От „Прогресивна България” обясниха, че президентът Илияна Йотова не е подписвала такава декларация, като дори не е присъствала на самото заседание
Остър политически сблъсък и размяна на реплики в Народното събрание предизвика съвместното изявление в подкрепа на Украйна и срещу руската агресия от сесията на ООН. Повод за напрежението стана позиция на президента Илияна Йотова, публикувана късно снощи във Facebook, в която тя заявява, че подпис под подобно изявление не се слага, както и че страната ни не е имала възможност да изрази своите резерви.
Припомняме, че България се нареди сред 50-те държави, които обявиха солидарност с Украйна, признаха правото ѝ на самоотбрана и поискаха Русия да приеме незабавно и безусловно прекратяване на огъня. България бе представлявана от външния министър Велислава Петрова и от постоянния представител в ООН е посланик Гергана Караджова. Министерство на външните работи не съобщи отделно за позицията на София.
Вашингтон не подписа декларацията, въпреки че президентът Доналд Тръмп води отделни преговори с Москва и Киев. Сред присъединилите се няма нито една африканска или южноамериканска държава.
Опозицията в парламента излезе с остри критики, тъй като видя сериозно разминаване между позицията на Външно министерство и заявеното от държавния глава и поиска изслушване на външния министър, което доведе до няколко прекъсвания на работата на депутатите.
Според позицията на МВнР от вчера, изявлението за Украйна съдържа принципни позиции в защита на международното право и с призив за мир, които България последователно подкрепя, макар същевременно българската национална позиция да не е била отразена в нейната пълнота.
От своя страна, в позицията си във Facebook от късно снощи, Илияна Йотова поясни, че това изявление на Съвета за сигурност на ООН не се подписва, а българската държава не е имала възможност да изрази резерви по позицията, нито са били приети предложенията за редакция, поради което тя не е присъствала на разширеното заседание на Съвета и я няма на общата снимка след него.
Георг Георгиев от ГЕРБ подчерта, че няма как да не направи впечатление когнитивният дисонанс, който се поражда в късните часове – нещо, по което явно се размисля след това и се прави опит да се говори едно навън, а друго в България. По думите му кандидатът Йотова се е разграничила от президента Йотова и накрая се е опровергала, с което се демонстрира разминаване в позициите на правителството и президента.
Надежда Йорданова от ДБ също настоя за изслушване на министъра или зам.-министъра на външните работи, изтъквайки, че Кая Калас е посочила, че страната ни се е присъединила, докато Йотова твърди обратното. Тя поиска Председателски съвет и почивка, за да стане ясно дали някой твърди, че Кая Калас лъже. Последва свикване на Председателски съвет, а 15 минути по-късно мнозинството отново отхвърли предложението да бъде изслушана Велислава Петрова.
Искра Михайлова от ДПС се обърна към гласувалите аперитив с напомняне, че България е член на ЕС, а не на друг съюз, допълвайки, че държавата дава сигнали за двама представители, които не са наясно каква позиция имаме, а Народното събрание показва, че въобще не знае какво прави и какво подкрепя.
Депутатът Антон Кутев от „Прогресивна България” каза, че президентът не е подписвала такава декларация, като дори не е присъствала на самото заседание. „Позицията, изразена от Кая Калас, е обща позиция на Европейския съюз. Тя не е позицията на България. Позицията на България беше ясно изразена в речта на Илияна Йотова“, подчерта той.
Припомняме, че Илияна Йотова заяви, че въпросното изявление не се подписва, а е било изпратено до всички държави членки още преди сесията в Ню Йорк. По думите на Йотова България не е получила възможност да изрази резерви към предоставената позиция, а направените от българска страна предложения за редакции не били приети. Именно поради тази причина тя не е участвала в разширеното заседание на Съвета за сигурност.
Президентът посочи, че отсъствието ѝ се вижда и от общата снимка, направена след форума.
По-рано, в речта си пред Общото събрание на ООН, Илияна Йотова определи войната срещу Украйна като основно предизвикателство пред международната общност. Тя изрази убеденост, че е крайно време конфликтът да се премести от бойното поле към сферата на политиката и дипломацията. „Необходим е диалог и поне малко доверие, подкрепено със съответните гаранции”, заяви президентът.
“Нека да отбележим също, че България е активен участник в многостранната дипломация, в която заедно с десетки други държави участва в различни формати. Декларации, приети от подобни многостранни формации, съчетават и отразяват множество нюанси и национални позиции. Ние подкрепяме всяко международно усилие за прекратяване на военните действия”, каза още Кутев.
“Но най-важното е, че е абсолютно несериозно партии, които сведоха външната ни политика до функция на взети в чужбина решения и които задължиха България да финансира от собствения си бюджет войната в Украйна, не е сериозно тези партии, заедно с „Възраждане“ в момента, да изказват или да дават насока на сегашната външна политика на България”, уточни той.
Депутатът от „Прогресивна България“ Владимир Николов прочете от трибуната каква е позицията на страната ни – той цитира думите на Илияна Йотова:
„Основно предизвикателство пред нас остава войната срещу Украйна, чиито последици се простират далече отвъд непосредствената зона на бойните действия. Не е ли време европейската политика за сигурност да бъде преосмислена? Съвсем убедена съм в това. България като държава членка на ЕС издига глас и предлага да водим дебат по тази тема и за по-голямата цел – бъдещето на Европа след тази война. А за да започнем дебата, е крайно време да прехвърлим конфликта от военното в политическото и дипломатическото поле. Това означава преговори, за които е необходим диалог и поне минимална степен на доверие, подкрепени със съответните гаранции.
Европа не може да бъде просто наблюдател, трябва да бъде реален участник в преговорите за следвоенната архитектура за сигурност на континента след края на войната. Европа задължително трябва да може да гарантира собствената си сигурност. Военната сигурност трябва да бъде допълнена с втория стълб на сигурността – договорно-правния, който да гарантира, че укрепването на отбранителния потенциал ще носи повече сигурност, а не нова надпревара във въоръжаването. Без участието и на двете страни – Русия и Украйна – конфликтът не може да бъде разрешен. Необходима ни е визия за следващия ден по формулата „Европа намира, чрез възпираща отбрана, споделена сигурност. От тази най-висока трибуна отправям апел, който да ни води по пътя на тази цел“.
Николов беше категоричен, че думите на Илияна Йотова пред Общото събрани на ООН по отношение на войната между Русия и Украйна са били пределно ясни. „И това е и нашата позиция. Ние смятаме, че мир в Украйна трябва да има и този мир трябва да бъде постигнат чрез преговори. В този конфликт няма военно разрешение“, беше категоричен депутатът.
Свързани теми:
България се присъедини към групата в ООН, осъждаща „агресивната война на Русия“
