Иван Сотиров: Наблюдаваме сблъсък не на идеологически групи, не на партии на статуквото и на протеста, а на олигархични групировки

0
722
Олигархията не обича един министър-председател или политик да се задържи прекалено дълго време и да има зад гърба си мощна, добре организирана партия, защото всеки премиер и партията, която стои зад него, при сегашната ситуация тя става много силна сама по себе си олигархична структура, която мачка другите олигархични структури, коментира Иван Сотиров, председател на Сдружение „Достойнство, отговорност, морал“, депутат от СДС в 37-тото и 40-тото Народно събрание, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”

 

– Още непоявил се, новият политически проект предизвика любопитство и догадки, които твърде често граничат с конспирации. За отношението са виновни и двамата служебни министри – Кирил Петков и Асен Василев, които доста произволно смесиха добронамереност с наглост, политцелесъобразност с бизнес интереси, така че следим с любопитство необичайната компилация в нашата действителност. Има ли прототип в българската политика появата на дуото Петков-Василев? Поканих за анализ Иван Сотиров, председател на Сдружение „Достойнство, отговорност, морал“, депутат от Съюза на демократичните сили (СДС) в 37-тото и 40-тото Народно събрание. Какво всъщност се очаква, че могат да постигнат двамата бивши вече служебни министри Кирил Петков и Асен Василев? Според някои прогнози те ще разчистят кухите политически проекти. Въпросът е, дали и техният не е такъв?

– Самият начин, по който се конфигурира този проект, начинът, по който двамата министри бяха монтирани в служебния кабинет, начинът, по който те се промотират, по който им се прави една доста скъпа реклама, това е почеркът на олигархичното създаване на политически проекти. Нека да се върнем назад. Бойко Борисов така от главен секретар беше промотиран, с мощна реклама и се направи проекта „ГЕРБ“. След това Христо Иванов по същия начин беше сложен за министър, беше героизиран от определени кръгове. Сега същото се прави с тези двама министри. Идеята, че това са двама ентусиасти, които са тръгнали без специална подготовка – финансово, медийно и т.н. обезпечение да правят политически проекти, е приказка за наивници. Всички знаем какъв ресурс е необходим и особено когато ти стартираш такъв проект в навечерието на самите избори – трябва много мощна логистика, и финансова, и структурна, и организационна. Така че това очевидно се планира в дълбочина. Почеркът е на кръга „Глобална България“ – една от двете мощни олигархични структури в България. В случая имаме сблъсък не на идеологически групи, не партии на статуквото и на протеста, а имаме сблъсък, и то от доста време, на две групировки. В конкретния случай това е така възродената „Мултигруп“ в лицето на ДПС, отчасти „Има такъв народ“ и някои други играчи на терена. От друга страна е „Глобална България“ и понеже тя е доста пазена, искам да припомня истината за „Глобална България“. „Глобална България“ беше създадена 2002 г. Това е сдружение, официално регистрирано в Софийски градски съд. Неговият състав е много интересен. Негов председател беше Цветелина Бориславова. Там са Иво Прокопиев, Валентин Златев, Сашо Дончев, Красимир Гергов, който беше на бТВ, Левон Хампарцумян и т.н. Всеки може да влезе в интернет и да види. Дори в официоза, един от официозите на „Глобална България“ – вестник „Капитал“, може да се прочете. Там е описан подробно съставът на това сдружение. Това е една структура, която възникна, за разлика от предишните сглобки между различни олигарси и групировки, каквито бяха Г-9, Г-13, това беше ново качество, защото там влизат едър финансов капитал, влизат едър енергиен капитал и медии и неправителствени организации. Това е една желязна схема за налагане на нови политически проекти. Те формираха първото правителство на Борисов, но там „Глобална България“ се разпадна поради конфликта между капиталското крило на „Глобална България“ и Вальо Златев, който в съюз с мулташкото крило на ДПС и т.н. влезнаха в конфликт за министрите и за сфери на влияние. И от тогава „Глобална България“ имаше един разпад, след това капиталското крило създаде „Демократична България“ с Христо Иванов. Сега вече, откакто Валентин Златев, а той от доста време развали отношенията с Борисов и някои други олигарси, които се въртяха около Борисов, да не говорим, че и двата кръга – и „Глобална България“, и мулташкия кръг, по един или друг начин имаха стъпка във властта. Сега вече „Глобална България“ се възстановява, защото Валентин Златев очевидно вече действа в синхрон с другото крило, капиталското, на „Глобална България“. Но те не можаха да се разберат в рамките на този парламент и предишния пак за сфери на влияние и затова не можаха да съставят правителство. Според мен този нов проект има силата да надгради, като хванат 200-300 хиляди гласа – това им е според мен програма минимум, за да може след това в колаборация с „Демократична България“ да имат по-успешно влияние за сформиране на кабинет. Защото хората, които стоят зад „Демократична България“, видяха, че „Демократична България“ е стигнала един свой таван и Христо Иванов вече не дава добри резултати. И както едно време, ако си спомняте, Радан Кънев беше изместен като лидер и беше наложен Христо Иванов, който да бъде новият обединител на така наречената „демократична общност“ или „градска десница“ – неща, които нямат нищо общо със съдържанието на тия проекти, – така днес се създава партията на служебните министри. Явно Христо Иванов ще бъде оставен да се занимава със съдебни реформи и т.н., а новият лидер на бъдещото обединение ще бъде Кирил Петков.

