Докладът на Държавния департамент за човешките права у нас акцентира и върху заплахите срещу журналисти
България има значителни проблеми с правата на човека и това включва сериозни корупционни прояви, полицейско насилие, заплахи срещу журналисти и нетолерантност. Това са част от заключенията на годишния доклад на Държавния департамент на Съединените американски щати за човешките права у нас през миналата година, разпространен от американското посолство в София.
От 46 години насам, САЩ публикуват всяка година доклад за състоянието на човешките права в почти 200 държави и територии по света.
В нея се отбелязва, че значителните проблеми с правата на човека са регистрирани чрез достоверни данни за насилие от страна на полицията, включително злоупотреба със свободата на събранията и произволни арести. Отбелязва се и наличието на сериозни проблеми със съдебната независимост, както и сериозни ограничения върху свободното изразяване, включително насилие и заплахи за насилие срещу журналисти и наличие на корпоративен и политически натиск върху медиите, пише „Сега“.
Натъртено е и върху съществуването на сериозни корупционни прояви. Докладът отбелязва и наличието на нетолерантност и дискриминация спрямо ромите, насилие над деца, както ии престъпления, включващи насилие или заплахи за насилие, насочени към хората с различна сексуална ориентация.
В документа пише, че властите в България са предприели стъпки служители, които са извършили нарушения на човешките права и корупция да бъдат държани под отговорност, но действията на правителството са недостатъчни и безнаказаността е проблем.
Конституцията и законът предвиждат независима съдебна система, но корупцията, неефективността и липсата на отчетност бяха широко разпространени проблеми, отбелязва в доклада си Държавният департамент. Общественото доверие в съдебната система остава ниско поради схващането, че магистратите са податливи на политически натиск и раздават различно правосъдие. Според доклада за върховенството на закона на Европейската комисия, публикуван на 20 юли, „нивото на възприемане на съдебната независимост в България остава ниско“, като едва 31 процента от гражданите и 43 процента от бизнеса го смятат за „справедливо или много добре.“, разказва американското външнополитическо ведомство. Оттам цитират ЕК да казва и, че съчетаването на правомощията и длъжността на главния прокурор във Висшия съдебен съвет, органа за съдебно самоуправление, „води до значително влияние в прокуратурата, Висшия съдебен съвет и сред магистратите“. В доклада се изразява загриженост от „липсата на съдебен контрол срещу решение на прокурор да не започне разследване“.
Държавният департамент се спира и за данните за незаконно подслушване и следене в България. „Конституцията и законът забраняват подобни действия; обаче имаше съобщения, че правителството не е спазило тези забрани. През септември 2021 г., специална комисия на Народното събрание установи, че властите са разпоредили подслушване и наблюдение на най-малко 934 лица, включително политици, магистрати и журналисти, по време на антиправителствените протести през 2020 г.“, пише в американският доклад. През юли м.г., по време на разследванията на комисията прокуратурата отрече каквито и да било незаконни действия, признавайки, че е използвала технически методи в текущото разследване за държавен преврат. През септември Националното бюро за контрол на специализираните следствени техники заяви, че проверката им е установила, че поне двама участници в протеста са били обект на незаконно подслушване, включително политик.
В доклада се говори и за разследването за полицейско насилие срещу демонстранти под колоните на Министерския съвет през лятото на 2020г. Американските дипломати отбелязват, че по казуса е била създадена специална комисия в НС. „На 13 август м.г. членовете й гледаха кадри от охранителните камери от сградата на МС, на които се вижда как няколко униформени полицаи влачат протестиращи с белезници зад една от колоните, ритат ги и ги удрят с бухалки. Сред задържаните протестиращи има и момиче с разкъсани дрехи, до което се приближава полицай и снима с телефона си”, пише в документа.
В документът се споменават и твърденията за нерегламентирани обществени поръчки и авансово преведени от предишните управляващи големи суми за все още неизвършени дейности и услуги т.нар. инхаус процедури. Споменава се и присъдата за митнически служители за получаване на подкупи от шофьори, преминаващи през ГКПП „Лесово“.
Много място в доклада на Държавния департамент е отделено на проблемите на медиите в България. Там се отбелязва, че независими медии са били обект на открити атаки от политици на всички нива и от административен и съдебен натиск. Отбелязва се, че през май 2021 г. бившият директор на публично финансираното БНР Андон Балтаков казва в интервю, че законът благоприятства политическата намеса в управлението на медиите чрез контролирано финансиране и обвини бившето правителство в тормоз чрез умишлено съкращаване на бюджета.
Американските дипломати цитират „Репортери без граници“, които посочват в своя Световен индекс за свобода на печата за 2021 г., че „политиците и олигарсите поддържат отношения, белязани от корупция и конфликти на интереси в проправителствените медии.
По темата за провеждането на избори за парламент и президент, в доклада се отбелязва, че не са получени сигнали за сериозни нарушения.
Може да видите целия доклад ТУК
