Кой ще е следващият премиер на Италия – Мелони или Салвини?

0
459

 

Италия отива на предсрочни избори – на 25 септември. Това беше обявено завчера, след като премиерът Марио Драги спечели втори вот на доверие в Сената в рамките на седмица, но без подкрепата на 3 ключови партии в широката коалиция зад оглавяваното от него правителство на националното единство, предаде БНР.

 

Нехарактерната за италианската политика стабилност в сигурните ръце на бившия управител на Европейската централна банка, смятан за спасител на еврото в кризата от 2012 година, продължи по-малко от година и половина. Това е все пак повече от средната продължителност на живот на 69-те правителства на Италия през 77-годишната ѝ следвоенна история.

Драги отказа да става заложник на предизборните опити на популистите от „5 звезди“ и на радикалната дясна „Лига“ да печелят дивиденти от промени в програмата за реформи, изпълнението на която гарантира получаването на траншовете от най-големия план за възстановяване от пандемията – за около 200 милиарда евро.

„Лига“ и „Форца Италия“ на Силвио Берлускони залагат на златния шанс да формират 70-ото правителство на републиката заедно с партията „Италиански братя“, възползвайки се от срива на движението „5 звезди“, който отслабва неимоверно потенциална лявоцентристка коалиция.

Драги остава служебен премиер до изборите, на които – съгласно законовите промени – по смесена мажоритарна и пропорционална система ще бъдат избрани с една трета по-малко депутати и сенатори от досегашния им брой и те ще са вече съответно 400 и 200.

Защо се стигна до кризата, кого ще накажат избирателите за причиняването ѝ, кой ще е следващият премиер?

С почти консенсусния избор на Марио Драги за премиер в разгара на Covid кризата през февруари миналата година италианските политици надскочиха себе си. Показаха, че могат да извадят на преден план чувството си за дълг към нацията, готовността за компромиси в името на възстановяването на Италия и разбирането, че в такива кризисни моменти е необходимо единство.

С наближаването на края на мандата на избрания през 2018 година парламент обаче все по-настоятелно започнаха да надделяват партийните амбиции и интереси. И противно на логиката – насред война в Украйна, енергийна криза и заплашително растяща инфлация – Италия се върна към характерния за нея политически смут и несигурност.

Консервативната преса там нарече вчера кулминацията на кризата в коалицията на националното единство „Самоубийството на Драги“. Либералните вестници пък са убедени, че той беше, образно казано, убит политически от 3 партии в тази разпаднала се вече коалиция.

Професор Джовани Орсина – преподавател по най-нова политическа история в университета „Гуидо Карли“ в Рим – смята, че истината е по средата:

„Той не направи всичко, което можеше, за да предотвратибламирането си. Няколко хода, които предприе – първо подаването на оставка миналата седмица и след това доста острите му думи тази сряда в Сената срещу десницата и срещу „5 звезди“ – показват, че поне отчасти се самоуби политически.

В същото време обаче това си беше и убийство, защото самоубийствените му действия не бяха достатъчни за истинско, така да се каже, самоубийство. Няколко политически партии много му помогнаха да се довърши. И ако продължим с тези метафори – няколко съучастници биха могли да бъдат осъдени да влязат в затвора, въпреки че той всъщност беше техен съучастник в политическото му елиминиране“.

Почти всеобщо е мнението, че първата крачка към този катаклизъм в италианската политика направи лидерът на популисткото движение „5 звезди“ Джузепе Конте. След като миналия месец голяма част от съпартийците му в Сената се отцепиха заради настоятелните му искания Рим да не изпраща оръжия на Украйна, той си даде сметка, че напролет трябва да се проведат редовни избори и че трябва да се бори за електората си, който още очаква обещания базов минимален доход и завод за рециклиране, а не за изгаряне на боклуците на Рим.

Затова Конте бламира Драги като отказа да подкрепи предложения от премиера пакет от социални инвестиции за 26 милиарда евро и инструктира групата на „5 звезди“ в Сената да се въздържи при вота на доверие на 14 юли- резервната процедура за приемане на проектозакони в италианския парламент. Тогава Драги подаде оставка, заявявайки, че няма да управлява, ако вече я няма широката коалиция зад него.

„Не смятам, че който и да било е планирал просто така да създаде хаос. Питате се защо не изчакаха редовните избори? Ами „5 звезди“ се опитаха да натиснат Драги да се съсредоточи върху бедността и въобще социалните проблеми, защото искат да спрат разпада в редиците си и да покажат на своя електорат, че бранят неговите интереси“.

