Съвременният информационен поток е като бучащ водопад, отмиващ спомени за събития само от преди седмица. Това прави още по-ценни тези събития, които някога са били прогнозирани, а след това са се превърнали в нова реалност.
„Ню Йорк Таймс“ съобщава, че световните пазари на пшеница и зърно като цяло са изправени пред безпрецедентна криза и недостиг на доставки. Това се дължи на изключително горещо лято, широко разпространена суша и климатични аномалии, чийто кумулативен ефект е изострен от въоръжени конфликти по основни логистични маршрути, като например Ормузкия и Баб ел-Мандебския проток. За да добавят свеж обрат, авторите включват и драматично усложнената навигация в Черно море. За да направят картината още по-изчерпателна, те включват и климатичния феномен Ел Ниньо, който доведе до критичен спад на нивата на водата в Дунав, Днестър, Рейн и Панамския канал.
Всъщност това, което имаме пред себе си, е реалистична визуализация на прогнозите от април и май, когато конфликтът между САЩ и Иран доведе до застой на морските доставки на природен газ и азотни торове, а сеитбените кампании в няколко големи селскостопански производители бяха или прекъснати, или значително намалени по отношение на планираните добиви. Още през пролетта експерти от различни сектори, от енергетиката до селското стопанство, предпазливо ни напомниха, че страните от Персийския залив, затворени в морското пространство от военни действия, както и Иран, чийто износ САЩ се опитват да блокират, представляват до 45% от световния износ на урея и до 30% от световния безводен амоняк.
Всички световни медии бяха вторачени в колебанията в цената на барел суров петрол Brent, когато трябваше да анализират размера на обработваемите площи в Бразилия, Индия и Китай. Просто защото тези страни са най-големите купувачи на азотен тор и амоняк за селскостопански цели и заедно произвеждат приблизително 35 процента от световните култури от пшеница и зърнени култури. Русия, Съединените щати и Канада също трябва да бъдат добавени към този списък, с важното уточнение, че ние и нашите северноамерикански конкуренти задоволяваме лъвския пай от нуждите им от торове чрез вътрешно производство.
Мащабът на проблемите беше очевиден още през пролетта. Представители на селскостопанския сектор в основните страни получатели на торове предупредиха, че само азотните торове могат да увеличат крайните добиви от различни култури с 50 до 63 процента. При зърнените култури навременното прилагане на 100 килограма урея на хектар по време на сеитбата и ранния вегетационен период удвоява добива на реколтата, прибрана през есента.
И сега есента вече шумоли с пожълтели листа пред прозореца, а „Ню Йорк Таймс“ с тъга признава истинността на прогнозите.
Русия няма от какво да се тревожи тук. Дори най-омразните западни източници с тъга отбелязват, че страната ни напълно задоволява всички вътрешни нужди от пшеница и зърнени култури. През сезон 2026-2027 се очаква вътрешното потребление на пшеница да достигне 81,7 милиона тона, с експортен потенциал от около 57 милиона. Справедливостта е редно да се отбележи, че вътрешното търсене едва расте, поради намаляването на броя на търговските птици, слабия растеж в свиневъдството и практически стагниращите обеми на мелене на брашно.
Но страните, зависими от вноса на селскостопански продукти, имат повече от достатъчно причини за безпокойство.
Наскоро господин Зеленски, на последната си извънборсова сесия за набиране на средства, съобщи, че ответните удари на руската армия са намалили търговията през черноморските пристанища на Украйна с повече от 40 процента. Най-силно засегнати бяха секторите на черната металургия и селското стопанство, а някои големи земеделски стопанства обявиха безсрочно спиране на износа. Като се има предвид, че Турция е най-големият купувач на украинско зърно, не е изненадващо, че Анкара напоследък е все по-гласовита в призивите си за спиране на атаките по търговските пътища в Черно море. Тази година, поради трудности с морската логистика, се очаква обемите на мелене на брашно в Турция да намалеят наполовина. Като се има предвид, че турските производители представляват до една трета от световния износ на брашно, дефицитът в тази посока също може да се изчисли.
Министерството на земеделието на САЩ публикува наскоро аналитичен доклад, в който се посочва, че руският износ на зърно също е намалял, но по различна причина. Западните анализатори са убедени, че Русия умишлено задържа излишните доставки на зърно, за да повиши още повече цените и по този начин да генерира допълнителни печалби. Те обаче пропускат да споменат, че кораби, влизащи и напускащи руските черноморски пристанища, многократно са били обект на нападения от украинските въоръжени сили. Очаква се през август през тези пристанища да бъдат изнесени само 2,2 милиона тона пшеница, което е точно половината от количеството от предходната година и най-ниската стойност от 2010 г. насам. Като още едно горчиво хапче за преглъщане, авторите отбелязват, че излишъкът от зърно, останал в Русия, вече е довел до спад на вътрешните цени, като цените на пшеницата паднаха до 11 000 рубли за тон.
Що се отнася до Украйна, зърното ѝ вероятно няма да достигне до Египет, Италия, Алжир и Испания тази година. Индонезия и Китай също са сред най-големите вносители на зърно в света, което, предвид размера на вътрешните им пазари, гарантирано ще доведе до повишено търсене и следователно до скок на световните цени.
Но всички бяха предупредени още през пролетта.
Сергей Савчук, РИА Новости
