За първи път важен документ вместо с ръкопляскания, бе приет в пълна тишина в Европейския парламент
автор: Тео Бургери-Гонсе, кореспондент на EURACTIV Париж
Пактът е резултат от почти 10-годишни дебати и преговори на ниво ЕС. На практика той преработва миграционната политика на блока, рационализира процедурите за предоставяне на убежище, засилва сигурността на границите и създава нов механизъм за „солидарност“ между държавите членки.
Гласуването в сряда беше предшествано от паника в последния момент, че пактът ще се провали, а партийните лидери до последния момент брояха гласовете на депутатите си.
Дългоочакваното приемане на пакта бе белязано от пълна тишина в пленарната зала. В края на такъв дълъг законодателен път евродепутатите обикновено си ръкопляскат и се прегръщат, но този път нямаше нищо подобно.
Въпреки официалните туитове, в които се празнуваше резултатът, окончателното споразумение не се хареса на никого.
Социалистите искаха по-човеколюбив подход, докато дясноцентристите търсеха по-рестриктивни мерки.
В крайна сметка и двете групи гласуваха „за“ – с изключение на няколко бунтари – заедно с центристката група „Обнови Европа“. Това беше продиктувано от аргумента, че е по-добре ЕС да действа сега, отколкото да чака по-дясно ориентиран парламент след изборите през юни, на които се очаква рязко увеличаване на гласовете на десницата.
Държави, които се отказват от задълженията за предоставяне на убежище
Това не е от полза и за неправителствени сектор. „В крайна сметка това ще отслаби правото на убежище“, казва Геди.
Според нея пактът е възможност за възприемане на подход към миграционната политика на ЕС, насочен в по-голяма степен към човека, „но вместо това имаме набор от политики, които наистина ще увеличат страданията на хората на всеки етап от тяхното пътуване“.
Тя изрази най-голяма загриженост за някои от ключовите мерки на пакта, включително новия механизъм за „солидарност“, чиято структура ще позволи на държавите от ЕС, които са на първа линия и изпитват „миграционен натиск“, да изискват преместването на мигранти в други държави-членки на ЕС.
В противен случай тези други държави от ЕС ще бъдат задължени да предоставят на страните, в които мигрантите пристигат първо, допълнителни парични средства, материална помощ, като например средства за наблюдение, и персонал.
„Това означава, че държавите членки могат да се откажат от правото си да поддържат правото на убежище“, каза Геди.
Тя критикува и новия механизъм за „филтриране“, чрез който търсещите убежище ще бъдат задържани в центрове за задържане по границите на ЕС за максимум седем дни, докато се оценяват молбите им за убежище – време, през което те няма да се считат за пребиваващи на територията на ЕС.
„Създадохме правна фикция за недопускане на влизане“, твърди тя и предупреждава, че това само ще насърчи граничните държави да прибягват до насилствени средства, за да държат търсещите убежище на разстояние.
Само преди година Литва узакони отблъскването на мигранти – практика, която остава незаконна в останалата част на ЕС. Според Геди това означава, че местата за задържане по границите са затворени за НПО и журналисти, а разселените хора, които достигат границите на ЕС, „са изтласквани насила обратно в гората и дори умират при минусови температури“.
Според нея пактът за миграцията и убежището утвърждава тези практики, въпреки че данните сочат, че подобни политики досега са имали малък или никакъв ефект върху намаляването на броя на търсещите убежище, които достигат до ЕС.
По данни на ЕС през 2023 г. са подадени 1,1 млн. молби за убежище – със 17 % повече в сравнение с предходната година.
Какво се е объркало и какво още може да се обърка
Според Ив Геди лидерите на ЕС са се провалили в „опростен разговор“ за реалностите на миграцията.
„Дебатът за миграцията в ЕС и на национално равнище е доминиран от говоренето за сигурността, граничния контрол и полицейската дейност. Но ако погледнете на местно ниво, ще видите далеч по-прогресивно правене на политики и решения, базирани на общността“.
За нея именно липсата на местни гласове в ЕС изкривява дебата и го прави толкова „токсичен“. „Не виждам как можеш да спечелиш срещу антимиграционния наратив, като кодифицираш антимиграционните наративи [в законодателството на ЕС]“.
Вместо това Геди изрази надежда, че ЕС ще възприеме „цялостен правителствен“ подход към миграцията, като разгледа не само полицейските аспекти, но и културните, дипломатическите и икономическите.
„Един от най-големите двигатели на незаконната миграция е търсенето на работна ръка в Европа“, каза тя, като посочи, че това не е разгледано в пакта.
Същото се отнася и за мисиите за търсене и спасяване в Средиземно море, „които Комисията не разгледа“.
Тя е загрижена и за бъдещето.
ЕС се стреми да сключи повече двустранни споразумения с трети страни като Тунис и Либия, за да връща обратно хората, които не могат да поискат убежище, или да им попречи изобщо да стигнат до Европа, срещу еднократни парични суми.
„Къде отиват тези пари?“ попита Геди, намеквайки за мисията на ООН за установяване на фактите, която миналата година установи, че парите на ЕС, изпратени на либийските власти, може да са допринесли за извършените там престъпления срещу човечеството.
Тя е предпазлива и по отношение на готовността на ЕС да сключва сделки с недобросъвестни политически лидери, които биха могли да използват разселените хора като разменна монета за повече инвестиции от ЕС.
„Комисията и държавите членки решиха, че трябва да действат толкова решително срещу инструментализирането на [мигрантите], но всъщност сами се излагат на риск да бъдат инструментализирани“, заключи тя.
източник: EURACTIV
Още по темата:
