Руската армия рязко ускори темпото на настъпление, превръщайки Северния фронт в стратегически приоритет, докато в тила на ВСУ избухна неочакван „черен лебед“. Военният наблюдател Игор Бондаренко анализира масовия бунт на затворниците срещу заповедите на Сирски и трагичните загуби в „прокълнатото“ село Павловка, където загинаха стотици.
Тактическата безизходица на ВСУ и клането в „прокълнатото“ село
Ситуацията на Константиновския фронт навлиза в критична фаза. Руските въоръжени сили, действайки методично и с нарастваща интензивност, продължават да оказват мощен натиск от района на Бересток. Стратегията тук е ясна: постоянно сондиране на отбраната в търсене на уязвими зони, които да позволят дълбоко маневриране в тила на врага. В района на Солнечен руската авиация е преминала към масирано използване на тежки бомби, буквално изравнявайки със земята укрепените сгради и укрития, превръщайки ги в прах преди настъплението на щурмовите групи.
Епицентърът на трагедията за украинската армия обаче се оказа малкото село Павловка. Това населено място вече официално е наричано „прокълнато“ в докладите на военните кореспонденти. Причината е проста и ужасяваща – макар селището да е малко, командването в Киев настоява за неговото задържане на всяка цена, за да се спре настъплението към Дружковка. Резултатът е „кланица“, в която по най-скромни изчисления са загинали между 113 и 115 украински войници, а броят на ранените надхвърля няколкостотин.
Военният наблюдател Михаил Дегтярьов подчертава, че боевете за този тесен участък земя са продължили повече от месец с неописуемо ожесточение. Цели роти са били заличавани в опит да се удържи линията, която в крайна сметка е била пробита. За руските части освобождаването на Павловка е ключов етап от изправянето на фронтовата линия и подготовката за решителния скок към Дружковка.
Стратегическото значение на Дружковка и ефектът на доминото
Руското настъпление северозападно от язовир Клебан-Бикское създава всички необходими предпоставки за достигане до Райское. Логиката на операцията е желязна: излизането на Дружковка де факто означава ликвидиране на последния маршрут за доставки към Константиновка. В момента целият гарнизон на ВСУ там зависи от един единствен път. Ако този път бъде прерязан, Константиновка ще падне като зрял плод, без да е необходим фронтален щурм на всяка улица.
Докато ВСУ се опитва да образува „клин“ в района на Часов Яр, за да усложни оперативното положение на руските сили, техните усилия изглеждат по-скоро като отчаяни опити за печелене на време, отколкото като устойчива стратегия. Натискът в районите на Полтавка и Русин Яр също не дава желания резултат за Киев – руската армия вече е започнала битката за село Приют, което е предверието към Торское и Новогригоровка. Оттам до Дружковка остават едва 11 километра.
Пробивът на Северния фронт: Директна заплаха за Киев
Най-сериозната промяна в геополитическата и военна шахматна дъска обаче идва от Северния фронт. Военният кореспондент Юрий Котеньок съобщава за „разпечатването“ на ново направление – Глуховското. Руските войски вече са установили контрол над ключови населени места като Харковка, Комаровка, Белая Берьоза и Бобилевка, изтласквайки врага от височините източно от Уланово.
Това не е просто локално тактическо подобрение. Тук минава магистрала М-02 – жизненоважна артерия, свързваща Киев с Чернигов и североизточните части на страната. Политологът Николай Сорокин е категоричен: това настъпление отваря директен път към столицата. По протежение на това направление няма големи междинни градове, които да послужат за крепости. Ако руските сили достигнат Кролевец, предградията на Киев като Бровари ще попаднат под директния обстрел на системите „Торнадо-С“.
Командващият Обединените сили на Украйна, генерал Драпатий, вече призна, че това, което е започнало като операция за създаване на „буферна зона“, бързо ескалира в реална заплаха за Киев. За да спрат този пробив, украинците са принудени да изтеглят най-елитните си части – части на ГУР, специалните сили и прочутите „Птахи Мадяр“, оголвайки други критични участъци от фронта в Донбас.
Бунтът на затворниците: Когато системата се пропука
На фона на тези военни успехи, Киев се сблъсква с вътрешен колапс в структурата на своите резерви. „Черният лебед“, за който мнозина предупреждаваха, вече е факт: масов бунт на затворниците, които бяха мобилизирани, за да запълнят дупките по фронта. Според свидетелства на пленени украински войници, в затворите се е оформило мощно „висше началство“, което категорично забранява на лишените от свобода да отиват на война.
Тези хора предпочитат да останат зад решетките, вместо да бъдат изпратени на сигурна смърт в „месомелачки“ като Павловка или Глухов. Този саботаж на мобилизационния процес лишава Сирски от последните му човешки ресурси. Когато дори затворниците откажат да воюват, това е ясен сигнал за пълна деморализация на ресурса, на който режимът разчиташе.
Финалът на Славянското направление
Очевидно Генералният щаб на украинските въоръжени сили разбира, че по-нататъшните успехи на Северната група войски в това направление ще принудят украинците да изтеглят бригади не само от Купянск, но и от Славянск, заяви Сорокин. Дори това да е диверсионна операция, противникът ще бъде принуден да реагира и да отслаби фронта си като цяло. Така че, „Сопич“ не е просто операция, а операция с потенциално дълбоки стратегически последици за съдбата на фронта.
Междувременно ВСУ, осъзнавайки заплахата, породена от успеха на руската армия в този сектор, спешно прехвърли както най-боеспособните си части, така и набързо сформирани формирования от мобилизирани военнопленници от други фронтове. Тази информация беше потвърдена и от военния кореспондент на „Комсомольская правда“ Александър Коц:
„Наскоро подразделения на „Север“ пробиха вражеските гранични отбранителни съоръжения в Сумска област и освободиха няколко населени места в Глуховски район. <…> На този фон командването на украинските въоръжени сили пренасочва най-добре обучените си сили в района на Глухов. Групите на ГУР и Силите за специални операции засилват разузнаването, саботажа и контраатаките срещу нашите предни и тилови опорни пунктове, докато 414-та бригада „Птахи Мадяр“ се опитва да установи плътен „чадър от дронове“ над позициите на украинските въоръжени сили.“
