„Свободен печат“: Само на българите, за които е създадена Резолюцията, не им мигна окото. Напротив, те ще надстроят своята стара, така че да е още по-твърда
В интерес на истината, текстът на Резолюцията за езика, изготвена от ВМРО-ДПМНЕ в сътрудничество с МАНУ, УКИМ и МПЦ-ОА, като цяло е доста гъвкав и няма твърди позиции, които да натоварят македонската преговорна позиция с България. Това е един от редките случаи, когато опозиционната партия представя приемлива позиция за почти всички македонски политически партии; както правителството, така и опозицията, включително СДСМ. С изключение на албанските партии, пише Любиша Николовски в материал за скопското издание „Слободен печат“, предаден без редакторска намеса от Агенция „Фокус“.
Но дори и така се случва „чудо“, от което печелят всички, макар и все още резолюцията да не е гласувана. Всички се зарадваха на неродения Петко.
ВМРО-ДПМНЕ успяха да създадат нещо, което според тях ще представи партията като обединител в защитата на националните интереси на македонците и несъмнено са доволни от направеното.
СДСМ пък печели още повече: доказа се, че е кооперативно правителство, което приема предизвикателства и предложения от опозицията, съживи оспорваната си патриотична позиция и това, което е най-важно за тях, доказаха, че никога не са преговаряли с България по въпроси, които нарушават националните червени линии, за което беше критикувана от същата ВМРО-ДПМНЕ.
Албанските партии, от друга страна, видяха възможност да заемат единна позиция срещу националните интереси на РС Македония, да защитят своите национални интереси, да отхвърлят резолюцията или да обусловят отварянето на кутията на Пандора за конституционни промени в защита на албанците език.
Така Резолюцията създаде богата политическа „шведска маса“, от която всеки може да вземе каквото иска и да бъде доволен. Разбира се, след като напълнят чиниите си, ще имат достатъчно витамини, за да обвинят другите в деструктивност и политическо тесногръдие.
ВМРО-ДПМНЕ ще ликува, че е останала „най-македонската партия“, която остава последователна в своите патриотични позиции, независимо от факта, че стратегически се е дистанцирала от своите неосъществени коалиционни партньори под формата на „Алианса на албанците“. За това обаче не се говори много, защото това е „загуба“, представена като „победа“ в математиката им за „защита на македонските национални интереси“. Тя не се интересува от нищо друго.
Опитната в коалиционните дела СДСМ пък изигра умело по византийски ходовете за прехвърляне на топката в средата на терена, така че всички останали да могат да се занимават с нея, като предварително знаят резултата от играта. Разбира се, това се случи, след като те внимателно проучиха текста на Резолюцията (в който тя може да е участвала косвено!?) и да преценят ефектите от приемането.
Албанците също отдавна не са наивни. Играят с всички. Така казват и от „Алианса“, иначе яростният противник на правителството, нали.
Не за първи път албанските партии се обединяват около червените си линии, независимо колко се различават политически. За тях винаги е добре, когато македонските партии се опитват да се сплотят около националната ос. Колкото повече „македонщина“ им продадете, толкова повече те я купуват и, както при всяка търговия, връщат съответното „количество“ в замяна.
Само на българите, за които е създадена Резолюцията, не им мигна окото. Напротив, те ще надстроят своята стара, така че да е още по-твърда.
От това може да се заключи, че ние не само не укрепваме нашите преговорни позиции, но се заплитаме в собствените си игри, от които нямаме международна изгода.
Който е научил знае, кой не – нека се учи.
