Пази, Боже, сляпо да прогледне. И милиционер да ти води външната политика
Гледам платформата „Извън ефир“. Интервю на Цънцарова с Гюров и с бат Гошо Кандев. Човекът не е случаен минувач от Женския пазар, когото питат за цената на празовете. Човекът е кандидат за вицепрезидент на републиката. Бивш полицай. Седи с костюм, гледа тежко и с пълна държавническа увереност започва да реди мисли за геополитиката.
Чуйте го дословно. Запишете си го, за да не кажете после, че си измислям:
“След Минското споразумение, ъъъъ, на страни в Европа и света, които признават Украйна, ядрени сили, тя връща цялото, ъъъ, ядрено оръжие, връща го на Русия. По този начин се гарантира нейната сигурност, която към момента, нейната сигурност не е гарантирана и нейната сигурност е, ъъъъъ, нарушена.“
Спрете за миг. Поемете си въздух.
Това не е лапсус. Това не е пелтечене от сценична треска. Това не е просто някаква дребна фактологическа неточност. Не е и престъпление – Наказателният кодекс за съжаление не наказва тежката форма на невежество.
Това е чиста, кристална, дестилирана простотия. Политическа неграмотност от най-срамния сорт.
Ако приложим чиста криминалистическа експертиза към тези думи – каквато би трябвало да е неговата професия – диагнозата е фатална. В криминалистиката и оперативно-издирвателната дейност фактите са свещени: имаш хронология, имаш време, място и състав на деянието. Когато един полицай обърка уликите с 20 години разлика, той не е разследващ, а опасен за разследването елемент.
Господин кандидат-вицепрезидентът с пагоните бърка Будапеща с Минск. Бърка 1994 година с 2014 година. По неговата „експертна“ оперативна логика Минск ’14 и Будапеща ’94 са едно и също кафене. За него две десетилетия разлика, хиляди жертви и съвършено различни епохи са една и съща мъгла в главата му. Бърка ядреното разоръжаване на бившия Съветски съюз със споразуменията за Донбас двайсет години по-късно. За „уверенията за сигурност“ (security assurances) и разликата с реалните военни гаранции въобще няма да отварям дума – това за него звучи сигурно като квантова механика. Този човек показва пълна липса на базов оперативен анализ и елементарна фактология, която се проверява за точно три секунди.
И тук идва истинският ужас.
Представете си за пет секунди: този човек утре печели изборите. Слага герба на ревера, влиза в сградата на „Дондуков“ 2, сяда на преговори с чужди дипломати, отива в Брюксел, във Вашингтон или в ООН. И пред очите на света отваря уста, за да обясни как „по Минското споразумение Украйна си върнала ракетите“.
Представяте ли си какъв вселенски срам е това за държава с 13 века история? Ние наистина ли стигнахме дотам, че хората, които искат ключовете от държавата, да имат познания по история като от второразрядна кръчма след третата ракия?
Полицаят си е полицай. Той е свикнал с протоколи за задържане, с фишове и разпореждания. Но геополитиката не е селска свада в РПУ-то. Тук, ако не знаеш коя година в кой град какво е подписано, ставаш за посмешище. А когато си кандидат за държавен глава – правиш за посмешище цяла една нация.
Не е страшно, че не знае. Страшното е, че дори не подозира колко не знае. И най-страшното е, че има самочувствието да управлява.
Слез, Боже, и си прибери версиите. Защото с такива кандидати скоро няма да ни трябва враг – ние сами ще се саморазпуснем от неграмотност.
