Румен Петков: Правителството се нуждае от много повече прецизност и стремежът премиерът или който и да е министър да бъде постоянно във фокуса на медиите не е добро решение

0
375

 

Румен Петков, председател на политическа партия АБВ, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”

–  Темата на изданието е за началото на политическия сезон. В парламента това начало се изрази ни повече, ни по-малко в един час работа. Новото Народно събрание в първия си работен ден работи един час с единствена точка в дневния ред „Зеленият сертификат за влизане в сградата на парламента“. Ето, на това му се казва да се уредиш с работа. Но предлагам анализа да продължи председателят на ПП АБВ Румен Петков. Добър вечер, г-н Петков, и за много години!
За много години. Искам да пожелая здраве на уважаваната ви аудитория, защото това на пръв поглед рутинно пожелание назад в годините, в последната година и половина придоби истински смисъл и съдържание. На конкретния ви въпрос – естествено е да сме възмутени от едночасовия старт на Народното събрание. Но от друга страна, аз мисля, че трябва да оценим желанието всяка стъпка на Народното събрание да бъде предхождана от конкретна работа на комисиите. Друг е въпросът защо комисиите не са захранени със законопроекти, защото има и законопроект, внесен за закриване на Специализирания съд, и за закриване на Специализираната прокуратура. И още ред, ред неща, които са жизненоважни за обществото от гледна точка на дискусията през последните осем-девет месеца – защо те не се внасят? Но по мое мнение и утре, и другиден няма да бъдем засипани от нормотворческа дейност. И ако мнозинството не осъзнае, че това е проблем, който ерозира доверието в Народното събрание, може да закъснее безвъзвратно и това да се окаже Народното събрание с най-нисък старт на доверие пред обществото.

–  Г-н Петков, а как ви изглежда стартът пък на правителството? Твърде иновативни подходи и там видяхме – не намирате ли?
–  Би трябвало на първо място, разбира се, министър-председателят да бъде доста по-внимателен в публичните си прояви, защото меко казано е неразбираемо български общественик, още повече министър-председател, да казва, че се надява еди-кой си да бъде избран за министър-председател на Северна Македония и ще отиде веднага там. Това е вмешателство в тяхната вътрешна работа при едни хиперчувствителни отношения между двете държави. Могат да бъдат дадени още редица и редица примери. Но все пак нека да опитаме да дадем 100 дни на правителството, рутинните, дните на политическото възпитание и уважение към новоформиран кабинет в Европа, а и не само в Европа, независимо от това, че се правят неща, които, както и вие деликатно загатнахте, смущават – някои непремерени изявления, някои изявления, които са много встрани от истината, някои изявления, които говорят за неподготвеност, непознаване на конкретни документи и фактология. Мисля, че правителството се нуждае от много повече прецизност и стремежът премиерът или който и да е министър да бъде постоянно във фокуса на медиите не е добро решение. Аз за пример ще дам министъра на туризма, министъра на земеделието – много премерени, много обрани, но и много ясни в изказа си и несъздаващи напрежение. Така че има неща, по които ние трябва да дадем шанса и възможността на новоизбраното правителство, но има и неща, които не са приемливи да не казвам, че са недопустими от гледна точка на българската държавност и на отношенията ни с други държави.