– Добре, но новият политически проект няма ли да взима гласове от електората на „Демократична България“?

– Да, разбира се. Той ще вземе от най-близките периферии – тъй като те са близки. Освен това те дълго време го подкрепяха, радваха му се.

– Ама той им е и сред основателите, г-н Петков.

– Това е, както в шаха. Жертваш царица, за да направиш шах и мат евентуално. Очевидно е, че новият проект ще вземе гласове. Евентуален прираст, който може да се очаква за „Демократична България“ и на тези избори след отлива, който се очаква да речем от „Има такъв народ“ и други формации, няма да се случи. Той ще отиде при новия проект. Сигурно много хора, разочаровани от „Демократична България“, ще отидат там, но ще се хванат и нови гласове, защото имаше хора, които на предишните, на по-предишните избори виждаха едни и същи играчи на терена. Винаги има хора, които търсят нещо ново. Плюс това на фона на този сблъсък на много ниско ниво в парламента и компрометирането на всички партийни лидери от досегашните играчи в тези битови скандали, тези двама министри, те са добре подбрани. Има си центрове, които като ги правят тези проекти, винаги правят анализ, какво се търси на терена. Това са иначе млади, възпитани, добре стоящи хора. На пръв поглед на средностатистическият избирател това изглежда предимство, хората не могат и не са длъжни да вникват във всички тези схеми и игри, които стоят на заден план и са много добре обезпечени. Така че разчетът е да се хванат избиратели, сигурно стотина хиляди гласа по един или друг начин ще се стекат от „Демократична България“, от гласували за тях досега и хора, които може би пак биха гласували за тях, ако нямаше нов проект. Но се разчита, че покрай това ще се хванат поне още 100-200 000 гласа допълнително. И докато миналия път, когато Христо Иванов дублира – спомняте си, че тогава се направи същия опит, но и Радан Кънев и ДСБ и някаква коалиция бяха направили, и Христо Иванов. Не можаха да направят 2х4, а пропаднаха и потопиха 300 000 гласа. Тогава не се получи, но сега вече „Демократична България“ има стабилен ресурс над 4-процентовата бариера. Дори и да загубят малко, се предполага, че ще влезнат. И ако може още една формация да мине 4-те процента, се надяват да имат по-стабилно присъствие, защото се видя, че с такъв резултат от 300 000 гласа олигарсите, които са инвестирали в „Демократична България“, не могат да реализират сериозно качество.

– Г-н Сотиров, на какво се разчита, след като г-н Петков през последните дни и седмици доста се поизложи? Особено с признанието около купуването на коалиционния партньор на БСП „Екогласност“.

– Аз не знам дали той лично се занимава с това. Там отзад има други играчи. Те ще си намерят начин, винаги ще се намери. Пълно е с разни, като Настимир Ананиев и други, които обикалят и предлагат регистрации, партии, за да получат някаква комисионна срещу това да дадат шанс на някой да се яви на изборите, защото действително няма технологично време, време за регистриране на нова партия, но те ще намерят начин, по който да се случат нещата. Много важно е да се каже още нещо, понеже непрекъснато се тиражира, че президентът е създател на този проект. Според мен в конкретния случай президентът само сводничи за създаването.

