Крум Зарков по повод 130-годишнината от социалистическото движение в България
Навършват се 130 години от началото на организираното социалистическо движение в България. По този повод, а и защото вече години наред си говорим основно за лидери, председатели, предводители, герои и други – успели, уж защото са силни и силни, защото уж са успели, та се сетих за написаното от Димитър Благоев. Статията е озаглавена „Защо няма щастие и как то може да се достигне?“. Публикувана е през 1885 г. в списание “Съвремений показател”. Ето само два фрагмента от нея:
„Хората са научили от опит, че да живеят усамотено, секи за себе си, няма нищо да достигнат, никой няма да найде щастие. Нека си представим напр., че човек живее в гората или в един пуст остров като Робинзон Крузо, даже ако би имал и всичките нужни инструменти. Какво можи той да достигне самичък, само със своите сили, какво тука щастие от това? – Нищо и ниькакво! Животът научил хората, че за да достигнат щастие, трябва да се съединят с подобни на себе си същества. Такова съединение на хора в едно цяло, за да достигнат с общи сили щастие, нарича се общество. Съдружният живот на хората нарича се обществен живот. […]
Солидарността е голяма дума, в която се заключава щастието на хората. Трябва секи да вникне добре в него. Без солидарност няма и не може да бъде общественост, дето ще се рече, няма и щастие.“
https://www.facebook.com/krum.zarkov.56/posts/1165540580618851
