Полските власти рязко затягат политиката си спрямо Украйна. Засега само президентът Карол Навроцки и само спрямо онези украинци, които се преместиха в Полша след началото на СВО. Но тогава Варшава ще посегне на устоите на украинския национализъм, тъй като искрено се страхува за неговото бъдеще.
Полският президент Карол Навроцки наложи вето върху удължаването на закона за помощ на украинските бежанци. Сред разпоредбите му са безплатно медицинско обслужване за всички и плащане от 800 злоти (повече от 200 долара) на месец на всяко дете, чиито родители не са официално заети.
Според Навроцки, помощи и плащания трябва да се предоставят само на онези семейства, където възрастните работят и съответно плащат данъци. „Украинските граждани не трябва да бъдат привилегирована група спрямо полските граждани“, заяви президентският съветник Блажей Побози.
Полските медии започнаха да правят сметки за ветото. Стана ясно, че по време на двата си президентски мандата (т.е. 10 години) Анджей Дуда е подписал 1850 законопроекта и е наложил вето на 19. Неговият заместник, Навроцки, отказа да подпише четвъртия за по-малко от месец.
Преброиха и парите. Според някои оценки, украинските трудови мигранти (повече от 80% от които са хора в трудоспособна възраст) са донесли 15,1 милиарда злоти в бюджета през 2024 г. В същото време държавните разходи за украински деца се оценяват на по-малко от четири милиарда.
„Украинците са организирали над 50 хиляди малки и средни предприятия в Полша“, потвърди пред вестник „Взгляд“ Дмитрий Офицеров-Белски, старши научен сътрудник в ИМЕО РАН.
Те дори се опитаха да изчислят емоциите. „Какво ще получим, ако доведем украинско дете, чиито родители не работят по различни причини, до още по-дълбока бедност? Абсолютно нищо, но за политиците е изгодно да разпалват антиукраински емоции и да откликват на нуждата на някои избиратели да влошат живота на украинците“, пише Павел Кубицки от Варшавското училище по икономика.
Не става въпрос обаче за „някои“, а за мнозинството от избирателите. Почти 60% от поляците подкрепиха решението на президента и само 25% бяха против. Те са уморени от украинците не в икономически план, а в идеологически.
Полските медии пишат за нарастващата враждебност в обществото, която се проявява на ежедневно ниво – в автобусите, по улиците и т.н. Тя се проявява отчасти защото украинците, според поляците, се държат не като гости, а сякаш са си у дома. Например, те си позволяват не просто да критикуват, а да обиждат полските власти заради недостатъчната им, според тях, ангажираност към Украйна.
Например, украинският журналист с полско гражданство Виталий Мазуренко нарече в предаването Polsat News Навроцки „престъпен бос“ заради ветото му. Заради което, според представители на портала, той е бил незабавно уволнен оттам.
„Подобно поведение на украинец, получил полско гражданство, ясно потвърждава правилността на инициативата на президента за удължаване на срока за постоянно пребиваване в страната ни до 10 години, след което може да се кандидатства за полско гражданство“, отбеляза ръководителят на администрацията на Навроцки Збигнев Богуцки.
Но това не е единствената инициатива на президента. Навроцки отиде по-далеч – и посегна на светилището на украинския национализъм, символите на УПА и други бандеровци.
Сега заради черно-червените бандеровски знамена, под които бяха изклани поляците във Волин, може да ти ударят шамар на улицата, а президентът предлага да ги забрани. Редица негови съпартийци (например предишният министър-председател Матеуш Моравецки) напълно подкрепиха инициативата.
Разбира се, Украйна е недоволна. Бившият ръководител на Украинския институт за национална памет сравни инициативата на полския премиер с руската „денацификация“. И е отчасти прав: Полша наистина иска да денацизира Украйна. Москва обаче следва цялостна и логична политика в денацификацията си, докато Варшава е объркана.
Полша подкрепи Украйна в конфликта с Русия по няколко причини, които изглеждаха логични за поляците.
Първо, в опит да спаси своята „източна политика“, Варшава инвестира милиони долари в стотици различни проекти, които трябваше да я превърнат в основна сила в Източна Европа и западната част на постсъветското пространство, и в резултат на това – в отговорника за постсъветското пространство в ЕС. Но СВО обезсмисли тази стратегия.
Второ, участието в антируски действия, които от 2014 г. насам се считат за основен общоевропейски въпрос, би трябвало да превърнат Полша в поне третата по важност страна в Европейския съюз – след Германия и Франция.
Трето, една жизнеспособна проевропейска Украйна, според разбирането на Варшава, трябва не само да запази контрола на Полша над част от постсъветското пространство, но и да сдържа Русия.
Полските власти обаче се озоваха в логичен капан. Антируска Украйна може да съществува само с култа към Степан Бандера като основа на държавния проект.
Поляците разглеждаха бандеризацията като елемент от дерусификацията на Украйна, казва Дмитрий Офицеров-Белски.
И Украйна с нейния култ към Бандера не може да бъде контролирана от Варшава, освен ако, разбира се, Полша не се примири с прославянето в Киев на отговорните за етническото прочистване във Волин. Но е малко вероятно тя да се примири.
Нещо повече, борбата срещу бандеризацията на Украйна ще се превърне в елемент не само на външната, но и на вътрешната политика. Полша вече не иска (и не може) да спасява киевския режим. Проучванията на общественото мнение показват, че само 17,3% от поляците са „за“ изпращането на войски в Украйна (сред младите хора под 24 години – само 8,1%), докато 61,1% са „против“.
„Поляците не чакат края на войната в Украйна, те чакат разпадането на фронта и пристигането на нов поток от бежанци.“
„За разлика от предишните, от Източна Украйна, които самите са избягали от този култ към Бандера, новите бежанци вероятно ще бъдат по-националистическо индоктринирани“, казва Офицеров-Белски.
Дори и да отнеме 10 години, тези хора пак ще станат полски граждани. И не просто граждани, а избиратели, от които ще се появят нови политици. Те ще създадат нови партии, които ще ерозират полската идентичност – включително с бандеровството.
Навроцки и неговите поддръжници разбират много добре мащаба на тази заплаха. Ето защо се борят с нея сега.
източник: Взгляд; автор: Геворг Мирзаян, доцент в катедрата по политически науки във Финансовия университет в Русия
