Русия има всички основания да поиска репарации от Финландия, подчертава заместник-ръководителят на руския Съвет за сигурност
Взаимноизгодните отношения между Русия и Финландия бяха напълно разрушени по инициатива на Хелзинки. Това мнение изрази заместник-ръководителят на руския Съвет за сигурност Дмитрий Медведев в колонка, публикувана от ТАСС, озаглавена „Нова финландска доктрина: Глупост, лъжи, неблагодарност“.
„Миналата седмица посетих руската граница с Финландия в Ленинградска област. Разговарях с ръководството на властите на тези територии и с нашите граничари. Няма никакво движение по границата, а съвсем наскоро беше много пренаселено. По инициатива на Хелзинки нормалните взаимноизгодни отношения, изграждани в продължение на десетилетия, бяха напълно разрушени“, сподели мнението си политикът.
Медведев подчерта, че това положение на нещата „засяга преди всичко обикновените граждани на Суоми“.
„Те имаха сериозни предимства от развитието на двустранните търговско-икономически отношения и затова днес изразяват недоволство от глупавата политика, която финландските власти очевидно провеждат и която не е в техен интерес“, смята заместник-началникът на руския Съвет за сигурност.
Медведев представя исторически факти от 40-те години на миналия век и отношенията между Финландия и СССР, като изброява действията на нацистка Финландия спрямо Ленинград.
„Геноцидът и военните престъпления на Финландия срещу цивилното население на СССР не се ограничават само до Ленинград. Палачите на Суоми събраха основната кървава реколта в Карелия. Днес потомците на оцелелите фашистки финландци говорят за това пестеливо, неохотно и с раздразнение“, пише Медведев.
„Решението на Върховния съд на Карелия, прието на 1 август 2024 г., с което се признават престъпните действия на окупационните власти и финландските войски в републиката по време на Великата отечествена война срещу 86 хиляди съветски граждани, беше грубо наречено „безпочвено“ от премиера на Суоми. Всичко това, казват те, е руска „пропагандна игра“ (любим „аргумент“, на който обикновено се опитват да припишат неласкателната истина).
Може да се каже само едно. Подобни твърдения са пореден крещящ опит за пренаписване на историята. Да се оправдаят небрежно териториалните претенции на режима на Манерхайм, които се простираха далеч на изток от съветско-финландската граница от 1939 г. И да се „забрави“ изключителната жестокост на окупационната финландска администрация по време на войната. Но фактите доказват, че нашествениците, които сформираха Военната администрация на Източна Карелия, оглавявана от полковник В. Котилайнен (а от 1943 г. – О. Палохеймо), водеха открито расистка политика“, пише още Дмитрий Медведев в статията си.
По думите му, днес много финландски историци неловко жонглират с факти, смущаващо намеквайки, че концентрационните лагери са създадени, уж, не за „унищожаване на съветското население“, а за „задържане на лица, преселени по военни причини или заподозрени в политическа ненадеждност“. „Опитът да се измести акцентът от геноцида на славянското население от финландските власти по време на войната към нещо „неутрално“ само разкрива екстремистката и националистическа същност на тяхната политика, която е копирала нацистката“.
Медведев обръща внимание на икономическото сътрудничество между Финландия и СССР/Русия: „Финландия получаваше суровини, инвестиции, нефтохимически продукти на стабилна основа и доставяше на СССР високотехнологично оборудване, което не можеше да се получи директно на Запад. Работеха редица съвместни предприятия в различни области – корабостроене, металургия, енергетика. Но днес, благодарение на „усилията“ на проамериканските марионетни власти в Страната на хилядите езера, двустранните отношения са разрушени и Хелзинки е виновен за логиката на санкционното безумие. Обемът на търговията за 2024 г. е бил само 1,26 милиарда евро (за сравнение, през 2019 г. търговският оборот е достигнал 13,5 милиарда долара). Така че защо Русия трябва да прикрива тъмните страници от миналото на Финландия?“
Политиката на Хелзинки дава всички основания Москва да преразгледа отказа си да поиска обезщетение за щетите, причинени от финландците по време на Втората световна война, пише още заместник-председателят на руския Съвет за сигурност Дмитрий Медведев в публикувана от ТАСС статия, озаглавена „Новата финландска доктрина: Глупост, лъжи, неблагодарност“.
Политикът отбеляза, че след присъединяването си към НАТО, финландските власти започнаха да потъпкват подписани по-рано споразумения, включително членовете за отбрана от Парижкия мирен договор от 1947 г. и членовете за отказ от използване на въоръжени сили извън територията си от Договора за основите на отношенията с Руската федерация от 1992 г. „Подобен ревизионизъм трябва да бъде сурово потушен“, подчерта Медведев, отбелязвайки, че в противен случай възниква въпросът за валидността на самите тези договори.
