Руският посланик в България Елеонора Митрофанова говори в интервю за кореспондента на РИА Новости Александра Дибижева за перспективите за развитие на отношенията между Москва и София след поредица от експулсиране на руски дипломати, за това кой стои зад този конфликт и дали има причини да страх от отказа на България от руски газ в полза на втечнен природен газ
– През ноември в България предстоят парламентарни избори. Можем ли да се надяваме, че в резултат на техните резултати отношенията между Москва и София по някакъв начин ще се подобрят? Като цяло, какво трябва да се направи, за да се активират, доведат до положителни резултати?
– Това ще бъдат третите парламентарни избори в България от началото на годината. Сега в страната има сериозна политическа криза, тъй като тя е парламентарна република и парламентът формира правителство. И така нито на първите избори не се съгласиха, нито на вторите избори. Надявам се, че ще бъдат намерени някои компромиси. Ние, разбира се, ще работим с всяко правителство.
Има ли очаквания от правителството? Невъзможно е да се каже сега. Но можем да кажем, че, разбира се, ще търсим компромиси, ще се опитаме да работим по толкова много прагматичен начин, защото има много области, в които това сътрудничество би било много полезно и взаимноизгодно.
– Наскоро започна процесът по делото на ръководитела на българското движение „Русофили“. Мислите ли, че това може да означава, че София е поела твърдо антируски курс? До какво може да доведе това?
– Русофилското движение съществува от дълго време. Това беше такова културно, неполитическо движение. Проведени са големи фестивали. Тогава това движение се превърна в политическо. За съжаление, тя не получи голяма подкрепа на парламентарните избори. Фактът, че Николай Малинов е обвинен в шпионаж за руски неправителствени организации (обвинението е много сериозно, колкото и сериозно, толкова неоснователно), за съжаление, подсказва, че София следва антируски курс. Достатъчно е да си припомним, че през 2019-2020 г. девет дипломати бяха депортирани.
Сега Николай Малинов ще бъде номиниран за президент на България, а в периода на президентската кампания (до 14 ноември тази година) не би трябвало да има съдебни заседания по неговия случай. При условие, че е регистриран като кандидат за президент. Първата среща беше много официална. Ние като посолство наблюдаваме целия този процес, нашият дипломат беше на заседанието на този съд. Считаме обвиненията за безпочвени и се надяваме съдът да се справи с всичко безпристрастно.
– Току-що споменахте инцидентите с експулсирането на руски дипломати. През последните две-три години броят на експулсираните руски дипломати се е увеличил. Смятате ли, че това е официалната позиция на София, или „по-големите братя“ я тласкат към това? Ако да, кой?
– Мисля, че това не е съвсем независимо, разбира се, историята на София. Кой от „големите братя“ стои зад тези депортации? Това, разбира се, са американците, които очевидно са си поставили задачата да изтласкат Русия от всички сфери на българския живот, което според мен е много утопична цел, тъй като ние сме свързани с България от толкова мощни слоеве от историята, духовно родство, което не може да бъде зачертано или променено. Това, разбира се, е православие и кирилица, това е руско-турската война и освобождението на България от турското иго. Трябва да кажа, че българите са много чувствителни към спомена за тази война. В България има 670 паметника на героите от руско-турската война. Проспектите и улиците на градовете са кръстени на героите, руските герои от тази война. Въпреки всички опити за пренаписване на историята, въпреки настоящата евроатлантическа ориентация на страната,
– Кажете ми, моля, има ли изобщо причини да се страхуваме, че тази кампания за изгонване на дипломати ще продължи? Може ли да се стигне до някакво сериозно понижаване на нивото на дипломатическите отношения или дори до тяхното разкъсване?
– Знаеш ли, сега не можеш да мислиш за нищо. Виждате ли, в какъв хаос живее светът сега. Нещо повече, във всички области на живота, от коронавируса, който обърка всички карти на нормалния живот, до онези, да речем, точки, конфликти, които увеличават хаоса както в междудържавните отношения, така и в рамките на държавите. Но не мисля, че ще стигнем до това ниво на конфронтация. Надявам се, че тази страница с депортации и според нас неоснователна е обърната.
– Бих искал също да ви задам няколко въпроса по темата за газа. Българският газов оператор в края на август подписа договор за закупуване на 20% от доставките по проекта за LNG терминал в Александруполис, Гърция. Планира ли България да се откаже напълно от руския газ през следващите няколко години? Има ли достатъчно възможности за това? Има ли Русия основание за безпокойство?
