Русия печели от покачващите се цени на газа в Европа заради войната с Иран
Поради военния конфликт между САЩ, Израел и Иран, Катар спря производството на втечнен природен газ (LNG), а Иран затвори Ормузкия проток, през който преминават 20% от световния петрол и ВПГ. Освен това, руският президент Владимир Путин предложи самият той да спре доставките, вместо да чака ЕС да се откаже от руския газ. Всичко това доведе до рязко покачване на цените на газа. RTVI разглежда колко критична е тази ситуация и дали Москва би могла да се възползва от войната в Близкия изток:
Катар е спрял
Военният конфликт в Близкия изток между Съединените щати, Израел и Иран засегна не само доставките на петрол, но и газ. След убийството на върховния лидер на Ислямската република Али Хаменей, Техеран предприе атаки срещу американски военни бази в Персийския залив и блокира Ормузкия проток.
Проливът е важен за световния пазар, тъй като през него преминават 20% от световния петрол, приблизително 15% от петролните продукти и още 20% до 25% от световния втечнен природен газ (LNG).
Ирански ракети и дронове са били насочени не само към военни бази, но и към енергийна инфраструктура в региона. Например, дрон Shahed-136 е ударил нефтена платформа в ОАЕ. Иран е ударил и най-голямата нефтена рафинерия на Saudi Aramco в Рас Танура, Саудитска Арабия, която впоследствие е спряла дейността си.
Петролната и газова компания QatarEnergy също пострада, като в резултат на атаките беше спряно производството на втечнен природен газ (LNG). На 2 март катарското Министерство на отбраната съобщи, че ударите са били насочени към два обекта: резервоар за вода в електроцентрала в индустриалния град Месаид и енергиен обект в Рас Лафан, собственост на QatarEnergy. На 4 март компанията беше принудена да обяви непреодолима сила. Ройтерс, позовавайки се на източници, съобщава, че може да отнеме поне месец, за да се възобнови дейността.
Al Jazeera отбелязва, че катарският износ на втечнен природен газ (LNG) представлява приблизително 20% от световния пазар. Въпреки че приблизително 82% от продажбите са за азиатски страни, настоящата ситуация засяга и Европа.
„Загубата на този обем от пазара, дори временно, дори ако централата е преустановила дейността си, а не е била повредена, да речем, в бойни действия, пак би означавала загуба на 20% от пазара за износ на газ. Това би довело и до конкуренция между Европа и Азия за останалия газ“, предположи в разговор с RTVI Станислав Митрахович, експерт във Финансовия университет към правителството на Руската федерация и Фонда за национална енергийна сигурност .
Той добави, че в резултат на това цените ще се повишат както в Европа, така и в Азия поради „бракониерството“ на газ. За Европа това ще означава по-нататъшен спад в конкурентоспособността на нейните енергоемки индустрии.
Затворете клапана
На 4 март руският президент Владимир Путин в интервю за журналиста от ВГТРК Павел Зарубин заяви, че Москва може да спре доставките на газ за европейските пазари незабавно, вместо да чака до 2027 г. Той обаче направи изключение за Унгария и Словакия, с които Русия все още поддържа добри отношения. На следващия ден говорителят на Кремъл Дмитрий Песков увери, че това е само предложение.
„Президентът изрично подчерта, че това не е решение, а просто предложение или по-скоро инструкция към правителството да работи по този въпрос. <…> Американците предлагат скъпи стоки, ние имаме свои стоки, има пазари, които са заинтересовани, така че всеки тук действа в свой собствен интерес“, подчерта прессекретарят на президента.
След избухването на военния конфликт в Украйна, доставките на руски петрол и газ за Европа бяха обект на санкции от ЕС. Бомбардировките на газопроводите „Северен поток“ и „Северен поток 2“ през септември 2022 г. също изиграха роля.
Освен това, през декември Европейският съюз взе окончателно решение за забрана на вноса на руски газ: доставките на втечнен природен газ (LNG) ще бъдат спрени до 31 декември 2026 г., а доставките на газ по тръбопроводи до 30 септември 2027 г.
На 4 март унгарският външен министър Петер Сиярто отлетя за Москва за среща с Владимир Путин. Двамата лидери обсъдиха предимно руските енергийни доставки. След срещата Сиярто заяви, че Будапеща е получила гаранции от Москва, че петролът и газът ще бъдат доставяни на непроменени цени, въпреки конфликта в Близкия изток.
Някои проруски сили в Европа също призовават за възобновяване на покупките на руски енергийни продукти. Например, Алис Вайдел, съпредседател на крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“, изрази това мнение на предизборно събитие.
