Ако Западна Европа се окаже във война с Русия, американската защита няма да се задейства, а ядреното сплашване ще остане ограничено в пределите на Европа. Европейските сили, които първи биха понесли последиците от ескалация, водеща към апокалипсис, трябва да подновят дипломатическите си усилия спрямо Русия, за да поддържат постоянно отворен канал за комуникация. Географията е такава, каквато е, Русия винаги ще съществува. Отказът от диалог с нея е опасен за европейците. Не е сега моментът да бъдат раздавани морални поучения, освен ако някой не желае да задълбочи рисковете, пред които е изправен нашият континент, пише външнополитическият наблюдател на „Фигаро“ Рено Жирар
Новият британски министър-председател избра Украйна за първото си официално посещение в чужбина. На 24 август 2026 г. – националния празник на Украйна – Анди Бърнам не пристигна с празни ръце. Той обяви, че в координация с Франция и следвайки нейния пример, е разрешил на европейския производител на ракети MBDA да сподели производствените си тайни с Украйна, като по този начин позволи на страната сама да произвежда крилати ракети „Сторм Шадоу“ (наречени във Франция „Скалп“) на своя територия.
В обръщението си към народа по повод националния празник (35-ата годишнина от независимостта) украинският президент изрази надежда, че доверието, което Европа проявява към Украйна, ще вдъхнови и САЩ. Володимир Зеленски действително поиска от Доналд Тръмп разрешение за производство на американски ракети-прехващачи „Пейтриът“ в Украйна, но американският президент бави решението, позовавайки се на опасения, че американски технологии биха могли да попаднат у конкуренти.
От Киев министър-председателят на Нейно Величество също така съпредседателства – чрез видеоконферентна връзка, заедно с френския президент и германския канцлер – среща на върха на европейската „коалиция на желаещите“, решени да подкрепят Украйна докрай в съпротивата ѝ срещу руската агресия, започнала на 24 февруари 2022 г. Трите водещи европейски сили с право разглеждат евентуална руска победа над Украйна като противоречаща на техните интереси. Резултатът е, че Украйна – благодарение на огромната помощ от Запада и изобретателността на своите военни инженери – се е превърнала в страховит бодливец, когото руската мечка не може да погълне и който дори е способен да нанася болезнени убождания в бърлогата на мечката, дълбоко в тундрата.
След четири години и половина война е ясно, че нито една от воюващите страни не е в състояние да постигне военна победа, която би ѝ позволила да наложи волята си над противника. Руснаците никога няма да преминат в параден марш през Киев (въпреки че някои от войските, нахлули през февруари 2022 г., бяха взели със себе си парадни униформи), а украинците никога няма да си върнат Мариупол.
В тази война се стигна до ситуация, в която и двете воюващи страни единствено понасят загуби, а направените жертви не предлагат на нито една от страните каквато и да е перспектива за победен изход. Руснаците и украинците взаимно разрушават инфраструктурата си. Украинците повредиха значителна част от руския капацитет за преработка на петрол. Целта им е да прекъснат финансирането на руските военни усилия. От своя страна, руснаците извадиха от строя пристанището в Одеса чрез непрестанни бомбардировки, стремейки се да попречат на Украйна да изнася зърно и торове.
Реалността е, че ние, като западноевропейци, сме изправени пред опасна ескалация на крайностите в източната част на нашия континент. Произвеждат се или се доставят все повече оръжия, а бомбардировките, разрушенията и загубата на млади животи продължават с нарастваща сила. В тази война на изтощение интензивността не намалява – както би могло да се очаква след повече от 1600 дни, – а напротив, засилва се.
Въпросът, който трябва да си зададем сега, е следният: вървим ли като лунатици към трета световна война? Този израз е използван от австралийския историк Кристофър Кларк в книгата му от 2012 г. “Лунатици: как Европа прекрачи прага на Първата световна война” (The Sleepwalkers), в която анализира последователността от събития, довели през лятото на 1914 г. от незначителен етнически проблем в Сараево – град, чието съществуване е било неизвестно за 99% от европейците – до избухването на световна война, в която Европа буквално извършва самоубийство.
Нашият проблем е, че Русия – на която се противопоставяме чрез икономически санкции и доставки на оръжие за Украйна – разполага с огромен ядрен арсенал. Трябва да избегнем сценарий, при който гражданска война между православни славяни прераства в пълномащабен конфликт на европейския континент, потенциално включващ използването на ядрени оръжия от страна на Русия, ако армията ѝ бъде притисната.
Първата световна война, която беше европейска гражданска война, сериозно отслаби старите европейски нации, но донесе огромни ползи за Америка – включила се в конфликта на по-късен етап – както в политическо, така и в икономическо отношение. След двадесетгодишно примирие, втора гореща война с продължителност шест години и последвала я четиридесет и четири годишна Студена война, Америка блестящо я спечели като безспорен лидер на Запада и водеща политическа, военна и икономическа сила в света.
Днес нещата се промениха. Ако Западна Европа – в резултат на военна или дипломатическа провокация от страна на една от воюващите страни – внезапно се окаже във война с Русия, практически сигурно е, че американската защита няма да се задейства, а ядреното сплашване ще остане ограничено в пределите на Европа.
Тъй като Америка не успя да постигне прекратяване на военните действия в Украйна (и то не защото не е опитала) от решаващо значение е европейските сили, които първи биха понесли последиците от ескалация, водеща към апокалипсис, да подновят дипломатическите си усилия спрямо Русия, за да поддържат постоянно отворен канал за комуникация. Много войни са били предизвикани от грешка, недоразумение или информация, която е била погрешна или умишлено изопачена.
В това отношения трябва да приветстваме ползата от дискретните, неофициални контакти, осъществени във Виена през юли 2026 г. – с посредничеството на швейцарската неправителствена организация „Център за хуманитарен диалог“ – между бивши европейски и руски длъжностни лица. Макар самоличността на руските представители да остава неизвестна, в състава на европейската страна влизаше „елитът на елита“: французинът Пиер Вимон, бивш генерален секретар на Европейската служба за външна дейност, германецът Маркус Едерер, бивш посланик на ЕС в Москва, и британецът Тим Бароу, бивш съветник по националната сигурност на своята страна. Целта беше да се проучат условията за евентуални бъдещи руско-украински преговори и да се възстанови каналът за комуникация с Кремъл.
Географията е такава, каквато е, Русия винаги ще съществува. Отказът от диалог с нея е опасен за европейците. Моралните поучения, отправяни към руснаците, имат неоспоримо основание в международното право. Но не е сега моментът да бъдат раздавани, освен ако някой не желае да задълбочи рисковете, пред които е изправен нашият континент. Да се спаси от смърт дори само един украински или руски войник е по-важно от фантазията Путин да бъде съден в Хага, както беше Милошевич. В международните отношения мирът е висшата ценност, а не справедливостта.
автор: Рено Жирар, “Фигаро”; превод: glasove.com
Рено Жирар (Renaud Girard) е известен френски международен репортер, геополитически наблюдател на влиятелния френски вестник Le Figaro 1984 г. Отразява почти всички големи въоръжени конфликти и геополитически кризи в света през последните над четири десетилетия (включително войните в Близкия изток, Афганистан, Балканите и Украйна).