– Смятам, че няма основания за подобни страхове, защото втечненият природен газ е много по -скъп газ. Особено в контекста на повишаване на спот цените до някои космически висоти, стабилните дългосрочни договори, както показва животът, са от голямо значение. Русия винаги е била надежден доставчик на газ и мисля, че здравият разум ще надделее, тъй като България все още не е богата държава, а за крайните потребители цената на газа и цената на електроенергията са много важни.
– Възможно ли е след Унгария, България да подпише дългосрочен договор за доставка на газ от Руската федерация, като се вземат предвид проблемите с енергийните ресурси в Европа и самата България? Този интерес изрази ли се в София?
– Тъй като сега в България има служебно правителство, досега тези въпроси не са разглеждани.
– Но като цяло според вас този вариант е възможен? Че и те ще решат да подпишат договор в обозримо бъдеще?
– Този вариант, разбира се, е възможен с прагматичен подход и политическа воля.
– В края на април България обвинява шестима руснаци за участие в експлозиите във фабрики и военни складове в страната. Има ли данни как напредва разследването по тази тема? Обръщали ли сте се към руска страна с запитвания?
– Не, няма такива данни. Никой не се свърза с нас.
– По-рано руското външно министерство заяви, че Русия е загрижена за ситуацията в самопровъзгласилото се Косово, където събитията се развиват по сценарий от лош до по-лош. Според вас има ли опасни тенденции сега в съседните региони, например в Македония?
– Проблемът с Косово и въпросът за присъединяването на Северна Македония към Европейския съюз са различни. Нека ви припомня, че София блокира началото на преговорите за присъединяването на Северна Македония, докато не се разрешат въпросите за македонската идентичност и език между тези страни. Историята на този въпрос датира от далечни времена и това може да бъде предмет на отделен разговор. Мога само да кажа, че мнозинството от българите са убедени в своето историческо и генетично единство с македонците. Следователно всички въпроси, свързани със Северна Македония, имат силно вътрешнополитическо измерение. Вярвам, че под натиска на Европейския съюз в крайна сметка ще бъде намерен компромис.
– Знаем, че България винаги е била една от любимите страни за руснаците. Доколкото разбирам, сега през лятото потокът от руснаци е намалял значително. Българският посланик наскоро обяви на едно от събитията, че се надява да възобнови чартърните полети …
– До юли тази година изобщо нямаше полети. От юли има редовни полети, те не са отменени и никой няма да ги отмени. Въпросът за чартърна услуга ще бъде разгледан според изискванията. Ако през зимата има такъв поток от туристи, че редовните полети няма да се справят, тогава, разбира се, мисля, че те ще бъдат разрешени.
– По-рано заместник-министърът на туризма на България отбеляза интереса сред българите към пътувания до Русия, единственото, което ги спря, беше въпросът за виза. Сега ситуацията се е променила: чуждестранните туристи ще могат да издават многократна туристическа виза за Русия до шест месеца. Забелязвате ли вече повишено търсене на пътувания до Русия сред българските граждани? Може би броят на заявленията за визов център се е увеличил?
– Ще ви кажа като цяло, че въпросът за визата е въпрос на взаимност. Така се съгласяваме, ще бъде така, защото сега, да речем, нашите хора, които пътуват редовно до България, получават и едногодишна виза. Всичко това, разбира се, не допринася за увеличаване на туристическия трафик. Може би бихме могли да говорим за електронни визи, тоест когато не е нужно да ходите в консулството, но за да получите електронни визи, се нуждаете от специално оборудване на граничните пунктове, което просто все още не съществува. Предвидени са консулски преговори, те ще се проведат през първото тримесечие на следващата година.
– По-рано беше съобщено, че в централния офис на Министерството на външните работи ще бъде сформиран нов отдел, който ще се занимава със стратегията на „меката сила“, няма да има дублиране с Россотрудничество. Как оценявате създаването на нова структура във външното министерство?
– Смятам, че външното министерство трябва да има структура, която да се занимава с въпроси на културата, образованието и хуманитарната политика като цяло. Департаментът на Министерството на външните работи трябва да се ангажира с разработването на политики и стратегии в тези области, докато Россотрудничество трябва да работи „на място“, да управлява културни центрове в чужбина, да изпълнява основните насоки на политиката и стратегията, разработени от Министерството външни работи и одобрен от президента на Русия.
