Как бащата на Ивайло Мирчев гради кариера в БКП преди 10 ноември (документи)

През август 1983 г. той е приет за член на БКП. Само няколко месеца по-късно вече се нарежда сред най-перспективните партийни пропагандисти.

През февруари 1984 г., едва седем месеца след влизането си в партията, е назначен за инструктор към Общинския съвет на БКП (ОбПК) в Крушари. Две години по-късно, в началото на 1986 г., след изключително бързо издигане, става секретар на Общинския комитет на БКП–Крушари и едновременно с това е включен и в Бюрото на комитета.

Антон Тодоров

Методологически ескизи

Николай Мирчев – баща на днешния съпредседател на „Да, България“ Ивайло (Иво) Мирчев – е направил една от най-стремителните кариери на общинско ниво в структурите на БКП преди 10 ноември 1989 г. Това е изводът, до който стигнах след детайлно и задълбочено проучване на документите, съхранявани в Държавен архив – Добрич, архива на БСП – Добрич, както и материалите в Регионалната библиотека „Дора Габе“ в Добрич.

През 80-те години на ХХ век Николай Мирчев е активен партиен кадър, за което свидетелстват архивните материали на БСП – Добрич.

Преди около десет години, когато Ивайло Мирчев започна политическата си дейност в т.нар. „дясно“ пространство, както често се случва в България, бързо се появи информация за неговия произход. По утвърдена практика от началото на българския посткомунизъм, редица функционери, изграждащи настъпателни кариери в партии и коалиции, определящи се като „десни“, нерядко се оказват с дълбоки корени в комунистическата номенклатура. Подобни твърдения се появиха и по адрес на Ивайло Мирчев – че баща му Николай Мирчев е бил част от общинската комунистическа номенклатура в Крушари и региона на Добрич.

Дълго време не реагирах на тези слухове, твърдения и свидетелства. Междувременно Ивайло Мирчев бързо се утвърди в редиците на т.нар. „разградска десница“ – развитие, което поразително напомня на партийния възход на баща му в БКП, както ще стане ясно от документалното изследване по-долу. Днес той е съпредседател на „Да, България“, партия, която е част от коалицията „Демократична България“ заедно с ДСБ.

Как подходих? По начина, който винаги следвам – когато даден човек, събитие или група привлекат вниманието ми, пристъпвам към задълбочено и добросъвестно изследване на наличната документална база в различни български архиви. В случая с Николай Мирчев реших да приложа същия методологически подход.

Използвайки вече усъвършенствания си усет за работа с архиви, проучих материалите, съхранявани в Държавен архив – Добрич, чрез дигиталната система на ДА „Архиви“, свързани с Общинския комитет на БКП – Крушари. Открих хиляди документи, разпределени в десетки архивни единици, отнасящи се до дейността на комитета за периода 1979–1987 г. Прекарах няколко дни в Добрич, а развоят на изследването беше почти предизвестен. Още в първия ден името Николай Мирчев започна да се появява систематично в архивните материали.

Без излишни емоции и с максимална прецизност – въпреки че основания за емоционална оценка има немалко, особено във връзка с дейността му по време на т.нар. „възродителен процес“ – нека проследим документалната истина за този човек.

От заведена в ЦК на БКП трудово-разчетна служебна книжка № 011545 става ясно, че Николай Минчев Мирчев е роден на 26 юни 1954 г. в село Бериева, тогава в Смолянски окръг. Военната си служба отбива в периода 1972–1974 г. Завършва българска филология във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Съпругата му Маргарита (покойник) е родена на 3 септември 1952 г. Семейството има две деца – син Ивайло, роден на 6 май 1980 г., и дъщеря Татяна, родена на 2 юни 1984 г.

В края на 70-те години Николай Мирчев започва работа във вестник „Септемврийско знаме“ – орган на Общинския комитет на БКП, Общинския народен съвет и АПК в село Крушари. Първоначално публикува спортни материали, но за кратко. Още в началото на 1981 г. започва да подготвя репортажи, интервюта и икономически материали, а до края на същата година вече се утвърждава като водещ автор по партийна тематика.