– Сводничи ли? Тази дума ли казахте?

– Да, сводничи за създаването на политически проект на олигархията, но той по-скоро изпълнява функциите на една марионетна фигура в тези игри. Неговата цел е да бъде преизбран и той приема този проект срещу това, че ще му се плати една комисионна за сводничеството като подкрепа за втори мандат. Виждаме, че и новият проект ще го подкрепи. Нещо повече, този нов проект трябва да изпълни ролята и на още един мост към БСП. Независимо, че БСП изживява драматично – така поне някои от тях го показват, появата на новия проект, той няма какво да дръпне от БСП. Той е много по-близко като електорален профил с „Демократична България“, а БСП толкова са се свили, че на тях им е останало най-твърдото ядро. Те от него няма какво повече да губят, пък камо ли да се пренасочва от твърдото ядро на БСП към един модерно ляв проект. Защото нека да си кажем: тези проекти, и „Демократична България“, и новият проект, те са си типично левичарски проекти, програмите им, като се погледнат, изявленията. Това са проекти на европейската, на американската радикални левици. Този модел – да се харчи, да се трупа дълг, да се образува дефицит, а за сметка на това да се вкарват пари за необезпечено кредитиране, за наливане в определени сфери. А това е много важно да се каже – че това е точно корупционният модел, защото корупцията идва там, където държавата раздава. Не може да има корупция там, където държавата не прави интервенции, не излива милиарди чрез печатане на пари, трупане на дефицит селективно в определени браншове. Сега дали ще се дава, както досега примерно чрез Банката за развитие на пет фирми, за които се твърди, че са близки до Пеевски и ДПС, или ще се дава на 50 или 500 фирми, които гравитират около кръга „Капитал“ и „Глобална България“, това по същество не променя нещата. Променя структурата, но там, където има наливане на пари и необезпечено кредитиране, там има корупция. Корупцията идва точно от намесата на държавата и от огромната роля на държавата. Така че тези хора, които прокламират, че се борят с корупцията, от една страна, от друга страна предлагат чисто корупционен метод.

– А ще замени ли новият проект на служебните министри „Има такъв народ“? И всъщност той не възниква ли като контрапункт на „Има такъв народ“, защото очевидно, че абордаж на партията на Слави Трифонов не можа да се осъществи в 46-ия парламент.

– Мисля, че те не са контрапункт. Те търсят различен профил. „Има такъв народ“ пак имаше инженеринг, но той търсеше друг тип избиратели, шоуто търси друг тип публика: хора, които искаха брутално терминиране на този политически модел, хора, които търсеха точно това, което им се предложи – гавра в парламента с партиите, които досега са били на терен. И в общи линии те и затова търсеха и от ръководството такова поведение, което им е присъщо, но те го поддържаха, защото знаеха, че това се очаква от голяма част от техните избиратели – да терминират статуквото. Докато този проект е със съвсем друг профил, от съвсем друг вид сценаристи. Това са всъщност двата типа олигарси. Олигарсите и различните олигархични структури, те 30 години го практикуват това и за различни ситуации търсят хора с различни профили, някой път допълващи се, някой път генерално противоположни. Това е съобразно търсенето на пазара. Правят маркетинг, гледат какво се търси на пазара. Сега са подготвили едни харвардски въдици, за да хванат десни риби на терена, защото виждате и какъв е анонсът. Това, което се чува от „Демократична България“, от лидерите – няма ляво, няма дясно, и служебните министри го рецитират. Това какво означава – с десни инструменти да постигаш…

– Да постигаш леви цели? Това не е ли доста странно?

– Това също показва, че там едни и същи хора ги подават тези реплики. Това са Дайновци, Кръстевци и т.н., защото те са хората, които стоят отзад и пишат партитурите. Те в общи линии не могат да измислят, кой знае колко различни неща. Това е тяхното – няма ляво, няма дясно.

– А има ли прототип в българската политика появата на дуото Петков-Василев?