Това е мнението на професор Даниеле Албертаци – политолог от университета на британското графство Съри. В Рим колегата му Джовани Орсина обаче е на мнение, че протестното движение „5 звезди“ е вече минало и че след 4 години в управлението незавидното положение на днешната партия със същото име е резултат от криза на идентичността:

„Действията им в зародиша на тази криза бяха продиктувани от отчаяние. Отчаяние у една партия, която е вече толкова слаба, че стига дори до саморазрушение. Това й състояние доведе до не съвсем рационално поведение“.

Матео Салвини

Матео Салвини

Конте може би не смяташе, че Драги ще подаде оставка. Но премиерът на свой ред направи грешка. След като президентът Матарела не прие оставката му и го изпрати обратно в парламента да търси нов управленски консенсус, премиерът не се опита да преговаря нито с „5 звезди“, нито с крайносяната „Лига“ на Матео Салвини, подкрепила преди това стачка на таксиметровите шофьори срещу ключова реформа в плана за възстановяване. Вместо това Драги постави условие – или сте с мен, или си управлявайте сами.

Професор Лоренцо Кодоньо от Лондонското училище за икономика и политически науки оправдава тази позиция:

„Според мен беше доста безкомпромисен пред Сената – и вероятно с основание. Защото му беше ясно, че или ще получи стабилен мандат да продължи да работи през следващите 6 месеца, или по-добре да се проведат предсрочни избори“.

Даниеле Албертаци от Съри обаче е склонен да критикува банкера с глобален авторитет – спасител на еврото в кризата преди 10 години. Политическите умения на Драги, според него, не са толкова завидни. Защото когато си начело на толкова хетерогенна коалиция и изборите наближават, няма как да не се вслушваш в исканията на отделните партии.

„Той се опита да елиминира кризата, заявявайки: „Аз не съм политик и или ще ме следвате, или ще си тръгна, защото не искам да бъда разиграван от всички възможни посоки!“ Но ако си премиер, трябва да координираш различните интереси. Така функционира парламентарната система и без значение дали ти харесва или не партийните лидери командват шоуто“.

„5 звезди“ се въздържаха и при втория вот на доверие – тази сряда. И този път към тях се присъединиха двете десни формации в коалицията – „Лигата“ и „Форца Италия“:

„5 звезди“ си имаха причини да станат по-гласовити в този период, а той не се опита да ги разбере, а защо не и да направи някакви компромиси. Затова ги изгуби като подкрепа. А след това – връщайки се в парламента, след като преди това се опита да подаде оставка – попадна в капана на „Лигата“. А промяната в поведението на Салвини трябваше да се очаква – защото при това положение той вече беше заинтересован от предсрочни избори. Все пак се очаква консервативният блок да ги спечели“.

Даниеле Албертаци цитира проучване, според което всъщност трите формации от консервативния блок – третата е опозиционната в момента „Италиански братя“ – могат да спечелят с лекота мнозинство и в Камарата на депутатите, и в Сената. Защо тогава не изчакаха редовните избори напролет?

„Никой не знае. В политиката 6 месеца са много време. Ако смяташ, че можеш да спечелиш утре, не значи, че ще можеш да победиш през април. Нормално е хората да не харесват, че тези партии следват собствените си интереси. Но това е неизбежно – в природата им е. Така работи парламентарната демокрация“.

Допитванията миналата седмица показа обаче още, че две трети от избирателите са били против бламирането на Марио Драги.

„Една част от италианците смятат Драги за нещо като светец и това се подклажда до голяма степен от отношението на големите медии. Но за други е нелепо да се вярва, че който и да било технократ може да оправи сам всичко, като не се съобразява с политическата реалност“.

Тази реалност предполага и че поне някои от формациите, които сложиха край на кабинета „Драги“ ще бъдат наказани в изборния ден, не отрича от своя страна Джовани Орсина – „5 звезди“ със сигурност. Така смята и Лоренцо Кодоньо в Лондон:

„Политическата система в Италия буквално се тресе. Отказът на „5 звезди“ да подкрепя повече Драги изключва коалиция с Демократическата партия. Твърде е възможно и да продължи процесът на отцепване на фракции от движението“.

Също и Даниеле Албертаци:

Партиите понастоящем не се опитват да привлекат подкрепата на всеки възможен избирател – а на традиционния си електорат. Ясно е, че „5 звезди“ ще се срине, но въпросът е с колко. Според мен, ако сега вземат 12-13 процента, след като спечелиха 32 на сто на миналите избори, това пак ще е добър резултат“.

