Всеки ден ме блокират за по 24 часа, което ако продължи вечно, си е цяла вечност!
Я да видим днес колко минути ще ми дадат…
В НЕЛЕГАЛНОСТ
Базата (Глава първа)
08:00 часа, 50-ти северен паралел, секретна база на ЦРУ някъде из ливадите на град Лвов. След невиждан взрив от народна любов в базата се укрива и работи в нелегалност българското правителство в изгнание. Позивната на групата е “Танго – Делта – Олигофрени”. Командир на групата – генерал-майор Лена Бориславова.
– Хей, войник! Киро прибрали се снощи или още чертае бели разделителни линии с другаря Зеленски?
Въпросът е зададен от командир Бориславова към заспалия часови до вратата. Бориславова леко сритва възрастния пазач в ребрата. – Алооо, Рашков! На теб говоря! Събуди се, бе! Киро прибрали се?
Часовият леко се размърдва под дебелата си шуба и уморено показва червендалест нос изпод захабената си Ковид маска. От него стърчи малка кисела краставичка, заседнала там след лудия украинския народен танц от банкета предната нощ.
– Не знам, генерал-майор Бориславова. Май още не се е прибирал тоз вагабонтин. А хем, непрекъснато му повтарям да не се събира с тоя хулиганин Владко! По цели нощи пият, а после гонят полякини по границата. Може да са в зеленчуковата лабораторията на Брендо. Долу по пътя…
Видимо ядосана, генерал Лена отива в кухненското отделение, където пък вижда как зад бара един мармот завива културния Наско в станиол. По земята се въргалят три фльонги с цвета на украинското знаме и няколко пера от петел.
– Асене, какво правиш?! Остави го това момче за малко, бе! Душата му извади! Ту го развиваш, ту го завиваш…Заприличал е на идиот!
В стаята шумно влиза Нинова. Носи ушанка с червена петолъчка и чисто нов шмайзер от ВМЗ – Сопот. Зад нея се влачи секретарят й Калоян Поскрибишев с позивна „Офшорката”.
– Здравейте, другари! Как дела? Има ли бизнес днес, а? – Нинова е в добро настроение и бодро удря един шот водка. Надо закусить!
В дъното на помещението пък на пробит диван лежат останалите членове на правителство, като само Руди Гела е буден. Храни бобрите си. Наскоро му е хрумнал нов бизнес – тайни борби с бобри онлайн. Спортни залози от нов тип.
Покрай него се събужда и Лорер. Вади от чантичката си три свитъка от Мъртво море, къса парче и си свива цигара. С лечебна цел, разбира се.
Изведнъж в командния център нахлува водещият офицер от ЦРУ.
– Hello gаys! How are you mother fuckers?
– Вери гуд, вери гуд – отговаря Лена на флуент инглиш. Тя е завършила Харвард и може да брои до десет. Дори има документ за това. От кантората на ББР.
– Where is Kiro? – пита американецът.
Рашков скача и поглежда под леглото.
– Не е тук!
– Bravo Rashkov! Very good! Real professional!
– Йес, йес, тенкю, сър. – отговаря Рашков докато скромно навежда глава в посока водката на Нинова.
– Бегай от тук, бе! Да не си посмял! – отрязва го десантчика от Крушовица.
– Ма, аз исках само да пробвам една чашка…чух, че била мноууу силна тая водка. Като ядрено гориво! Щеше ми се да взема един кораб за България. За АЕЦ-а, не за мен!
Лена го сритва отново и Рашков млъква.
– Абе, къде е тоя Киро, бе, сериозно?! – вече действително притеснена запитва тя, докато загрижено с два пръста върти десния край на левия си мустак. – Аз ще му счупя зъбите на тоя нещастник! Ще му взема и електрическата тротинетка, та да го видя после аз него как точно ще ми ходи к.рви пеша!
Suddenly в стаята се появява и самият Киро. На главата си носи заешка шапка, а на кръста си жартиери. След него пък пияно се носи другарчето му Зеленски. Един сопол се закача за дръжката на врата и Зеленски пада.
– А, что это? Диверсия какая или что?
Зеленски откача сопола си от вратата и припада. Никой не му обръща внимание.
– Къде бяхте, бе, сволоч нещастна?! – беснее Лена, докато плюнките ѝ омазват чисто новите очила на Денков.
– Ето, тук сме, ма! Споко! Бехме до интерконектора, за да диверсифицираме амфетите. Че ще вземат да ни спрат доставките. А после ще се чудим, що Божанков е по-умен от нас!
Чул името на Божанков, от най-малкото шкафче в кухнята излиза ген. Атанасов. На малката му глава и на още по-малките му уши има слушалки. Получил е шифрограма.
– Викат ни във Вашингтон, колеги. Ще ни имплантират чипове. Срещу маймунска треска…
В този момент се чува мощен взрив. Витрините се чупят, единият бобър на Руди Гела киха, а Калоян Поскрибишев си удря главата в чисто новата преносима тоалетна на часовия Рашков. Всичко става в прах.
Генерал-майор Бориславова изтупва униформа „Фенди“ и ядосано се обръща към Асен: Престани да пърдиш, бе, ненормалник! Изби ни, бе, идиот такъв!
Зеленски също е изнервен. Току-що се е свестил.
– Кире, душко, аз ще бегам. Че жена ми ме чака. Имаме час за фотосесия за “Жената днес”.
Киро обаче отново го няма. Пак е изчезнал. В базата настъпва тягостна тишина. Само някъде отдалеч тихо се чува парчето „Зомби” на Cranberries. Единствен ген. Атанасов танцува. С един кламер. Сам в своето малко чекмедже.
КРАЙ НА ПЪРВА ЧАСТ
Васил Петев