–  С какво си обяснявате, че по най-силния шок от началото на годината, а и от края на отишлата си – енергийния, правителството някак се оплете? То не знаеше как да реагира и продължава да не знае как да го прави. И тук пролича първият му разлом с избралото го иначе монолитно мнозинство в парламента – мораториумът.
–  Ние, още преди да бъде гласуван в Народното събрание, когато прозвуча идеята – ние от АБВ имам предвид – предложихме решение и то беше просто: 1 милиард от Фонда за енергийна сигурност, сваляне на Данък „Добавена стойност“ на 10% и поскъпването на тока щеше да бъде 1-1,5%. Поскъпването на газа нямаше да надхвърли 3%. Сега, в момента виждаме неща, които са непосилни за джоба на българина, за джоба на българската икономика. Защо трябва да се държи Данък „Добавена стойност“ върху ел. енергията на това ниво? За да пълним бюджета с едни пари, които идват пак от нас, от данъкоплатците – дали чрез икономиката, дали чрез разпределителните дружества, ЕСО, топлофикациите. Държим Данък „Добавена стойност“ много висок, прави се една симулативна стъпка – мораториум, но всъщност високата цена я плащаме всички ние: през хляба, през стоките за първа необходимост и т.н. Нима не виждаме инфлацията? И вместо да я овладеем с авторитета на държавата и властта, която може да каже: „Ние ще рискуваме едни приходи в името на доброто на обществото, в името на правилата“, Народното събрание погазва независимия орган КЕВР. Аз го слушам министър-председателя как едва ли не КЕВР са му виновни за цената на газа. Някой му е искал на КЕВР това увеличаване на цената на газа и този някой е държавното дружество „Булгаргаз“. Какво се занимаваме с КЕВР? КЕВР е големият проблем, не провалената газова връзка Гърция – България, която впрочем проспаха и двете служебни правителства, не ударите, които се нанасят върху нас. Ние сме сезирали още ноември миналата година КПКОНПИ за действията на здравния министър тогава по поръчването за милиони тестове за децата от 1. до 4. клас, които тестове показаха 0,02% заболеваемост. Т.е. има серия много тежки проблеми. Ние ще се вторачим сега в КЕВР. Хубаво, ще сменим КЕВР, само че този, който сменя КЕВР, ще гарантира ли, че цената на тока и на газа ще бъде запазена в перспектива или нещо повече, ще бъде намалена? Т.е. това внимателно говорене, за което казвах в началото, трябва да стане част от ежедневието, защото в четвъртък например ще се изслушва министърът на енергетиката в Народното събрание по въпроса за строителството на газовата връзка Гърция – България. Обществото трябва да знае, че проектът беше готов 2009 г., че идеята за азерския газ беше отстоявана от президента Първанов, който договори тогава с азерската страна 1 милиард кубически метра. След него само аз, вие и вашата аудитория не сме ходили да се хвалим, че сме договорили тоя милиард, който Георги Първанов договори през 2009 г. Но забави се реализацията на този проект, при положение, че на 22 май 2019 г. беше направена първа копка. Практиката в цял свят – няма Европа, няма Азия, няма Африка – е дневно строителство по около 1-1,5 км газопровод. Ние имаме 180 км газопровод. Вашата аудитория много лесно може да сметне колко километра трябваше да построим от 22 май 2019 г. досега. Нещо по-лошо – веднъж правителството на ГЕРБ допусна увеличаване на срока за въвеждане в експлоатация, сега се говори, че има ново искане за увеличаване на срока. А дневно нашите експерти изчислиха, че губим 2 милиона евро от това, че азерският газ е много по-евтин от руския и не достига до нашата тръба, не достига до нашия потребител. Още повече, трябва да се потърси най-строга отговорност на Николай Павлов като шеф на „Булгаргаз“ за това, че предоговори с Русия, с „Газпром експорт“ смяна на формулата за ценообразуването на газа, в резултат на което руският газ поскъпна много за България – не по вина на руснаците, по вина на правителството на Борисов и на шефа на „Булгаргаз“ Николай Павлов. Но след като идеята е да не се търси такава отговорност, аз мисля, че правителството няма да се радва много дълго на общественото доверие.

–  При това положение, г-н Петков, какво може да се направи? Има ли някаква все още съществуваща възможност, амортисьор за този енергиен шок? Защото виждаме, че социалната страна е много тежка, тя е страшна не само за българите, а за всичките ни социални и държавни заведения.
Тя е жестока, защото говорим за нашите детски градини…

