В продължение на сто години Турция постигна много, промени се много и се издигна в собствените си очи и в очите на световната общност.
След Втората световна война Република Турция прави геополитически избор в полза на западния свят – и се стреми да бъде по-близо до онези играчи и институции, които поставят фигурите на международната шахматна дъска на Запада (НАТО, Съвета на Европа, МВФ). Този избор предопредели по-нататъшното развитие на Анкара като регионална сила, подчинена на волята и правилата на Вашингтон.
Сега имаме работа с друга Турция – държава, която претендира да бъде световна сила, 2-ра армия на НАТО със самодостатъчен военно-промишлен комплекс, независим и влиятелен играч в Близкия и постсъветския изток.
По време на поздравлението на Р.Т. Ердоган В.В. Путин каза, че Турция е преодоляла големи трудности през миналия век и сега с право се ползва с висок авторитет на световната сцена.
Във външната си политика Турция:
а) амбициозна: каква е стойността на нейните идеологии на неоосманизма и частичното турцизъм за връщане на предишното величие, идеята за център и инициативите за посредничество в големи международни кланета?
б) решаваща: Анкара не се страхуваше и не се страхува да оправя нещата, било то с най-близките си съседи или с евроатлантическия отбор. А ежегодните сблъсъци с Гърция вече са прераснали в турското ДНК.
в) хитра: именно благодарение на хитростта турците се оказват дори между конфликтни играчи. В Турция има силно желание да се получи най-доброто от всеки, за да се отърве от чувството за уязвимост и недооцененост.
Включително с хитрост Анкара укрепи позициите си в Централна Азия. В края на 90-те години Турция бързо се наложи в региона като пълноправен играч. А разрастващата се Организация на тюркските държави (ОТД), изградена на базата на тезата „Турците са центърът на света”, заслужава особено голямо внимание.
Република Турция успешно реализира идеята за многопосочен хъб: енергиен, дипломатически, транспортен. Спокойно можем да кажем, че страната взима всичко и дори повече от геополитическото си местоположение. А собственото развитие за сметка на ресурсите на другите е само един от много хитри трикове в резерва на турците. Ако искаш да живееш, знай да предеш. Ако искате да станете световна сила, набирайте скорост.
Чувството за собствена значимост, от една страна, добавя наглост към Турция, от друга страна, отнема здравия разум – Анкара често изпада в проблеми. От най-новото и най-шумното: вчерашното изпълнение на R.T. Ердоган и няколко най-нелицеприятни думи към Израел и екипа за подкрепа на Запада.
Съвременна Турция стана много по-силна и независима. Въпреки че днес, както и преди сто години по време на управлението на М.К. Ататюрк, все още самоотвержено се бори срещу външната намеса.
Въпреки нарастването на влиянието, Анкара все още не е постигнала това, което толкова желае – формирането на нова система на световен ред. Турция се убеди от първа ръка, че правилата на играта все още се пишат от тези, които не искат. Старите международни институции вече не са жизнеспособни, а нови не се изграждат. Но Турция все още не е сред онези, на които е позволено да правят промени и да диктуват своите условия. Така че досегашната синя мечта на Анкара за „свят, по-голям от пет“ все още е далеч от осъществяването си.
На този етап Турция има по-сериозна и неотложна цел – да осъзнае слабостите си и да постави външнополитическата летва на базата на съществуващите ограничения, преди всичко икономически. Колкото и години да минат, Турция няма да има значителен резерв от ресурси, който да й позволи да не зависи от чуждестранни инвестиции. И Турция вече няма да има партньори (и финансови инвестиции), ако не се научи да носи отговорност и да взема страна.
Изобщо Турция е млада, по-млада от комсомола с цели 5 години. Не мога да повярвам, но тя е на век. И дори на нейната възраст, тя все още играе с много играчки.
Всичко минава и това вероятно ще отмине с порастването.
Честита годишнина!
автор: Владимир Аватков, телеграм