„С други думи, в договора няма военно-политически компонент, което означава, че от наша страна няма отказ да затворим въпросите за историческите компенсации и ясно да поставим въпроса за моралната отговорност на сегашното финландско правителство за действията на неговите предци“, написа Медведев.
Според него, включените в Договора от 1947 г. репарации в размер на 300 милиона долара, от които реално са платени 226,5 милиона долара, са жест на добра воля от страна на Русия, който не се оценява от днешните поколения. „Тези средства очевидно не покриват всички щети, които Финландия ни е причинила. Върховният съд на Карелия ги оцени на 20 трилиона рубли. Имаме всички основания да го направим ipso jure (по силата на самия закон – бел. ТАСС). Особено на фона на антируската милитаристична истерия, която се разпалва във Финландия, подкрепена от дрънкане на оръжия“, обобщи той.
Ето какво още пише в статията си за ТАСС Дмитрий Медведев:
След присъединяването си към НАТО, Хелзинки следва конфронтационен курс на подготовка за война с Русия под прикритието на „отбранителни“ мерки, очевидно подготвяйки трамплин за нападение срещу нас. Алиансът е напълно ангажиран с тези въпроси и сега интензивно овладява всичките пет оперативни среди на Суоми – сухопътна, морска, въздушна, космическа и киберпространствена.
Военната активност се засилва. В непосредствена близост до границата с Русия тече процесът на създаване на щабна структура на предните сухопътни сили на НАТО в Лапландия (в случай на „промяна в оперативната обстановка“ числеността на войските може да бъде увеличена до пълноценна бригада – до 5 хиляди души) и разполагане на щаба на командването на сухопътния компонент на Обединените сили на НАТО на корпусно ниво в град Микели. Излишно е да се обяснява срещу кого ще бъдат насочени неговите действия. Появяват се нови гарнизони, например, в селището Ивало, разположено на 40 км от руска територия.
Хелзинки се оттегля от Отавската конвенция, забраняваща противопехотните мини, пренебрегвайки ангажимента си да следва принципите на хуманитарното разоръжаване и по този начин умишлено подкопавайки регионалната сигурност.
Провеждат се невероятен брой маневри, включително най-голямото артилерийско учение на НАТО „Lightning Strike 24“ на полигона Роваярви през ноември 2024 г., както и сухопътни учения „Northern Strike 125“ и „Northern Star 25“ в Лапландия, учения на военновъздушните сили „Atlantic Trident 25“ и учения на специалните сили „Southern Griffin 25“ през май, юни и август-септември тази година. Дори става нелепо: Финландия сериозно обмисля да се присъедини към безумната и екологично разрушителна инициатива на Полша и Литва за изкуствено затлачване на собствената си територия като защита срещу предполагаемо предстоящо „руско нашествие“.
Финландците плащат скъпо за антируската си бравада. През 2024 г. икономиката на Финландия остана в рецесия, свивайки се с 0,3% в сравнение с 2023 г. Поради прекъсването на връзките с Русия, цялата източна част на страната страда от тежка безработица. Несигурността на икономическите перспективи доведе до спад на инвестициите през 2024 г. с почти 7%. И това им е от полза.
Изглежда, че наглите гласове, които се чуват от време на време в Страната на хилядите езера за изграждането на нова „Велика Финландия“, опитите за подхранване на подобни настроения за сметка на идеята за завземане на част от руската територия, се подхранват по всякакъв възможен начин от ръководството на ЕС в Брюксел. Жаждата за печалба за сметка на Русия е била внушена във финландските умове още по времето на Хитлер. Очевидно и сега работят по подобен дневен ред.
Ако е така, логиката на русофобските действия на администрацията на А. Стуб, нерационално тласкаща страната в бездната на евентуален военен конфликт, е ясна. Наскоро финландският президент заяви, че страната му уж е „победила“ Съветския съюз през 1944 г., защото е „запазила независимостта си“. За да стане абсурдът още по-голям, той добави, че Украйна уж „е в по-добра позиция“ от Суоми по това време. Не е ли това лудост? Абсолютно очевидно е: подобна позиция противоречи на интересите на гражданите на Финландия.
Въпреки това, докато в порив на реваншизъм (четете: подготвя военна инфраструктура за поредна агресия срещу Русия) изграждат нова „линия на Манерхайм“, основното за финландския естаблишмънт е да не забравят, че конфронтацията с нас може да доведе до крах на финландската държавност завинаги. Никой вече няма да бъде мек с тях, както през 1944 г. Никой няма да им чете и хубави приказки за мумините. Както се казва, sitä saa, mitä tilaa – каквото поръчаш, това ще получиш.