За обществените заведения.
За нашите болници, за нашите училища, за обществените заведения и сгради, както и вие казахте. Ние трябва да преосмислим много внимателно нашите позиции, да знаем какво искаме като общоевропейска политика. Защото Германия спря „Северен поток“ 2, т.е. не го въвежда в експлоатация, и това във всички случи влияе на цената на газа. Второ, Германия затваря три централи. Аз искам да предупредя нашата аудитория, не да плашим някого, но токът в Германия ще поскъпне, защото това са базови мощности, което ще доведе до поскъпване на тока в цяла Европа. И когато ние искаме да сме семейство и да бъдат защитени интересите на семейството, в това число и на малките му членове, какъвто в случая е България. България трябва незабавно да започне изграждането на „Белене“, защото всички виждаме, че най-евтиният ток в България произвежда атомната централа в „Козлодуй“. В България трябва незабавно Народното събрание да преосмисли ДДС-то за тока и за газа и това ще доведе до овладяване на ценовия шок или в някаква степен до намаляването му. България трябва да направи сериозен анализ и да каже ясно: първият провал ни причини Иван Костов, когато не построихме „Син поток“ и загубихме стотици милиони от транзитна такса за Турция. „Син поток“ беше построен Русия-Турция. Вторият удар ни го нанесе Станишев, като спря „Белене“, и този удар беше задълбочен от Борисов и той носи огромна отговорност за това нещо, за неизграждането на „Белене“, защото 2017-2018 г. ние можеше да имаме въведен реактор в експлоатация. Третият удар – непострояването на „Южен поток“. И всъщност какво направихме? „Диверсифицирахме“ доставките – сега руския газ го взимаме през Турция. Т.е. ние трябва ясно да кажем, че спираме да слугуваме на интересите, в това число и на САЩ, защото като продаде Иван Костов „Марица“ 1 и „Марица“ 3 на САЩ, ние виждаме – сега това е един от най-скъпия ток, който плащаме. И да защитаваме своя интерес, в това число в Европа. Ние трябва да продължим да се борим България да бъде входна точка на руския газ за Европейския съюз. Ние сега осигуряваме транзит само за Сърбия и за Унгария. И впрочем, никой не търси отговорност на ръководството на „Булгартрансгаз“ за взрива на тръбата във Варненско, когато повече от 30 часа спряхме доставката на газ за Сърбия и за Унгария. И тръбата се взриви не заради друго, а защото това ръководство на „Булгартрансгаз“ не е в състояние да гарантира сигурността на трасето. И ние сега ще платим огромни компенсации на Сърбия и на Унгария и за това никой не говори. Само че тази компенсация няма да я плати директорът на „Булгартрансгаз“, Съветът на директорите на „Булгартрансгаз“, а ще я платим ние с вашата аудитория. Т.е. всички тези неща трябва да бъдат изговорени, осмислени, да се потърси отговорност и да се направят трите неща – строителство незабавно на „Белене“, ДДС на газа и на тока 9-10%, плътното ангажиране на Фонда за енергийна сигурност и гарантиране на националния интерес. Защото тоя мораториум кого обслужва? Няколко ВЕИ олигарси. Всички медии описаха имената на тези ВЕИ олигарси. Е, защо те ще контролират Народното събрание? Защо Народното събрание уйдисва на няколко олигарси? Защото ГЕРБ, обслужвайки тези олигарси, всъщност удря по най-тежкия начин най-бедния българин. И за съжаление, както и вие казахте в началото, мнозинството се подведе и гафът е налице.

–  Г-н Петков, вашата партия е коалиционен партньор в „БСП за България“, която пък е коалиционен партньор в голямата управляваща коалиция. Вие по какъв начин бихте могли да окажете влияние с тази експертиза, с която партията ви разполага?
–  Г-н Маринов, народният представител от АБВ в коалицията „БСП за България“, направи всички тези предложения пред парламентарната група и аз се надявам, че там ще има движение, което отговаря на експертизата. Вие сами разбирате, че аз не съм експерт в енергетиката. Ние не сме всичките експерти в енергетиката, но знаем кого да питаме. Ние в продължение на пет години организираме Енергийни форуми с участието на най-подготвените специалисти в България, каним чуждестранни участници, проф. Рогнер е ежегоден участник в тези форуме, а той е една от големите величини в ядрената енергетика. Но преди да се правят такива резки стъпки, като случая с мораториума, според мен трябва да има предварителна солидна експертна дискусия, в която да участват и работодателите, и синдикатите. Защото сега се направиха задължителните стъпки към електроразпределителните дружества. Какво правим с топлофикациите? Ние даваме ли си сметка, че софийската „Топлофикация“ практически е във фалит, практически е във фалит. И разбира се, основната вина е на Борисов и на неговите правителства. Но като не изговорваме тези неща и утре, като ни блокират топлоподаването, даваме ли си сметка, каква част от София ще остане на студа? Т.е. има прекалено много неща, по които, като мълчим, всъщност работим срещу хората.