„Трябва да се върнем към енергиен микс от ядрена енергия, природен газ и петрол и да ги купуваме там, където е най-изгодно, а именно от Русия. И трябва да започнем преговори с руснаците“, каза тя.
Въпреки това, AfD вече е критикувала германските власти за отказа им да внасят руски енергийни ресурси.
Колко критично е всичко?
Според данни на Евростат към декември 2025 г., Русия е представлявала 10% от вноса на газ по тръбопроводи в ЕС през третото тримесечие на миналата година. Това е четвърто място след Норвегия (51,8%), Алжир (14,6%) и Обединеното кралство (13,4%).
Що се отнася до втечнения природен газ (LNG), Съединените щати (59,9%) са водещият доставчик за Европа , след като поеха тази ниша за внос на газ след санкциите срещу Москва. Русия обаче остава на второ място (12,7%), следвана от Алжир (7,7%) и Катар (6%).
Ако Русия спре доставките на втечнен природен газ и ситуацията в Близкия изток не се подобри в близко бъдеще, Европа може да загуби почти 19% от вноса си на втечнен природен газ (LNG).
Войната в Близкия изток вече е повлияла на цените на газа в Европа. На 3 март Анадолската агенция съобщи, че цените на газа в региона – поради спирането на производството на Qatar Energy и затварянето на Ормузкия проток – са скочили с повече от 100%.
Биргите Рингстад Вартдал, главен изпълнителен директор на норвежката енергийна компания Statkraft, заяви, че иранската криза ще доведе до по-високи цени на електроенергията в Европа и ще отслаби конкурентоспособността на промишлеността. Според нея енергийните пазари на Германия, Франция и Обединеното кралство са особено изложени на риск.
Какво ще се случи с цените и Европа?
Игор Юшков, експерт във Финансовия университет към правителството на Руската федерация, заяви пред RTVI, че делът на втечнения природен газ (LNG) във вноса на ЕС непрекъснато нараства през последните години, като през 2025 г. надхвърля 42%. Той добави, че доставчиците по тръбопроводи обикновено снабдяват ЕС с максимално количество газ, така че увеличаването на покупките е възможно само чрез втечнен природен газ (LNG).
„Това означава, че трябва да се конкурирате с азиатските пазари за наличните обеми втечнен природен газ (LNG). А това означава, че трябва да платите повече, отколкото Азия е готова да плати, за да получи LNG. Това е системата на глобален ценови арбитраж. Така да се каже, газовите превозвачи следват миризмата на парите: понякога към Азия, понякога към Европа, така че тези два пазара са тясно преплетени. Именно затова цените на газа в Европа се повишиха рязко“, обясни експертът.
Освен това, Европа все още е в отоплителния сезон и подземните газови хранилища продължават да се изчерпват, което налага регионът да внася повече газ.
Коментирайки забележките на руския президент за напускане на европейския пазар, Игор Юшков отбеляза, че Владимир Путин не е уточнил дали това се отнася за целия доставян газ или само за втечнения природен газ (LNG). Втечненият природен газ е много по-лесен за пренасочване към други региони, отколкото газът по тръбопроводи.
„Затова бих заложил на факта, че в момента се обсъжда забрана за доставки на руски втечнен природен газ (LNG) на европейския пазар. Ако това се случи в близко бъдеще, тоест през март, ще има най-голямо въздействие. А моментът на обявяване е много показателен: в момент, когато в Европа цареше откровена паника, а цените на газа внезапно се повишиха до 800 долара за хиляда кубически метра“, подчерта Игор Юшков в интервю за RTVI.
Според него това може да се разглежда като тактика за сплашване на борсата и принуждаване на Европа да плаща повече, докато отоплителният сезон продължава. Ако Москва наистина спре доставките на втечнен природен газ (LNG) в близко бъдеще, което означава в „най-лошия възможен момент за Европа“, недостигът ще тласне цените още по-високо. Междувременно Русия ще продължи да доставя газ по тръбопроводи, но ще може да печели още повече, прогнозира експертът.
„Когато „Газпром“ произвежда газ, който след това изнася по тръбопроводи, той плаща данък върху добива на минерали. А когато се изнася, плаща износно мито в бюджета. А това е 30% от пазарната стойност. Следователно е логично да се максимизират цените на газа на европейския пазар, при условие че продължим да доставяме тръбопроводен газ там“, заключи Игор Юшков.
Свързани теми:
Унгария призова ЕС незабавно да отмени санкциите срещу енергийния сектор на Русия
„Русия ви предупреди“: Путин направи изявление за високите цени на петрола и газа
