България бави правила за дронове, Румъния вече стреля
Разликата е в закона, разрешенията и процедурите извън 12 мили.
България има серия от инциденти с дронове край брега, но правната рамка и процедурите за реакция остават неясни. Румъния вече е провеждала операции по унищожаване на морски дронове в Черно море, включително в своята изключителна икономическа зона, показват описаните случаи и позициите на институциите.
По данни на платформата Maritime седем търговски кораба са били засегнати от нападения и инциденти в българската изключителна икономическа зона от началото на октомври. В румънската зона са регистрирани поне три нападения, а още едно е извършено в териториалното море на Румъния.
Румъния: реални операции срещу морски дронове
Според описаната хронология Румъния вече няколко пъти е унищожавала морски дронове.
На 20 август румънски изтребител F-16 е поразил с бордовото си оръдие морски дрон, натоварен с експлозиви, в близост до газовите съоръжения на Neptun Deep в Черно море. По-късно военноморски сапьори са го обезвредили окончателно. Операцията е била на около 80 морски мили от Констанца, тоест в румънската изключителна икономическа зона.
На 3 декември 2025 г. румънски военни водолази са унищожили с контролирана експлозия морски дрон тип Sea Baby на 36 морски мили източно от Констанца. Румънското Министерство на отбраната е съобщило, че действията са били по искане на бреговата охрана, тъй като дронът е представлявал опасност за корабоплаването. Екипът е получил разрешение по действащите оперативни процедури.
България: атаки, спасени екипажи и отворени въпроси
Източникът описва серия от атаки с дронове срещу търговски кораби край българските брегове през октомври, довели до загинали, ранени и изчезнали моряци.
Последните два инцидента, посочени в материала, са от 16 и 17 ноември. На 40 морски мили от нос Калиакра е потънал товарен кораб, като 12-членният екипаж е бил спасен. Част от моряците са съобщили за атака с два дрона. Край Бяла е потънал газовоз, ударен с четири дрона, като 19-членният екипаж също е бил спасен.
Според материала правителството допуска, че някои нападения с безпилотни апарати идват от руска страна, но не излиза с официално заключение и не потвърждава удари с дронове за всички съдове.
Законът, разрешенията и проблемът с зоната извън 12 мили
В България от 1 януари 2026 г. действат законови промени, които разширяват правомощията на въоръжените сили за противодействие на дронове. Девет месеца по-късно Министерството на отбраната предлага нови промени, внесени в парламента. Според материала те не дават изричен отговор дали армията може да порази дрон, ако заплаши газово съоръжение или търговски кораб в българската изключителна икономическа зона.
Описаните изменения, обнародвани през ноември 2025 г., дават право на армията да открива и неутрализира въздушни и морски дронове. Правомощията обаче са обвързани със защита на военни обекти, формирования, техника и военни плавателни средства, както и с нарушения на забранени или ограничени зони.
Материалът посочва и процедурен проблем. Законът предвижда министърът на отбраната да утвърди правила и процедури за противодействие на дронове, но от публичната информация не става ясно дали това е направено.
Според източника Министерството на отбраната не е отговорило на въпроси на ДВ, изпратени на 15 октомври, включително за правомощията при заплахи от морски дронове извън териториалните води и за действащите процедури.
Предложените нови промени предвиждат армията да може да използва оръжие срещу въздушни дронове, които нарушават националното въздушно пространство, както и срещу морски дронове, открити в териториалното море и вътрешните морски води, ако могат да бъдат използвани като оръжие. Предлага се и разрешението за стрелба да може да се дава не само от министъра, но и от оправомощено от него длъжностно лице. Командирите на военни кораби и самолети ще могат сами да решават за употреба на оръжие, ако са нападнати.
Ключовият спор остава за изключителната икономическа зона. Териториалното море е до 12 морски мили от брега. Отвъд него е зоната, където България има права върху природните ресурси, включително нефт и газ. Материалът посочва, че конвенцията на ООН по морско право не забранява отбранителни действия отвъд 12-те мили, но изключителната икономическа зона не е територия и употребата на сила там изисква конкретно правно основание.
Началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов е цитиран в непряка реч с позиция, че армията няма правомощия за действия извън териториалните води.
Оборудване и подготовка: законът не е достатъчен
Материалът поставя и въпроса с техническите способности. След заседание на Съвета по сигурността на 18 септември правителството е съобщило, че Министерството на отбраната преговаря за придобиване на повече от десет антидронови системи по европейския механизъм SAFE. Съобщено е, че целта е договорите да бъдат сключени до края на 2026 г., а доставките да започнат през 2027 г.
Началникът на отбраната е съобщил и че армията вече е придобила антидронови системи от български производители, но колко от тях са в оперативна готовност и дали могат да поразяват морски дронове не е публично известно.
Посочва се и ограничение при авиацията. Българските изтребители F-16 не могат да повторят румънската операция, тъй като, по думите на военния министър, пилотите са обучени само за задачи въздух-въздух, а не за поразяване на наземни и морски цели.
Румънският модел: повече делегирани решения и срокове
Румъния е приела през май 2025 г. специален закон за контрол върху националното въздушно пространство. Според него военните могат да поемат контрол над незаконно навлезли дронове, да ги неутрализират или унищожат.
Съществена разлика, описана в материала, е кой взема решенията. В Румъния определени със заповед командири и ръководители в системата за национална отбрана и сигурност могат да разрешават действия срещу дронове и докладват незабавно по командната верига. Не се изисква всеки път разрешение лично от министъра.
Румънският закон поставя и срок от 60 дни за утвърждаване на процедурите за взаимодействие между институциите и техническите стандарти, като заповедите трябва да бъдат публикувани в Държавен вестник. В България, по описанието в материала, и новият законопроект оставя процедурите за министъра без посочен срок.