–  Г-н Петков, понеже споменахте ключовата дума „дискусия“, която се оказа любима и на премиера – ваш адаш по фамилия, Кирил Петков, та той днес съобщи, че ще има дискусия за допълнителни военни части на НАТО в България, обаче след като стана ясно, че военният му министър определи тази необходимост като „ненужна“, докато външният министър – точно обратното, я изиска от държавния секретар на САЩ.
Това ще бъде най-голямото престъпление към България – ако допуснем разполагането на чужди войски на наша територия. Всъщност кого обслужваме? Очевидно не българския обществен и национален интерес. Ако допуснем разполагането на допълнително въоръжение, ние даваме ли си сметка, че ставаме съучастници в нагнетяване на напрежението в Черноморския басейн? Вместо да излезем и да кажем: Черноморският басейн не е военна зона, не трябва да се борим за намаляване на ученията, трябва да се борим за добросъседство, трябва да се борим за междудържавен диалог, ние вървим н обратната посока. Аз оставам с впечатлението, че някой е поемал ангажименти преди изборите към т.нар. „Голям нов брат“. И този „Голям брат“ веднъж ни причини удара в енергетиката – спирането на „Белене“ и на „Южен поток“. Още преди това ни причини удара със спирането на „Син поток“, купуването на двете от най-мощните ни централи – „Марица“ 1 и „Марица“ 3. Трябва да има някаква мярка. Ако те искат да сме партньори, те не бива да ни унищожават. И затова и от АБВ – ние разговаряхме с редица неправителствени организации, ще започнем и подписка, ще поставим въпроса и за референдум. Българският народ трябва да каже приема ли едно такова действие. Защото днес Иванов е министър, казва: я да дойдат тук едни чужди войски. А какво правим, когато ние станем първа прицелна точка? Какво правим, когато България си създава противници и става фокус на тези противници? Толкова ли не разбираме, че някой се опитва да ни въвлече във война? Не говоря за историята, не говоря за славянството, не говоря за православието – говоря за мира. И мирът е ключовият въпрос, който трябва да гарантира това Народно събрание и това правителство. А мирът изключва ангажирането на България с когото и да е в потенциални военни конфликти. Защото като говорим отбранителните действия – от кого се отбраняваме, кой ни е заплашил? Нас, България кой ни заплаши? Защото нали всички си спомняме, че някой отиде да освобождава Ирак от поробителя, защото имало химическо оръжие? После се оказа, че химическо оръжие няма, само че ние погребахме нашите момчета. Някой отиде да гарантира мира и спокойствието в Афганистан – братята американци. След това избягаха по най-подлия начин. След това от американските медии стана ясно, че с американски дронове са избивани жени и деца в Афганистан. Ние имахме ли военни части там? Имахме. Кой отиде да стабилизира ситуацията в Либия и в момента ситуацията в Либия стабилна ли е? Или ставаше дума някой да заграби нефта и газа на Либия? Така че нека нашите отговорни фактори в момента, депутати, министри, правителство, президент да бъдат ясни и категорични: ние нашите съюзнически ангажименти ги изпълняваме, но искаме от вас да не се търсят решения, които да ни вкарат във война и във военен конфликт утре.

– И на последно място, за което искам да ви питам, една тема, по която и вие нахвърляхте известни наброски, но тя си заслужава по-сериозно внимание – ажиотажът около казуса „Северна Македония“, неяснотата за това защо премиерът ще ходи в Скопие и какво реално той ще търси там, защо се разминават позиции между президент и премиер?
Аз неслучайно казах, че остава впечатлението, че преди изборите някой е поемал ангажименти.