А „Лига“ и „Форца Италия“ няма ли да понесат негативи? Не – уверен е професор Орсина от Рим:

„Защото съм изучил в дълбочина профила на електората на Берлускони. Те са в доста голяма степен антиинституционални избиратели – хора, които имат ясни икономически интереси. Едновременно са заинтересовани да има политическа стабилност, но в същото време културата им е антисистемна. С други думи – сърцата им и портфейлите им не са непременно на едно място“.

Портфейлите им ги теглеха към Драги, но се съмнявам дали той привличаше и сърцата им. Затова съм много любопитен да видя какво ще покажат първите допитвания след кулминацията на тази криза“.

Едно нещо е в състояние да препречи пътя на консервативния блок към изборния триумф – вътрешната конкуренция. Салвини се стреми да е №1, но премиер би трябвало да стане Джорджа Мелони, която е лидер на „Италиански братя“.

Рейтингът на тази формация с неофашистки корени скочи от 4,8 до близо 24 процента за 4 години – основно благодарение на отлив на електорат от „Лигата“ заради участието й в управлението. Партията на Салвини към момента има под 15 процента подкрепа, а тази на Берлускони е с малко над 8. И затова Мелони е безапелационен фаворит, освен ако, както отбелязва професор Албертаци от Съри, не се случи нещо наистина голямо:

„Такова нещо би било „Лигата“ на Салвини и „Форца Италия“ на Берлускони да се явят с обща листа на изборите. И ако с тази листа спечелят повече гласове от „Италиански братя“, което далеч не е сигурно, може да се стигне до вътрешен сблъсък в десния блок“.

Джорджа Мелони

Джорджа Мелони

Джовани Орсина не вярва консервативната тройка да проиграе шанса си да грабне властта заради дрязги помежду им. Кой все пак обаче ще е следващият премиер – Мелони или Салвини?

За Салвини мисля, че е малко вероятно. Даже най-вероятно няма да е. По-скоро Мелони – защото тя оглавява партията, която в момента има най-висок рейтинг в десния блок. Тя е политик във възход, а Салвини… Е, той е политик, който… все пак не бих казал, че е тръгнал по Булеварда на залеза, но от години запада“.

„Ако победят „Италиански братя“ и премиер стане Джорджа Мелони, ще има проблем в отношенията с Евросъюза. Но не и по отношение на Русия – защото нейната позиция съвпада с тази на Съединените щати. Виж, Салвини изразяваше в миналото някои странни позиции във връзка с Путин и ако спечели той, това може да създаде усложнения“ – отговаря професор Кодоньо на въпрос за евентуални трусове в италианската външна политика при радикално дясно правителство.

Даниеле Албертаци обаче не споделя този песимизъм:

„Да, Мелони изглежда по-радикален политик. Но тези партии управляваха и преди и опитът показва, че когато поемат властта, нямат куража да започнат истинска война с Еврокомисията, защото Италия никога не е била в позиция да спечели такава война. Италия има интерес Комисията и Европейската централна банка да са на нейна страна, защото получава от тях наистина огромни средства.

Всички знаят, че „Лигата“ беше финансирана в миналото от партията на Путин. Голяма част от членовете на „Лигата“ обаче са твърдо на страната на НАТО и затова съм убеден, че дясната коалиция като цяло ще остане на позицията на настоящото правителство за Украйна“.

С Джовани Орсина се връщаме на възможните варианти за изход от предсрочните избори и шансовете за успешна лявоцентристка коалиция. Той констатира, че съюзът между социалдемократите и „5 звезди“ към момента изглежда обречен:

„Съществува вероятност и Демократическата партия да състави коалиция заедно с цяла галактика центристки формации в името на Марио Драги. Но формациите трябва да представят листите си до средата на август. А центристките джуджета са много, имат склонност да се карат и може би няма да стигне времето да се разберат за листите“.

Междувременно Италия със служебния вече премиер Драги ще трябва да се бори с недостига на енергийни ресурси, с покачващите се цени на всичко, със скока на лихвите по държавните облигации. Икономистът Лоренцо Кодоньо обаче е оптимист:

„Моментът със сигурност не е идеален. Но да се надяваме, че формирането на ново правителство няма да се забави и ще се ограничат негативните последици. Икономиката ще страда, но Драги, макар и в качеството му на служебен премиер да няма да има мандат да предприема значими реформаторски ходове, все пак ще може да действа срещу инфлационния шок“.

Интервюто на Деян Йотов с Джовани Орсина, Даниеле Албертаци и Лоренцо Кодоньо в предаването „Събота 150“ можете да чуете от звуковия файл.

Снимки: ЕПА/БГНЕС

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here