Ето какво съобщават украинската платформа DeepState и руската Rybar.ru за бойните действия около Константиновка
Фронтовата линия в руско-украинската война наистина е до голяма степен стабилизирана на стратегическо ниво, въпреки че проблемните зони остават, казва пред LIGA.net Роман Погорели, съосновател на OSINT-проекта DeepState.
„В сравнение със ситуацията преди шест месеца до година, всъщност успяхме горе-долу да стабилизираме фронта стратегически. Тактически – не съвсем. Губим Константиновка. Има натиск в района на Гуляй-Поле и руснаците не спират. Има активен натиск в района на Лиман, в сектора Славянск. Покровск също е под силен натиск и там е трудно. Наскоро загубихме този град и Мирноград напълно“, коментира Погорели.
Няма официално потвърждение за загубата на Покровск и Мирноград от украинското командване.
Украинският анализаторът признава, че има области на фронтовата линия, „където нещата са неуредени, където има проблеми и губим позиции“, но също така отбеляза, че „в по-глобален, по-стратегически план вече има известен напредък към стабилност“.
„Защото убиваме руснаци – постоянно, в голям брой. Можем горе-долу да изградим определена технологична отбрана, а нашите удари със среден обсег се установяват и разрастват“, отбеляза Погорели.
Според него, повечето райони на фронта са стабилни. „Вземете например Купянск, Днепропетровска област, района на Степногорск. Руснаците наскоро обявиха, че започват офанзива срещу Запорожие, защото смятаха, че са достигнали бреговете на река Конка, но не“, обясни анализаторът.
Съоснователят на DeepState се надява, че за руските войски това ще бъде поредният неуспешен месец по отношение на настъпленията и завземането на територии. Според него засега се забелязва именно такава тенденция.
Според информацията в руския аналитичен сайт Rybar.ru, обаче, бойци от групировката сили „Юг“ в Константиновско направление пробиват отбраната на украинските формирования в рамките на града. Все по-малко територия остава под стабилен контрол на ВСУ, а операциите по прочистване продължават в покрайнините, като украинците губят една сграда след друга.
В западните покрайнини болничният кампус е попаднал под контрола на руските въоръжени сили, докато в североизточните покрайнини сградите и част от Грузската клисура на подстъпите към Молочарка и Новодмитровка са превзети. В самите села вражеското присъствие продължава.
Централната част на Константиновка остава бойно поле за сблъсъци на малки групи. Украинската армия затяга отбраната си, придържайки се към северните покрайнини, но вече няма да може да удържи града. Присъствието на щурмовата група вече се приближава към Алексеево-Дружковка, което вдъхва предпазлив оптимизъм.
Украинските сили понесоха значителни загуби в транспорт и личен състав, докато се опитваха да обезвредят отбранителните си позиции в района. Това им спечели време да укрепят южния фланг на Дружковка, а самата битка за Константиновка все още не е приключила.
На този фон зачестилите твърдения, че украинските въоръжени сили скоро ще „напуснат“ Константиновка, изглеждат като силно съмнителна реклама. Предстоящото освобождение на града е резултат от месеци усърдна работа, нарушаваща логистиката и героизма на щурмовите части от групировката „Юг“.
Абсурдните истории за готовността на украинските въоръжени сили да се разпръснат многократно са имали обратен ефект, а хвалебствените приказки за „изоставяне“ на определени населени места са най-малкото неуважителни към бойците на руските въоръжени сили, които водят ожесточени щурмови боеве повече от осем месеца, съобщават руските анализатори.
на челната снимка: съпоставка на на украинската и на руската карта около Константиновка