– Аз ви казах – Бойко Борисов, независимо че той е съвсем друг типаж. Изобщо тази практика – правиш някакви министри, позиционираш го на ключова позиция и почваш да инвестираш чрез властовата позиция този човек да го рекламираш. Защото той като министър, като кмет или като каквото и да е, този човек има естествения ресурс да бъде промотиран. Аз си спомням едно време, когато създавахме партии в зората на демокрацията, как апостолски се създаваха партии. Тогава нямахме клубове, събирахме се по къщите си, ходехме с градския транспорт, нямаше тези комуникации, пишеха се програми на пишещи машини, на ръка и т.н., лепяха се. Тогава беше съвсем друга ситуацията, обикаляхме с влакове, с градския транспорт по страната, събирахме хората по един начин, който сега изглежда наивен и трогателен. Но тогава имаше друг ентусиазъм, друг заряд, пълнеха се зали при този начин, по който се правеше тогава политика. Сега с тези модерни технологични методи, с тези огромни финансови ресурси не може да се мисли за такъв романтичен начин на правене на политика. Сега е друго, избираш по профила някой, хващаш го, монтираш го. Идеята, че тези хора просто ей така са попаднали в правителството случайно, е абсурдна – и не само те, много хора така ги поставят с определена задача. Първо, в цял свят, във всички утвърдени демокрации човек, за да стане министър, той трябва да има или някаква политическа кариера зад гърба си, солидна, да е някаква политическа фигура, или да е човек, който е безспорен авторитет в своята област, не просто да има някакво добро образование, не просто да е човек от бизнеса. Това е някаква нова мода – да хващаш хора от бизнеса. Никъде в развитите, сериозните държави не се хващат така просто някакви реализирани бизнесмени или учени и т.н., да се правят министри. Това са съвсем различни дейности. Това са съвсем различни специфики. Трябва да си човек, който да е авторитетно име в своята област, с много солидна обществена кариера. Защото елитните западни университети бълват стотици хиляди млади хора с добро образование, с бизнес кариера, но на запад не всеки втори от тях го правят министър. Малко се стъпва тук на чисто нашенския комплекс, което също е доста обидно – всяко нещо, което идва отвън, ние вече го издигаме в култ.

– Не се ли преекспонира стойността на западното елитарно обучение? Както и у нас, така и там го завършват и твърде посредствени хора.

– Всички тези прехвалени западни университети, те действително са елитни, „Харвард“ е едно добро учебно заведение, но ето, да отчитаме и спецификата на преподаватели и завършили. Защото пак да се върнем на това непрекъснато приказване за дясното – предимно тези елитни западни висши учебни заведения, да, те дават и хора с десни виждания, но там вече е изключително левичарски стилът. Станаха една минифактура за левичари.

– Г-н Сотиров, как прогнозирате, че на тези предсрочни парламентарни избори и на президентските ще завърши двубоят или многобоят между олигархичните структури? Какво ще се случи между олигарсите? Кой ще надделее?

– Трудно е да се отговори. Мисля, че лагерите са доста равнопоставени. Освен това те не са доста твърди тия два олигархични отбора. Там виждаме, че има плаващи играчи. Тъкмо говорехме за Валентин Златев – той дълго време беше близък с ДПС, с мулташкото крило, сега по някакъв начин колаборира със старите си съюзници от „Глобална България“. Така че погледнете и самия състав на „Глобална България“. Там – и друг път съм го казвал – там са соросоид-путиноид, соросоид-путиноид, които живееха в идеална симбиоза. Иначе тези хора би трябвало да бъдат екзистенциални противници. Когато става въпрос за бизнес и корпоративни интереси, няма никакъв проблем хора, които до вчера са били най-големите врагове и са водили борба за унищожение, да седнат и да се разберат, защото там логиката е далаверата. Там няма никакви ценности, никакви принципи. И дотолкова, доколкото партиите и целият т.нар. политически елит е функция вече на тези олигархични схеми, затова ние вече в политиката нямаме политическа логика, имаме точно тази логика на олигархично-корпоративни схеми. И затова виждаме, че може една партия, както примерно е „Демократична България“, лидерите й бяха коалиционни партньори с ГЕРБ, тогава страшната заплаха беше БСП. Вчера ги виждаме вече готови да разговарят с БСП, да правят правителство. Дори и този нов проект да доведе до някакво разместване, то няма да бъде толкова решително и ключово. Дори в тези структури, в тези отбори има вътрешни противоречия. Ние виждаме, че олигарсите, които довчера всичките по един или друг начин се въртяха около Борисов, както преди се въртяха около предишните премиери, как се обединиха да отстранят Борисов, защото олигархията не обича един министър-председател или политик да се задържи прекалено дълго време и да има зад гърба си мощна, добре организирана партия, защото всеки премиер и партията, която стои зад него, при сегашната ситуация тя става много силна сама по себе си олигархична структура, която мачка другите олигархични структури. И затова е видимо озлоблението им и срещу ГЕРБ и срещу Борисов.

