Едва ли са верни изявленията от американска страна за мащаба на унищожения ирански военен потенциал, защото в такъв случай говорителят на иранския парламент Мохамед Багер Галибаф нямаше да оповести, че Иран „със сигурност не търси прекратяване на огъня. Агресорът трябва да бъде наказан и да му бъде даден урок, за да не атакува отново Иран“
автор: Симеон Николов, „Експерт-БДД”
Възелът в Близкия Изток се заплита още повече. Президентът на САЩ Доналд Тръмп е изправен пред две възможни решения, всяко от които може да има негативни последици за него: да обяви, че целите на операцията са постигнати или да продължи същата, която да прерасне в сухопътна такава.
Изборът обаче се усложнява и от това, че в екипа му има разнопосочни мнения. Разузнаването предупреждаваше още преди започването на войната за неблагоприятните условия, но Тръмп пренебрегна доводите му. И днес му се напомня, че Израел въвлече американския президент в тази авантюра. Част от екипа му препоръчва да се обяви постигане на целите и настоява за възможно най-бърз край на войната. Все пак Иранската армия е решително отслабена, счита се, че флотът ѝ е унищожен, ракетният ѝ арсенал също, а много оръжейни фабрики са разрушени. Общественото мнение в САЩ също не подкрепя войната, особено след първите сигнали за увеличаване на цените на петрола с 20 процента. Въпреки, че режимът в Иран не е свален, а сухопътна операция е трудно осъществима и изисква огромни ресурси и месеци или години време, а кюрдите отказаха да се включат в такава, министърът на отбраната, Пит Хегсет, заявява „Няма да се оттеглим, докато врагът не бъде напълно и решително победен“. Той и приближените му се аргументират с това, че е унищожен целия ирански флот и шестдесет процента от ракетните площадки в страната.
Друга основна цел обаче не е постигната: Възможностите Техеран да разработи ядрена бомба изглеждат реални, защото макар ракетната програма да е унищожена, ноу-хауто за нейното възстановяване е в ирански ръце. Затова Белият дом продължава да обсъжда разполагането на сухопътни войски, макар че само подготовката за това ще трае месеци и на всеки военен е ясно, колко трудно е поддържането на логистиката на такава операция на хиляди километри от САЩ. Избирателите на Републиканската партия, които досега подкрепяха въздушната операция, също са против пповеждането на сухопътна такава. Вече се очертава загубата на републиканците от демократите на междинните избори през ноември.
Въпреки че позицията в Иран е слаба и силно подтисната от режима, американският президент я подведе с неизпълними обещания: свалянето на режима и поемането на властта. В международен план негативно впечатление остави реакцията на Тръмп на избирането на новия аятолах, който той не бил одобрил. Когато лидер на западна демокрация не само налага със сила волята си, но и държи да одобрява и лидера на съответната страна, това силно го декретира в международната общност.
Блокадата на Ормузкия проток се оказа най–ефективното средство за противодействие и е странно стратезите на Тръмп да не са предвидили това в своите разчети и планове. От 10/11 март Иран пристъпи и към миниране на протока. Ако блокадата продължи, това ще бъде реален удар върху световната икономика, но за това е трябвало да се мисли като възможност преди военната операция.
Едва ли са верни и изявленията от американска страна за мащаба на унищожения ирански военен потенциал, защото в такъв случай говорителят на иранския парламент Мохамед Багер Галибаф нямаше да оповести, че Иран „със сигурност не търси прекратяване на огъня. Агресорът трябва да бъде наказан и да му бъде даден урок, за да не атакува отново Иран.“
Голямата грешка на Тръмп и екипа му беше, че не отчетоха последствията от предприетата военна операция, към която ги подтикна Израел, за което се изискваше познаване особеностите на региона и ролята на религиозните корени на населението в него. Експертите по Близкия Изток е трябвало да обяснят на Тръмп, че смяната на властта в Иран, няма как да се случи по неговите представи. Иран е създал и съответните структури за наследяване през последните десетилетия, в случай че политическото му ръководство бъде елиминирано и е разработил най-изчерпателния план за действие: четири нива на наследяване за всяка ключова позиция, предварително одобрени военни удари и регионални командири, които не се нуждаят от заповеди от Техеран, за да действат.
Убийството на иранския лидер Хаменей логично доведе до издаването на фетва към цялата световна шиитска общност, която наброява приблизително 200 милиона души. Фетва, издадена от марджа, е обвързваща за милиони шиити и не е чисто символичен жест. В рамките на шиитския ислям, той притежава силата на религиозен закон, който шиитските милиции в Ирак, Ливан, Йемен, Бахрейн и Пакистан биха могли (и ще) обмислят като легитимиращ действията си за пряка намеса в конфликта.
Безспорно е, че по–голямата стратегическа цел на САЩ чрез операцията срещу Иран, за която настояваше Израел, беше да се направи стъпка към отслабване на Китай, който си осигуряваше над 80% от доставките на петрол именно от Иран. Така се осигурява и натиск върху китайската стратегия в региона и нарушаване на инициативата „Един пояс, един път“. За САЩ беше важно да прекрати използването от Китай на Иран като ключов партньор в Близкия изток, за да разшири геополитическото си влияние. Китай е инвестирал милиарди щатски долари в иранска инфраструктура, пристанища и телекомуникации.
Според американски експерти Иран и Китай, заедно с други потенциални партньори, са работили за замяна на щатския долар като водеща световна валута с юана, Военното и технологично сътрудничество с Иран беше и ключов геополитически елемент за режима в Пекин. Китай доставяше на Иран и системи за противовъздушна отбрана като HQ-9, както и технология за дронове, ракетни компоненти и навигационни системи. Може би САЩ са били изненадани, че в дните и нощите непосредствено преди предприетата от тях военновъздушна операция, съвместно с Израел, Китай и Русия тайно доставиха на Китай допълнително въоръжение и средства. Това свидетелства, че разузнаванията Москва и Пекин са знаели за плановете на Израел и САЩ, прикривани зад „успешните“ преговори в Женева. Впрочем, Китай понесе вече репутационна щета от това, че военните действия в Иран разкриха някои слабости в китайските военни технологии. Американските и израелски сили са поразили няколко китайски системи за противовъздушна отбраната.
Всичко това също следва да се има предвид, когато се преценява решението на САЩ да продължи или да спре военната операция срещу Иран.
за автора:
Симеон Николов е главен редактор на изданието “Експерт-БДД”, създадено по негова идея. Директор на Център за стратегически изследвания в сигурността и международните отношения. Член на Управителния съвет на Българско дипломатическо дружество. Заместник-министър на отбраната 2005-2008 г. Главен експерт по международна политика и сигурност при Президента Георги Първанов- 2003-2005 г. Дългогодишен стаж в МВнР – два мандата зад граница /Германия/, а последните 5 години – до 2001– съветник в дирекция “Координация и анализи”. Награден знак на МО за съществен принос и заслуги към отбраната на страната. Отличие на МВР „Медал Правосъдие Свобода и Сигурност 2007“. Член на Атлантическия клуб и носител на златната значка на същия. Кавалер на ордена на Короната на Кралство Белгия; Има над 250 публикации в български и чужди издания. Автор на 1 и съавтор на 4 книги. Участвал в международни и национални конференции със свои доклади. Изнасял е лекции. В продължение на 7 години е редактор на вестник за българите в чужбина. Има две висши образования, владее 2 чужди езика. Женен, с едно дете.
