Димитър Гърдев: Черно море стана бойна зона и тества НАТО

Черно море вече се превръща в зона на бойни действия, а това поставя пряко въпроси за сигурността на България и за ролята на НАТО в региона. Това коментира дипломатът и международен анализатор Димитър Гърдев в интервю за „24 часа“. По думите му атаките в района имат и цел да влияят върху обществото, като се всява страх, без да се стига до условия за автоматично задействане на колективната отбрана.

Какво се случва в Черно море и защо е важно

Гърдев посочва, че Черно море е ключов коридор за международната търговия, включително за износа на зърно. По думите му над 30% от световната продукция на зърно минава през този маршрут, което има значение за Северна Африка и Близкия изток, които са чувствителни към цените.

Той описва две направления на атаките. В западната част на Черно море, според него, се атакуват кораби, свързани с доставка на оборудване за Украйна, както и съдове по маршрути за износ на украинско зърно през румънски пристанища. В източната част, по думите му, се атакуват кораби от т.нар. сенчест флот на Русия, използван за заобикаляне на санкциите върху руския петрол.

Според оценката му, от началото на годината са ударени сигурно над 500 съда.

Какво иска България от ЕС и НАТО

Гърдев определя като ключови българските призиви за конференция на черноморските държави, на която да се формулират основните тревоги и да се търси решение. По думите му регионът не може да бъде оставен на произвола на военните действия.

Той посочва, че след обсъжданията в Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС) България е насочила усилията си към ЕС и НАТО и е получила подкрепа. По настояване на България е включена точка в дневния ред на Съвета на ЕС и е приета декларация в подкрепа на усилията.

Според Гърдев е проведена и среща на министрите на отбраната на България, Румъния и Турция в София. Той добавя, че подкрепа е дошла и от генералния секретар на НАТО Марк Рюте, председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и председателя на Европейския съвет Антонио Коща.

Гърдев акцентира и върху нуждата от подкрепа от САЩ, като ключов съюзник в НАТО. Той припомня, че през 2023 г. са били отворени т.нар. зърнени коридори, в които са участвали Русия и Украйна, а Турция е била посредник.

Къде минава „червената линия“ и как работят член 4 и член 5

По думите на Гърдев темата е влязла в предизборен контекст, което той определя като неудачно, защото страната трябва да има единна позиция.

Той обяснява, че член 4 от Северноатлантическия договор е консултативен. По думите му България го е задействала още в началото на войната в Украйна заедно с други държави, но резултатът е бил нулев.

Гърдев подчертава, че задействането на член 4 не означава автоматично задействане на член 5. Той посочва, че колективната отбрана е свързана с нападение срещу държава членка, включително нейната територия и териториални води, които са 12 морски мили, а не 24. По думите му изключителната икономическа зона не е част от териториалните води.

Той добавя, че Черно море има особен режим заради Конвенцията от Монтрьо, която ограничава присъствието на бойни кораби на държави, които не са черноморски. Според него това поставя основната тежест върху България, Румъния и Турция. В същото време, по думите му, това не означава, че при нападение алиансът няма да действа, защото ограниченията не засягат разполагането на морска и разузнавателна авиация.

Гърдев посочва като пример засилването на наблюдението и морската авиация. По думите му френският самолет Atlantique 2, разположен по българско искане, е идентифицирал последната атака още на 30 морски мили и това е дало възможност екипажът да бъде спасен. Той добавя, че американски разузнавателни дронове, които излитат от Италия, също патрулират, а европейска система за спътниково разузнаване предоставя информация в реално време.

Рискът при ескортиране и предупреждението за „повод за война“

Гърдев твърди, че ударите са подбрани така, че да не дадат пряко основание за задействане на механизмите за колективна отбрана. По думите му България не е получила удар по български кораб, екипажът не е български, а товарът не е български.

Той заявява, че идеи България самостоятелно да ескортира търговски кораби са изключително рискови. Според него защитените коридори трябва да бъдат организирани като мисия на съюзниците от НАТО и ЕС.

Гърдев предупреждава, че ако бъде атакуван български военен кораб, ситуацията ще е съвсем различна и може да бъде casus belli (повод за война). По думите му това би увеличило риска за региона, който така или иначе се превръща в активна зона на бойни действия.

Европа и преговорите: призив за единна позиция

По темата за войната в Украйна Гърдев описва етап на удари по ключова инфраструктура. Той посочва, че Украйна нанася удари по нефтената и газовата промишленост на Русия, включително по терминали в Новоросийск и по заводи за горива. От друга страна, според него Русия атакува пристанищата в Одеса и Николаев и кораби край румънското крайбрежие, с цел да прекрати износа на зърно.

Той говори и за дипломатическо раздвижване и изразено желание за възобновяване на разговорите с посредничеството на САЩ. Гърдев настоява, че ЕС трябва да присъства като единен участник и оценява досегашната европейска политика от 2014 г. като провал в опазването на мира.

Според него е необходим нов европейски договор за сигурност, който да гарантира дълготраен мир на континента, и предупреждава, че договорености за бъдещето на Европа не бива да се постигат само от държави извън континента.