–  Кой е този „някой“, г-н Петков?
–  Този някой може да бъде премиерът, може да бъде политически лидер, може да бъде друг фактор. Но аз казах: неприлично е наш общественик, още повече премиерът, да каже кой очаква, кой иска да бъде избран за премиер на Северна Македония, неприлично е. Неприлично е ние да разбираме от медиите в Скопие, че външнополитическият съветник на премиера е бил на 2 януари в Скопие.

–  И е уговаряла среща.
–  Защото сега ние трябва да знаем с какъв мандат, какви са темите на разговор, ние трябва да изискаме, Народното ни събрание трябва да изиска съответните записки от нашите братя от Северна Македония за темите, разговорите, конкретните ангажименти, които е поемала госпожата. И Външното министерство – нашето, на Република България, било ли е в течение, било ли е част от организацията на това посещение. Ние трябва да сме наясно, че ако посегнем на историята си, оставаме без бъдеще. И ние сме казали – от АБВ, достатъчно ясно и категорично: нашата обща история е до 1944 г. Ние сме тези, които първо признаха тогава Македония, сега Северна Македония. Не поставихме въпроса за името, не поставихме никакви въпроси. Сега премиерът казва: ще направим съвместни работни групи. Тия групи са направени още през 2011 г. – да се подготви малко, да види 2017 г., като е подписан договорът, има междуправителствена комисия. Друг е въпросът, че правителството на Борисов съсипа тая междуправителствена комисия. Първото й заседание е 2019 г. – две години след нейното създаване. Но имаме съвместна работна група и по транспорт, и по комуникации, и по култура. Това, че те не работят, е проблем на правителството на Борисов. Трябва и двете служебни правителства да кажат какво направиха по въпроса. Точно Министерството на икономиката е подписало този договор тогава с Министерството на икономиката на Република Македония. И като се говорят такива неща, повтарям още веднъж, човек трябва да бъде много внимателен, особено когато събира общественото внимание, когато фокусира общественото внимание върху себе си, защото като говори неподготвено, рискът да угасне на скорост е много голяма. А това е лошо за България.

–  Как гледате на идеята на г-н Трифонов да си разменим Северна Македония за американски визи и шенгенско членство?
–  Аз мисля, че г-н Трифонов надали е имал това предвид. Той според мен поставя фокуса върху това, че ние приемаме всичко безропотно, без да искаме каквото и да е, без да се стремим да защитим някакъв наш интерес. Разбира се, че е несериозно да заложим историята си срещу безвизов режим за САЩ, още повече срещу „Шенген“. Какво е в момента „Шенген“? Ние не виждаме ли, че всяка държава в Европейския съюз определя режима на влизане на своя територия и че идеята за свободно движение на хора, стоки и услуги беше съсипана – от същия тоя Европейски съюз. Така е според мен контекстът – не мога да говоря от негово име, разбира се, но е абсурдно да се счита, че историята на България, българската държава и българската държавност могат да бъдат заложени срещу визи и срещу Шенгенско пространство, което, пак казвам, още повече сега не съществува.

–  Да, но ако си го поискаме, точно така ще излезе.
–  Аз не мисля, че някой сериозно може да го поиска. Ако пък се даде зелена светлина, без да се гарантира българската история, държава и държавност, българския обществен и национален интерес, това ще бъде престъпление, равнимо само на разполагането на въоръжени сили и допълнително въоръжение и ядрено оръжие на територията на България.

–  Ако денят се познава от сутринта, г-н Петков, вие оптимист ли сте за тази година?
–  Оххх… Да пожелая на нашата аудитория светлите празници, които предстоят утре и другиден… Аз не съм човек, обвързващ се с песимизъм и оптимизъм. Аз обичам да оценявам нещата, каквито са. Един от факторите, които са ме правили в годините неудобен, е, че казвам мнението си без колебание и притеснение, защото мнението ми е резултат на консултации с хора, които разбират и са компетентни на съответната тема и никога не съм поставял ничий интерес, най-малко личния си, партийния, политическия над интереса на страната ни и на обществото. Не искайте от мен днес да бъда оптимист или да съм песимист. И още веднъж желая здраве и успехи на нашата аудитория.
Цоня Събчева

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here