Бюджет 2027 влиза в парламента с нов дълг 8,6 млрд. евро

Проектобюджетът за 2027 г. най-вероятно ще бъде внесен в Народното събрание в понеделник. Управляващите не предвиждат промени по него преди началото на парламентарното обсъждане. Това заяви депутатът от „Прогресивна България“ Даниил Парушев в предаването „Тази сутрин“ по bTV.

Един от основните спорни моменти остава планираният нов държавен дълг от 8,6 млрд. евро. От опозицията настояват за яснота за предназначението на над 5 млрд. евро от тази сума.

Какви са параметрите и допусканията в проектобюджета

Проектобюджетът за 2027 г. ще бъде разгледан от Националния съвет за тристранно сътрудничество, според информацията в допълнителния материал по темата.

Заложеният дефицит в държавния бюджет е 3,5% или 4,9 млрд. евро на касова основа. Предвидените приходи и разходи надхвърлят 50 млрд. евро.

Разчетите са направени при 4% инфлация и 2,5% ръст на икономиката. Разходите за отбрана са над 3 млрд. евро.

Социални мерки: заплати, пенсии и подкрепа за млади хора

Даниил Парушев определи финансовата рамка като една от най-добрите през последните години. Той аргументира оценката си с предвидените социални мерки. Депутатът отхвърли критиките на опозицията за рецесия и дългова спирала.

Парушев защити политиката и с тезата, че България е сред държавите с най-нисък държавен дълг в Европейския съюз. По думите му правителството има план за постепенно ограничаване на задлъжнялостта до 2029 г.

Като приоритет той посочи допълнителни средства за младите хора. По думите му се предвижда увеличение с 12,5% на средствата за стипендии и докторанти. Заложена е и подкрепа за млади лекари и специализанти. Парушев заяви, че се предвиждат 350 евро месечно за 6000 специализанти.

В бюджета са предвидени и 45 млн. евро за подобряване на материалната база на детски ясли и училища, според казаното от депутата.

От допълнителния материал по темата става ясно, че от 1 януари минималната работна заплата става 660 евро. От юли 2027 г. пенсиите се увеличават по швейцарското правило. Майчинството за втората година става 450 евро.

Данък „свръхпечалба“, осигуровки и съкращения в администрацията

Парушев коментира и предложеното облагане с 33% на свръхпечалбите в определени сектори. Сред тях той посочи банки, телекомуникационни компании и големи обменни бюра. Според него целта е част от извънредните печалби да се върнат обратно в икономиката и обществото.

Той отхвърли опасенията, че мярката непременно ще доведе до повишаване на банковите такси. За енергетиката каза, че темата е по-сложна и изисква внимателен анализ, за да не се стигне до допълнителен ценови натиск. По думите му предстоят разговори с парламентарните комисии по енергетика, финанси и икономика.

Въпреки заявения ангажимент да не се повишават основните данъчни ставки, в проекта са предвидени промени, които увеличават определени осигурителни и данъчни тежести. Сред тях са повишаването на минималния и максималния осигурителен доход и облагането на част от ваучерите за храна.

Парушев уточни, че ваучерите до 102,26 евро няма да се облагат с новия данък. За сумите над този праг се предвижда 7% облагане.

По линия на осигуряването, от допълнителния материал по темата става ясно, че минималният осигурителен доход от 1 януари ще бъде 660 евро, а максималният – 2400 евро.

Депутатът посочи и планирано намаляване на щатните бройки в държавната администрация с над 5400 позиции, като част от тях са незаети. По думите му сред засегнатите ведомства са МВР, Министерството на земеделието и храните, Министерството на здравеопазването и Министерството на регионалното развитие. Той даде пример с около 2000 позиции в МВР, близо 800 в земеделското министерство, 400 в здравното и около 500 в регионалното.

Парушев заяви, че намаляването на администрацията трябва да върви заедно с дигитализацията и въвеждането на нови технологии, включително изкуствен интелект.

Депутатът отхвърли възможността средства от частните пенсионни фондове да бъдат пренасочвани към Националния осигурителен институт. По думите му в настоящия проектобюджет не се предвижда прехвърляне на средства от втория пенсионен стълб към НОИ.

От синдикатите и бизнеса вече поискаха повече яснота по параметрите на проектобюджета. Главният икономист на КТ „Подкрепа“ Атанас Кацарчев и заместник-председателят на БСК Станислав Попдончев заявиха, че ще изчакат разписания документ с детайли, преди да дадат оценка.

След обсъждането със социалните партньори проектобюджетът трябва да бъде окончателно одобрен от Министерския съвет и внесен в Народното събрание, според допълнителния материал по темата.