Трябваше европейската преса да се задвижи, за да може мелодрамата с Минчев да доплува и до нашите ширини, коментира в социалните мрежи Александър Симов по повод информацията на „Политико“, че Белгия иска от ЕП да свали имунитета на българския евродепутат, издигнат от „Продължаваме промяната“
Обясненията на Никола Минчев за корупционния скандал се родеят със запотените розови четива в стил „50 нюанса европарламентарно“.
Неговата версия звучи така: асистентът му Адам Мухтар го кани на мача между Андерлехт и Лудогорец в Брюксел. Поканите били от негов приятел (на асистента) понеже детето му имало рожден ден. Билетите, съвсем случайно, са за луксозна ложа и то на „Huawei“. Минчев бил невинен, не знаел, че го набутват в такава корпоративна паяжина. Сега щял да съдейства на белгийските власти за изясняване на истината.
Значи – вкарват го в суперлуксозна ложа на стадион, там има представители на корпоративния гигант, той си говори с тях, но иначе е абсолютно невинен. Нищо не е подозирал. Китайците просто са го харесали като човек и политик и са искали да му вземат автограф и да си направят селфи с него.
Това е разказ в стил „Жюстин или Неволите на добродетелта“. Нека да ви припомня ироничното чудовище дьо Сад описва една героиня, която е въплъщение на ценностите и морала, но кой знае защо някакви мъже винаги злоупотребяват нездраво с нея.
Минчев няма опит като евродепутат, но би трябвало да знае, че такъв скъп билет едва ли е даден случайно. Случаят много ми напомня на онзи експеримент на бТВ преди много години, когато изловиха доста депутати да ходят на презентация на телефони „Верту“ с идеята да получат безплатна бройка.
В случая с Минчев обаче е по-голям и страшен. На петия си месец като евродепутат той вече посещава луксозни ложи на стадиони и претендира за невинност. Въобще версията „не знаех какво става, не подозирах нищо“ е толкова глупава, посредствена и нелепа, че всъщност усилва подозренията към този евродепутат, отколкото да ги сваля. Ако не е знаел, значи трябва да си даде оставката поради безбрежна тъпота. А ако е подозирал, тогава е толкова виновен, че няма накъде повече.
А повечето медии в България с месеци се правеха, че такъв скандал няма, че едва ли не темата е съвсем дребна.
Трябваше европейската преса да се задвижи, за да може мелодрамата с Минчев да доплува и до нашите ширини.
Истинска медийна свобода.
