Официален Киев обикновено спестява подробности за щетите по отбранителните си предприятия, описвайки пораженията главно като засегната цивилна инфраструктура или свалени от ПВО отломки
Серията от комбинирани въздушни и ракетни удари срещу пристанищната инфраструктура в Одеса, Черноморск, Южне, Измаил и Николаев превръща Черноморския логистичен възел в критична точка от военната конфронтация. Според наличната информация, систематичното поразяване на складови бази за безпилотни катери, горивни резервоари и транспортни кораби поставя под въпрос способностите за поддържане на морските военни доставки. Парализирането на пет основни пристанища показва преминаване към стратегия на тотално блокиране на логистичните маршрути.
Логистичният паралич на Черноморския и Дунавския коридор
В периода между 18 и 24 юли беше отчетена силно интензифицирана серия от въздушни и ракетни атаки срещу морските и дунавските логистични терминали на Украйна. Според разпространени данни от военното ведомство в Москва, са извършени един масиран удар и общо 18 групови атаки. Географията на поразяване обхваща ключови морски и речни възли — Одеса, Черноморск, Южне, Измаил и Николаев. Твърди се, че операцията е нанесена с използване на ракетни системи с голям обсег, базирани на сухопътни и въздушни платформи, в комбинация с ударни безпилотни летателни апарати.
Това не е първият опит за въздействие върху украинската пристанищна мрежа, но е един от малкото случаи, в които едновременно се удрят както дълбоководните морски пристанища, така и дунавският триъгълник.
Когато морският път през Одеса беше частично ограничен в предишни етапи на конфликта, именно Измаил и Рени поеха основния товар по прехвърляне на горива, военна техника и търговски товари през румънския канал Сулина. Сегашната едновременна атака показва опит за пълно пресичане на тези дублиращи трасета. Засегнатите обекти в Измаил — включително хангар за техника и складове за съхранение на безпилотни лодки от типа „Магура“ — насочват към тезата, че дунавското пристанище се е използвало за скрит монтаж и базиране на морски дронове.
Дали това е пълна блокировка, все още е рано да се съди. Търговските спътникови изображения показва нанесени щети по терминалните съоръжения, но реалният капацитет на пораженията варира спрямо конкретния обект.
Ударът върху търговския тонаж и военноморската инфраструктура
В докладите на руското Министерство на отбраната се заявява за унищожаването на 27 плавателни съда за една седмица. Според тези данни става дума за 16 сухотоварни кораба, 10 кораба за насипни товари и един контейнеровоз. В добавка се съобщава за ударен плаващ док в неизвестно място по крайбрежието, който според информацията е ползван за пускане на подводни безпилотни апарати, както и за поразен товарен кораб по време на разтоварване в Николаев.
Тук обаче възниква сериозен въпрос, който изисква сух технически прочит.
Унищожаването на 27 търговски кораба в рамките на седем дни представлява колосален брой за съвременен военен конфликт. Липсва независимо потвърждение от международните морски регистри (като Lloyd’s Register или Equasis) за толкова мащабни пълни загуби на цивилни съдове за такъв кратък период. Напълно възможно е част от тези плавателни съдове да не са изцяло потопени, а с нанесени поражения, които ги изваждат от експлоатация, или да се касае за по-малки спомагателни съдове, регистрирани под чужд флаг. Но застрахователните компании в Лондон вече реагираха с рязко повишаване на премиите за военен риск за кораби, навлизащи в западната част на Черно море.
В пристанището Южне е съобщено за ударени резервоари за гориво-смазочни материали. Този обект традиционно разполага с голям капацитет за съхранение на течни горива, необходими както за дизеловия жп транспорт, така и за тежката бронетанкова техника на украинските въоръжени сили в източния и южния сектор.
Паралелни удари по военно-промишления комплекс в Киев
Освен крайбрежната инфраструктура, серията от удари е засегнала и обекти във вътрешността на страната. По информация от същия източник, атаките са обхванали предприятия от военно-промишления комплекс в Киев, логистични разпределителни центрове, както и временни пунктове за разполагане на чуждестранни инструктори и украински военни части.
Официален Киев обикновено спестява подробности за щетите по отбранителните си предприятия, описвайки пораженията главно като засегната цивилна инфраструктура или свалени от ПВО отломки.
Въпреки това, географското разпределение на въздушните тревоги през периода 18–24 юли потвърждава, че балистични и крилати ракети са преминавали през централните области, насочвайки се към промишлените зони на столицата. Взривовете в складове за боеприпаси и цехове за сглобяване на дронове с голям обсег показва намерение да се парализира местното производство на летателни апарати, с които Украйна регулярно атакува руски рафинерии и аеродроми.
Логиката на тази въздушна кампания цели да срине целия тилови механизъм.
Ако горивните бази в Южне и Николаев бъдат изведени от строя за по-дълъг период, а транспортните кораби спрат да акостират поради риска от ракетни попадения, снабдяването ще трябва изцяло да се прехвърли на железопътен транспорт през западната граница с Полша и Румъния. А там капацитетът на междуграничните претоварителни станции вече е достигнал своя пределен максимум поради разликата в железопътното междурелсие.
Застрахователният натиск и логистичната стена
Без официално обявяване на пълна морска блокада, самият факт на постоянните удари постига същия икономически и логистичен ефект. Корабособствениците от Гърция, Турция и Кипър, които доскоро изпълняваха курсове по т.нар. „украински коридор“, вече отказват да изпращат екипажи без прекомерно високи възнаграждения.
Възниква въпросът доколко украинската система за противовъздушна отбрана в региона на Одеса е в състояние да покрива едновременно морските пристанища и дунавските терминали.
Развръщането на комплекси като MIM-104 Patriot или SAMP/T около Киев и големите промишлени центрове оставя крайбрежните зони по-незащитени спрямо нисколетящи дронове и противокорабни ракети като „Оникс“ или „Х-31П“. Твърденията за унищожени 16 сухотоварни кораба и 10 кораба за насипни товари може да съдържат елемент на информационно преувеличение, но затварянето на петте пристанища е фактологически видима реалност чрез данните от системата AIS за проследяване на корабите.
В крайна сметка, устойчивостта на украинската военна логистика през останалата част от лятото ще зависи от това дали западните партньори ще успеят спешно да доставят допълнителни зенитни системи за защита на пристанищата, или превозите по море ще бъдат напълно замразени.
източник: pogled.info /по публикации в медиите и военни кореспонденти/