– Има ли шанс за ренесанс на Борисов?

– Ренесанс е силно да се каже. Може би ситуационно може да се възползва от ситуацията, която е сега, дотолкова, доколкото тези, които искаха да го изчегъртват, се изчегъртаха един друг, помежду си. Но така или иначе, там трябва да има някаква радикална промяна. Лошото е, че на тези избори не виждаме у хората от демократичната общност или от партиите поне, които претендират, че ги представляват, някакво усилие да се издигне една кандидатура, защото единственият смисъл, обрат на тези избори – аз съм скептичен за парламентарните избори, но поне за президентските избори имах желанието и надеждата, че може да се намери една фигура, която да е на равно отстояние от ГЕРБ и „Демократична България“, дотолкова, доколкото тези партии черпят подкрепа от хора от това, което наричахме през годините „демократична общност“, и да се издигне кандидат с ясен евроатлантически профил. Защото Радев е всичко друго, но не и това, за което се опитват да ни го представят. Ние виждаме, че той е човек, който меко казано играе двойствена игра. И не само в геополитически план. Сега абсурдно и смешно е той да казва, че ще се бори срещу олигархията, че държавата се владеела от олигархията. В държава, която се владее от олигархията, как се става президент, ако не си марионетка на олигархията? Как този човек ръководи държавата, която е завладяна от олигархията? Това показва и неговите умствени способности – този човек утре ще ходи на запад, на срещи с хората, след като публично заявява, че той е президент на държава, която се владее от олигархията. Ами резонният въпрос е: кой те сложи теб за президент? Как се става в президент в такава държава? В тази държава ти не можеш да станеш кмет, не можеш да станеш общински съветник, обикновен депутат, ако нямаш благословията на олигархията. Това значи завладяна от олигархията държава. И да, той е прав, че държавата се владее от олигархията. Е, кой му финансира кампанията, кой го направи, как се отива на национален избор? Той така, един Дон Кихот, отива на национален избор и побеждава олигархията. Ти, ако не си в схемата на олигархията, ти няма да припариш до българските медии, големите български системи за осведомяване. Няма един бизнесмен да смее да дойде да те подкрепи, защото после ще му се разкаже играта. И в крайна сметка той беше кандидат на БСП и ДПС – двете партии, от които се роди олигархията. БСП роди и създаде нейните кадри, целия този олигархичен модел. Всички други партии в една или друга степен и техните лидери са нещо като клонинги на БСП.

– Звучите доста песимистично. Имаме ли надежда за някакъв оптимизъм? Или оптимист е този, който няма достатъчно информация?

– Човек не бива да губи надеждата, но за да се променят нещата, трябва тези неща да ги погледнем в очите, защото бягането от истината не е решение. Защото това нарушава личния ни комфорт, защото това иска усилие, е довело до тази ситуация. В крайна сметка олигарсите постигат целите си, точно защото огромни групи от хора непрекъснато тичат за един и друг измислен и монтиран от тях месия. Ако хората тези неща ги погледнат в очите и потърсят друго решение, нещата ще се случат. Не може да се върви на сляпо, дори и при най-авторитарните режими общественото мнение е определящо. Но проблемът е, че общественото мнение в България е объркано и хората са обезверени. Дори много интелигентни хора съм забелязал и в спорове ги виждат нещата, но не искат да ги приемат, защото това им разваля емоционалния комфорт. Хората искат да чуват това, което желаят да чуят, че живеят в един прекрасен свят, а не да видят истината за него.

източник: агенция „Фокус“, интервю на Цоня Събчева

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here