Да си спомним за големия български карикатурист Доньо Донев
“Голямото удовлетворение за мен е, като видя целия салон усмихнат на мой филм. Обаче най ми е приятно, когато отида в някое заведение, седна и току пристигне бутилка отнякъде. Отначало сервитьорът вика: “Казаха да не казвам от кого е.” Но като настоявам, той казва, че е от човек, който е възхитен примерно от “Тримата глупаци”. Или пък на улицата, като ме срещне някой, особено пък дете, и каже: “Чичо Доньо, нарисувай ми един глупак!” И аз спирам и рисувам. Никога не отказвам.”
Доньо Донев (27 юни 1929 – 28 ноември 2007)