Сърбия на практика е заобиколена от НАТО. С голям алианс, който защитава малките съседи, е малко вероятно Сърбия да изпрати войниците си в действие, поне не в обозримо бъдеще
„Елате с мен“, казва Александър Вучич, президент на Сърбия. „Сега ще видите усмивка на лицето ми“. От терасата на сградата на президентството в Белград той сочи издигащи се небостъргачи и триумфално заявява: „Като феникс, възкръснал от пепелта“, пише The Economist.
Други бивши югославски републики се притесняват, че армията на Сърбия също се издига от пепелта. По време на дребния спор с Косово за регистрационните номера на автомобилите през септември, Сърбия лети с бойни самолети близо до границата и разположи бронирани превозни средства срещу по-малкия си съсед.
Между 2015 и 2021 г. разходите за отбрана на Сърбия скочиха с около 70% до 1,4 милиарда долара годишно. Русия и Беларус са й дали десет самолета МиГ-29. Русия й даде 30 танка и бронетранспортьора и й продаде система за противовъздушна отбрана. Тя е закупила китайски дронове, руски хеликоптери и френска ракетна система земя-въздух.
Този месец министърът на отбраната обяви, че Сърбия води преговори за закупуване на транспортни самолети и хеликоптери от Airbus.
Миналия месец дойде новината, че говори с Израел за противотанкови ракети. Турските дронове, които бяха използвани при миналогодишното поражение на арменските сили в Нагорни Карабах от Азербайджан, може да са в списъка за пазаруване.
Собствената отбранителна индустрия на Сърбия също произвежда нови комплекти, вместо просто да произвежда повече неща от югославската епоха.
След югославските войни през 90-те години на миналия век военният капацитет на Сърбия се разпадна. Но през 2014 г. правителството реши да се превъоръжи.
Намесата на Русия в Украйна показа, че ерата на конвенционалната война в Европа не е приключила и наводненията в Сърбия през същата година бяха „аларма за събуждане“, коментира Даниел Сънтър от мозъчния тръст Balkan Security Network. Те разкриха, че страната почти няма хеликоптери за мисии за търсене и спасяване. През 2015 г. Хърватия, също възстановявайки въоръжените си сили, поиска от САЩ да й достави ракети, които, ако бъдат изстреляни срещу Сърбия, могат да достигнат дълбоко в страната.
Съвременната държава се нуждае от модерна армия, казва Вучич. Сърбия харчи повече в абсолютно изражение от преди, но разходите за отбрана като дял от БВП се движат около 2% от 2005 г. насам. В сравнение с България, Унгария или Румъния, това са „фъстъци“, казва Вучич.
Но сърбите не са били във война с България, Унгария или Румъния през 90-те години. Те бяха във война със съседи, които сега имат по-малки военни бюджети. Сърбия изпреварва Албания, Босна, Черна гора, Косово и Северна Македония, взети заедно. Страната също така изпреварва Хърватия, която купува френски самолети, за да възстанови почти несъществуващия си въздушен капацитет.
Winbet – удвои тръпката от играта! (18+)
Ако Сърбия просто модернизира въоръжените си сили, никой няма да има нищо против. Контекстът е този, който е „аларма за събуждане“. Босна отново е в политически сътресения и Милорад Додик, лидерът на босненските сърби, предположи на 14 октомври, че ако неговата част от Босна се отцепи и последва насилие, Русия ще се намеси, за да я защити.
Контролираните от правителството таблоиди на Сърбия непрекъснато обявяват, че войната с косовските албанци или хърватите е неизбежна. През октомври, след сблъсък между косовските сърби и косовската полиция, сръбските таблоиди с въображение свързаха присъствието на британски войски гурки с насилието.
В същото време националистите, включително министърът на вътрешните работи на Сърбия, говорят за създаването на „сръбски свят“, за който мнозина в Косово, Черна гора и Босна се опасяват, че е код за Велика Сърбия, която може да ги погълне. Вучич отхвърля това като „пропаганда“. Той казва, че всички съседи знаят, че превъоръжаването „не е против тях“.
Вук Вуксанович, изследовател от Белградския център за политика за сигурност, казва, че истинското значение на превъоръжаването на страната е по-скоро политическо, отколкото военно. Ефектните оръжейни сделки впечатляват поддръжниците на Вучич, които са склонни да уважават въоръжените сили.
Но Сърбия на практика е заобиколена от НАТО. С голям алианс, който защитава малките съседи, е малко вероятно Сърбия да изпрати войниците си в действие, поне не в обозримо бъдеще. Всъщност Сърбия има отлични (макар и дискретни) отношения с НАТО, а САЩ обучава сръбски войски. Да имаш силна армия означава, че големите сили се отнасят към теб с уважение, казва Вуксанович.
И ако, „не дай боже“, регионалното статукво се разпадне, тогава „ако успеем да нанесем щети на нашите хипотетични опоненти, те може би ще бъдат по-сговорчиви с нас на масата за преговори“.
източник: news.bg
