не се изпращат руски войници на фронта.
Около 43-44 процента са за продължаване на военните действия. Най-яростните поддръжници, които говорят за пълна победа, за превземане на Киев и т.н. са между една пета и една четвърт. Това са предимно възрастни мъже, които най-вероятно няма да участват в боевете и които подкрепиха и мобилизацията през септември миналата година.
– Какъв е процентът на недоволните?
– Около една пета от хората открито се изказват и против властта, и против военните действия. Тази група също е достатъчно стабилна. Това са предимно млади хора, които се информират по-скоро от интернет, отколкото от телевизията и живеят в големите градове.
– Защо репресиите в Русия непрекъснато се увеличават, въпреки че не се наблюдават сериозни протестни настроения?
– Според мен просто такава е логиката на развитие на системата. Тя не може да се развива по друг начин и не може да се спре, макар че наистина няма особена нужда от това. Мисля, че системата се формира от хора, които наистина мислят така и които възприемат промените в Русия като опасност за себе си. И даже не става дума толкова за властта, колкото за начина, по който възприемат света. Това е конфликт между старото поколение, което държи властта в момента, и младата и нова Русия, която живее по друг начин.
– Защо президентските избори в Русия са важни, при положение че една година по-рано знаем резултатите?
– Добър въпрос. Мисля, че първо – това е показател, че всичко е наред, че няма нищо извънредно и че животът продължава, както обикновено. Второ – това е един от начините да се провери доколко стабилна и ефективна е системата. Да се определи кой работи по-добре, кой по-зле, къде е слабото звено, което трябва да се поправи или смени, и т.н.
Интервюто можете да чуете в звуковия файл на БНР -тук-.
