До 50-те години на XIX в. гагаузите фигурират в царските регистри на Русия като българи, говорещи турски език. Според традиционната българска историография гагаузите са българска етнографска група
Проектозакон, признаващ гагаузите за коренен народ на Украйна, е регистриран във Върховната рада, според данни от уебсайта на украинския парламент, предава ТАСС.
Един от авторите на документа е депутатът Руслан Горбенко, представляващ управляващата партия „Слуга на народа“. Текстът на законопроекта не е публикуван.
През есента на 2025 г. украинският външен министър Андрей Сибиха предложи гагаузите да бъдат признати за коренно население на Украйна. По това време министърът отбеляза, че в страната живеят приблизително 130 националности, а гагаузите служат като важен мост между Украйна и тюркския свят.
През юли 2021 г. Володимир Зеленски подписа закон за коренното население на страната, който не включва руснаците. Според текста му, коренният народ на Украйна е автохтонна (коренна по произход) етническа общност, формирана на територията на Украйна, носител на отличителен език и култура, има традиционни социални, културни или представителни органи, самоопределя се като коренно население на Украйна, представлява етническо малцинство в рамките на населението си и няма собствена държавна единица извън Украйна.
За гагаузите и автономията в Молдова
Гагаузите са тюркски народ с православна вяра, живеещ предимно в историческата област Бесарабия, която заема южна Молдова и част от Одеска област на Украйна. Според преброяването на населението в Украйна от 2001 г., в страната са живели приблизително 30 000 гагаузи, отбелязва ТАСС.
Приблизително 150 000 гагаузи живеят в южна Молдова. Те обявяват своя собствена република през 1990 г., но Кишинев не я признава и изпраща доброволчески части, за да умиротвори гагаузите. Кръвопролитията са избегнати, след като тогавашният президент на СССР Михаил Горбачов изпраща вътрешни войски в южната част на републиката. През декември 1994 г. конфликтът е разрешен чрез създаването на автономна област. След това молдовският парламент приема закон за специалния правен статут на Гагаузия, който затвърждава споразуменията, по силата на които гагаузите се отказват от желанието си да създадат независима държава.
Гагаузите са българи
Известно е, че гагаузите са православни християни, говорещи особен диалект на турския език. За езика им, както и за техния произход, са изказани редица теории. Изследванията на повечето български и други тюрколози сочат късната туркогласна практика у гагаузите. Историята им е тясно свързана с българските земи, но в по-голямата си част те се разселват и днес се намират в райони извън днешна България – най-вече в Молдова, Украйна и други територии на бившия СССР, Гърция, Румъния, пише „Българска етнография“.
В миналото, до масовите преселнически вълни след руско-турските войни от началото и средата на ХІХ в., компактно гагаузко население не се среща извън българското етническо землище. Казано най-общо, родните им огнища, откъдето голяма част от тях впоследствие мигрират, са разположени в историко-културните области Мизия, Тракия и Македония, емоционално натоварени с идеята за изконно българско присъствие от епохата на Възраждането и реално обитавани от славяни и прабългари в Ранното Средновековие.
Макар че по всяка вероятност най-голямата гагаузка общност е била тази в днешна Североизточна България, не e съвсем точно обобщението, че „до преселването родината на гагаузите била Добруджа”. Освен това понятието „родина” насочва директно към етногенеративните аспекти на проблема, към произхода на гагаузите, който не бива да се отнася само до историята и културното развитие на Добруджа. В такъв смисъл конструирането на една хомогенна и холистична гагаузка култура навсякъде и всякога, на цялостен, обобщен и единен образ за гагаузите, което всъщност се превръща в „научен стереотип” за тях, е плод и на недостатъчното познаване на различните техни групи, на тяхната специфика и развитие.
За гагаузите от българските предели като цяло може да се твърди, че не са обособена етнографска група, а принадлежат към съответните регионални групи българско население с характерните за тях етнокултурни особености в облеклото, храната, обичаите и пр. По-скоро те могат да бъдат определени като лингвогрупа на българския етнос. Себе си най-често определят като „българи, но гагаузи” и са с преобладаващи български елементи в „традиционната” култура; двуезичие на фолклора; преобладаваща българска антропонимия. В сегашните ни исторически граници гагаузкото население е най-компактно в Североизточна България – около Варна и Балчик, по Добруджанското крайморие и по-навътре – от Добричко до Силистренско, както и в Шуменско, Новопазарско и Провадийско. Тези райони и в миналото са с най-гъста мрежа гагаузки селища. Значително по-малък брой гагаузи, преселени през периода от Балканските войни (главно от Одринска Тракия), сега живеят в Бургаско, Ямболско, Хасковско и Старозагорско. Важен маркер за тяхната социална и икономическа среда е, че мнозинството от тях живеят в градовете – като една трета от тях са в столицата София.
Днес гагаузи живеят в села и градски агломерации в района на Варненско, Добричко, Шуменско, Силистренско, в градовете Каварна, Варна, Добрич (кв. Рилци), Балчик и в други по-малки селища.
Извън страната в наши дни гагаузи живеят най-компактно в Молдова, където през 1994 г. се формира Автономната гагаузка република – Гагауз Ери (около 153 000 души); в Украйна (няколко села в Одеска и Запорожка област); малки групи се срещат в Русия, Казахстан и други бивши съветски републики; в Турция около 10 000 души и в Гърция (в района на гр. Неа Орестиада и Димотика, както и в района на гр. Сяр, Неа Зихни); в Македония и Румъния.
Хипотезите за произхода на гагаузите са много. Някои търсят корените им в прабългарските племена, други говорят за турцизирани езиково славяни; трети ги свързват с узи, огузи, печенези, селджукски турци, кумани, хуни. Трябва да се отбележи, че в Османската империя те не са били разглеждани като отделен народ (милет), не се споменават в никакви документи и са броени заедно с българите християни.
През ХVІІІ и ХІХ век, след няколкото руско-турски войни (1806-1812 г., 1828-1829 г.) голяма част от гагаузите заедно с българите се преселват в Бесарабия. Там те се установяват в съседни или смесени села. И до днес в много гагаузки семейства, особено в смесените селища, се знае и български, и турски език. До 50-те години на XIX в. те фигурират в царските регистри на Русия като българи, говорещи турски език. След втората половина на XIX в. вече се споменават в документите на официалната администрация като различни от българите или иначе казано – биват отделени от българската народност.
През ХIХ в. гагаузите са се осъзнавали като българи, които говорят турски, и самите те не са имали нищо против да се наричат по този начин. С годините отсъствието на български език и редица други фактори ги дистанцират от останалите българи в района.
Днес гагаузите в Молдова са в ситуация да „променят“/конструират своята идентичност и според съответни обстоятелства са склонни да декларират български, турски или гръцки произход. Макар да са свързани с Турция поради езиковата и културната общност, гагаузите в Молдова се смятат и свързани с България. Парламентът на Автономната република Гагауз ери обяви 24 май – Деня на славянската писменост и култура – за един от четирите национални празника на страната. В университета в столицата Комрат се изучава българска филология, като с помощта на българското Министерство на образованието там работят и преподаватели от България, а студентите идват на стаж в България. Сред следващите в България студенти – българи от Бесарабия – има и гагаузи.
