Сметната палата: Социалните плащания изпреварват БВП и приходите

Сметната палата отчита, че социалната политика в периода 2020 г. – юни 2026 г. подобрява защитата на уязвимите групи, но създава фискален риск за целия държавен бюджет и Консолидираната фискална програма. Това е основният извод от одит на социалните плащания от бюджета на Министерството на труда и социалната политика (МТСП) и бюджета на държавното обществено осигуряване (ДОО) в Националния осигурителен институт (НОИ).

Одиторите посочват, че социалните мерки водят до значително нарастване на разходите, което изпреварва темповете на икономически растеж (БВП) и приходите в държавата.

7,4 млрд. евро за 6,5 години и концентрация на разходите

По данни от одита за 6,5-годишния период са изплатени 7,4 млрд. евро за над 5 млн. случаи/лица, като средномесечно са подпомагани около 765 хил. случаи/лица.

Сметната палата отчита, че най-голям финансов ресурс се концентрира по Закона за хората с увреждания и Закона за личната помощ – общо около 4,4 млрд. евро.

Реформата от юни 2023 г. и „експлозивният“ ръст на помощи

Одитът отделя като ключова нормативна промяна реформата от юни 2023 г. при определяне размера на социалните помощи. Базата за изчисление е сменена от гарантиран минимален доход към линия на бедност, която се определя ежегодно с постановление на Министерския съвет.

Според Сметната палата това води до рязко увеличение на базата за изчисление – от 75 лв. до 504 лв. през 2023 г. (572%), а до 764 лв. през 2026 г.. Одиторите посочват, че това автоматично разширява обхвата на правоимащите и катализира силен ръст на разходите.

В резултат месечните помощи по Закона за социално подпомагане нарастват общо със 110%, като достигат 145 млн. лв. през 2025 г., според одита.

Сметната палата отчита и ефект от обвързването на възнагражденията на социалните и личните асистенти с минималната работна заплата. При двойно увеличение на минималната заплата за периода 2020 – 2026 г., разходите за възнаграждения на асистентите нарастват от 202 млн. лв. през 2020 г. до 1,3 млрд. лв. през 2025 г., като одитът описва и постоянен недостиг, покриван с извънредни трансфери от централния бюджет.

Отчетено е и увеличение на разходите за помощи за ученици след отпадането на доходния критерий за еднократната помощ за 1-ви и 8-ми клас и разширяването на обхвата към всички ученици до 4-ти клас през 2023 г. Разходите нарастват близо 9 пъти – от 9,47 млн. лв. през 2020 г. до 73,31 млн. лв. през 2025 г.

ДОО в НОИ: повече защита, но хроничен дефицит

Одитът посочва, че нормативните промени, влияещи върху бюджета на ДОО в НОИ, включват промени в минималния и максималния осигурителен доход, в пенсионната формула и в начина на определяне на обезщетенията.

Сметната палата отчита двупосочен ефект. От една страна, се подобряват социалната защита и жизненият стандарт. От друга страна, се влошава финансовата автономност на ДОО и се създава фискален натиск върху държавния бюджет. По оценката на одиторите бюджетът на ДОО преминава в режим на нарастващ хроничен дефицит. Това изисква над 45% от плащанията да се покриват от данъчни приходи.

Приходите от осигурителни вноски почти се удвояват – от 7,88 млрд. лв. през 2020 г. до 14,87 млрд. лв. през 2025 г. Одитът отбелязва, че това се дължи на ръст на минималния осигурителен доход, минималната заплата и инфлацията, а не на икономически растеж.

Максималният осигурителен доход, по данни в доклада, нараства по-бавно от минималния, като достига 4 130 лв. през 2025 г. и нараства с 37,7%. Сметната палата отбелязва, че този ръст изостава от натрупаната инфлация от 41,3% и от темпа на средната работна заплата, което ограничава фискалния потенциал от високите доходи.

Разходите на ДОО нарастват близо два пъти – от 14,28 млрд. лв. през 2020 г. до 27,28 млрд. лв. през 2025 г. (91%). За 2026 г. се прогнозира разходите да достигнат близо 30 млрд. лв.

Поради изпреварващия ръст на разходите спрямо приходите покритието с осигурителни вноски намалява от 59,9% през 2020 г. до 54,9%, като това поставя ДОО в зависимост от централния бюджет с над 12 млрд. лв. за 2025 г. (над 45%), според одита.

Сметната палата отчита, че нормативните промени в пенсионната формула и при обезщетенията са причина разходите да изпреварват приходите с над 17 процентни пункта, а недостигът по бюджета на ДОО да нараства около два пъти за одитирания период.

Одитът описва и нарастващия дял на разходите за пенсии в бюджета на ДОО – от 78% през 2020 г. до 89% към 30.06.2026 г. Сред посочените фактори са: увеличаване на тежестта за година стаж до 1,35 от декември 2021 г., интегриране на COVID-19 добавките в пенсиите през юли 2022 г., мащабно преизчисляване на стари пенсии през октомври 2022 г., както и административен ръст на минималната пенсия.

От одита е и оценката, че 45,3% от пенсионерите получават минимална пенсия, което по преценка на Сметната палата обезсмисля реалния осигурителен принос и демотивира осигуряването върху реални доходи.

Отчетена е и промяна от януари 2024 г. при болничните, при която работодателят плаща първите 2 дни вместо 3. Според одита това прехвърля разход към ДОО и води до ръст на разходите за временна неработоспособност с над 31% за една година, а за 2025 г. – с още 13% спрямо предходната.