В търсене на автентичната Левица (с болка и гняв!)

0
303

 

Проф. Шаренкова: На България днес е нужна не война в лявото пространство, а единение и общи действия против въвличането на страната в реалната война. Това няма да стане на принципа „Всички в редичка козируват на Нинова“, а като равноправно партньорство, като единство в многообразието на мнения, идеи и леви политики

 

Официалната позиция на ръководството на БСП, начело с Корнелия Нинова, е, че БСП е „партия на мира“. Но всъщност начело с Нинова БСП влиза във всевъзможни войни: срещу президента Радев и вицепрезидента Йотова, срещу партийните членове с различно от нейното мнение, срещу лявата интелигенция, срещу младите социалисти, срещу други политически формации и срещу всички тях, взети заедно.

Защото винаги трябва да има дежурни виновници, които Нинова да посочи с пръст за поредната все по-тежка изборна загуба. Напоследък се появи нов “виновник” – коалиция „Левицата!“, която според социолозите има реален шанс за участие в следващия парламент. А да напомним – в 49-ото народно събрание ще доминират отново партиите от „Коалицията на войната“, за които интересите на САЩ, НАТО и Украйна са по-важни от българските, които в името на потупването по рамото от чужденците са готови да пожертват мира, спокойствието и изхода на България от кризата… В подобен безроден и безплоден парламент БСП ще е в изолация или още по-лошото, което скоро подсказа Нинова, ще бъде вкарана в срамна комбинация с ГЕРБ, ДПС, ПП – ДБ, поотделно или с всички тях. Именно в такъв парламент на БСП е нужен съюзник и стратегически партньор, а такъв може да бъде единствено „Левицата!“. И ако „Позитано“ продължи да разглежда „Левицата!“ като враг и виновник за неуспехите й, а не като партньор за бъдещи общи действия, толкова по-зле за Нинова, нейното обкръжение и „мозъчни“ центрове, които превърнаха социалистическата партия в треторазрядна парламентарна сила. В духа на войнстващата реторика, която руши вековни устои, Нинова обяви, че БСП е оригиналът, който бил по-добър от копието, което пък… била „Левицата!“!?.

Така формулираната теза има две съществени разминавания с истината:

Първо! В политиката през XXI век и в Европа избирателите не са крепостни на партийните централи. Избирателите дават своя вот не по задължение, а на базата на своите политически виждания кой ще представлява най-ефективно техния интерес. Ако лявомислещите избиратели приемат, че „Левицата!“ е по-автентична от БСП в отстояването на социалните политики и мира, то те ще я подкрепят. Защото, ако БСП последователно, честно и активно защитаваше автентичните леви идеи, то партията щеше да се бори за изборна победа и съставяне на кабинет с нейния мандат, а не да драпа за оцеляване. В тази днес невъзможна ситуация гуруто Калоян Методиев щеше да пише победните речи на Нинова, а не да изсмуква от пръстите си опорни точки на тема: кой е виновен за поредния електорален погром на БСП.

Освен всичко „Левицата!“ никога не е заявявала претенцията да бъде копие на БСП или пък да е „БСП-2“. Коалицията търси своя политическа физиономия и послания – срещу монополите и свръхпечалбите на едрия бизнес, срещу неравенствата, срещу политиките на партиите на войната. Да, в „Левицата!“ има много хора, които преди години бяха знакови социалисти, но бяха прогонени от своята партия заради егото и порочния стил на Корнелия Нинова.

И второ! Дали БСП е „оригиналът“, също е въпрос от принципно политическо значение. Сляпата вяра, че избирателите вървят след марката, изигра лоша шега на много политически партии в годините на прехода. Идеята: „Ние държим марката, значи твърдият електорат ни е вързан в кърпа“, погуби някогашни политически мастодонти като СДС и БЗНС, както и политическите формации около Желю Желев, Иван Костов, Стефан Софиянски, Слави Трифонов…

Да си „оригиналът“ на която и да е от политическите тенденции, особено на социалистическата, е тежка отговорност, която се доказва ежедневно, а не само на думи месец преди изборите. Доказва се с принципност и последователност, а не с политически лъжи и социални подаяния. Затова и днес левите политики, които БСП успя частично да прокара, бяха имиджово “откраднати” от дясната „Продължаваме промяната“ и потънаха в сянката на срамния компромис на оставането на социалистите в дясното русофобско правителство на К.Петков, което достави оръжия за милиарди на Украйна, безпрецедентно изгони 70 руски дипломати, спря доставките на евтин руски газ, а после го внесе с 30% печалба в джоба на посредници и което само за седем месеца с харвардската си „експертиза“ остави държавата в хаос.

Та се питаме – как БСП под ръководството на Нинова е „оригиналът“ на лявото, щом беше в коалиционна прегръдка с партиите на войната ПП и ДБ, щом като подкрепи ГЕРБ и ДПС за хартиената бюлетина? И е готова отново за подобно самоубийствено кръвосмешение – заради власт, министерски кресла и пари. В същото време „Левицата!“ ясно декларира, че никога няма да влезе в едно управление с партиите на статуквото, на едрия монополен капитал и войната! Как настоящото ръководство на БСП е “автентичното ляво”, щом нарушава принципите, заложени още от Благоев: другарство, демократичност, свобода на изразяване на мнение, русофилство, единство и защита на социалистическия идеал. Да не коментираме, че ръководството постоянно нарушава колективния принцип на вземане на решения, нарушава грубо Устава и Програмата, а политиката се провежда еднолично от председателя в интерес на стотина платени с държавни или партийни постове “калинки”.

На България днес е нужна не война в лявото пространство, а единение и общи действия против въвличането на страната в реалната война. Това няма да стане на принципа „Всички в редичка козируват на Нинова“, а като равноправно партньорство, като единство в многообразието на мнения, идеи и леви политики.

Влизането на „Левицата!“ в следващия парламент не е “коварен замисъл за ерозиране на БСП”, а исторически шанс за оцеляване, за отваряне на ветрилото и по-достойно представителство на социалистите в законодателната власт. Това е шанс за постепенно връщане на доверието на трудовите и онеправданите българи в лявата идея. Това е начало на бавния, труден, но жизненоважен за страната процес за създаване на модерна и силна Левица, чиято дългосрочна мисия и отговорност е изграждането на съвременна, социална и справедлива България.

 Проф. Светлана Шаренкова

 

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here