В план за заседание на Бюрото на Общинския комитет на БКП – Крушари от 29 юли 1982 г. за първи път официално се появява името му – посочен е като редактор на „Септемврийско знаме“ и докладчик по изпълнението на решенията на XII конгрес на БКП.

През лятото на 1983 г., с протокол № 9 от 5 август, Николай Мирчев е приет за член на БКП. Само шест месеца по-късно, в началото на 1984 г., той вече е отчетен като перспективен политически пропагандист, видно от документа „Преценка за хода на политическата учебна година в партията, комсомола и БПС“.

Ето какво пише в съставения и подписан от Николай Мирчев „Анализ на ПУГ (политическа учебна година, бел. моя.) в партията, комсомола и профсъюзите през 1986-1987 г.“, когато той вече е секретар на Общинския съвет на БКП-Крушари:

„Българската комунистическа партия винаги е отделяла изключително голямо внимание на марксистко-ленинската подготовка на трудещите се като условие и предпоставка за приобщаването им към нейната политика (…) Повишване ефективността на марксистко-ленинската пропаганда до голяма степен зависи от подбора на пропагандистите, от тяхната общо теоретическа подготовка и методическо майсторство (…) Пропагандистът винаги е бил главна фигура и основен фактор в политическата просвета“.

А сега внимание – само следете документите и информацията, която те носят, за да се убедите, че неговата партийна кариера е светкавична и безпрецедентна, макар и само на общинско ниво в Крушари.

Стремителна партийна кариера като инструктор и секретар на ОбПК – Крушари

Само седем месеца след приемането си за член на БКП бащата на Ивайло Мирчев е назначен за инструктор в Общинския партиен комитет (ОбПК) на Крушари. На 29 февруари 1984 г. първият секретар на Общинския комитет на БКП – Крушари Димитър Георгиев внася предложение в Бюрото за утвърждаването на Николай Минчев Мирчев за инструктор, считано от 19 март 1984 г.

Паралелно с това Николай Мирчев е утвърден и като извънщатен кореспондент на Българското радио, както се вижда от докладна записка, подписана от секретаря на Общинския комитет на БКП – Крушари Михаил Михайлов.

В кратък срок той става член на Бюрото на Общинския съвет на БКП – Крушари. Архивните документи го очертават като един от най-активните партийни функционери, който последователно заема твърди идеологически позиции. Няма разглеждан въпрос или проблем, по който да не изрази мнение, често настоявайки за по-строги мерки и санкции.

В качеството си на партиен кадър Мирчев дава оценки за номенклатурни служители, от които в значителна степен зависи развитието на кариерите им. Той отговаря за подготовката и организацията на честванията на ключови партийни и идеологически дати, както и за изготвянето на плановете на ОбПК – Крушари за тези мероприятия. Именно той подготвя и изнася основните доклади пред партийния актив и населението – както по повод годишнини от Октомврийската революция, така и за събития, свързани със смяната на властта в България през 1944 г.

Николай Мирчев изготвя плановете за текущата дейност на Общинския комитет на БКП – Крушари, следи и докладва за изпълнението на решенията на Бюрото и на Общинския съвет, както и упражнява контрол върху отчетно-изборните кампании в първичните партийни организации.

Идеологическата работа също попада в неговите отговорности – той планира и контролира провеждането на партийната пропаганда и политическата просвета, подготвя и предлага за утвърждаване плановете за политическата учебна година, които политпропагандистите са задължени стриктно да следват в съответствие с официалните партийни постановки. В тази си роля Мирчев подготвя и внася за разглеждане в Бюрото предложения за партийни наказания и изключвания, като в архивите на ДА – Добрич се съдържат множество докладни записки с неговия подпис.

В началото на 1986 г. Николай Мирчев вече заема поста секретар на Общинския комитет на БКП – Крушари.

източник документи: ДА-Добрич