Докато Украйна се подготвя за най-лошото – възможна руска инвазия, външните министри от ЕС в понеделник (24 януари) съжалиха за решението на САЩ да евакуират семействата на дипломатите си от Киев. Според тях това може да се изтълкува като знак, че Западът приема подобен сценарий, пише Euractiv.
„Всичко е под контрол, няма причина за паника“, увери президентът на Украйна Володимир Зеленски след заседание на Съвета за национална сигурност и отбрана на страната в Киев в понеделник.
Той повтори коментарите на украински и западни официални лица, които обясняват, че ситуацията е нормална, но подчертават факта, че инвазията е започнала през 2014 г., когато Владимир Путин анексира Крим и започнаха сепаратистките бунтове в района на Донбас.
Настроението в столицата на Украйна остава привидно спокойно, магазините и кафенетата са пълни и почти няма признаци на паника, въпреки решението на посолствата на САЩ и Обединеното кралство да евакуират целия несъществен персонал на фона на предупрежденията за руска атака.
Украинци коментираха пред EURACTIV, че войната се води в страната им през последните осем години, а някои потвърдиха, че обмислят спешни планове в случай на инвазия.
Около 48,1% от украинците възприемат струпването на руски войски на границата като реална заплаха от инвазия тази зима или пролет, според скорошно проучване, проведено от Киевския международен институт по социология, което бе публикувано по-рано тази седмица.
Междувременно една трета от украинците заявиха, че са готови да вдигнат оръжие, за да се противопоставят на руската намеса.
Западните разузнавателни служби гледат със загриженост как Русия придвижва все повече войски към границата с Украйна, включително през Беларус и Черно море. Москва отрича, че планира да нахлуе, и обвинява Запада, че „изпада в истерия“.
По последни данни на украинското министерство на отбраната, получени от разузнаването, броят на руските войници около границите на страната вече е повече от 127 000 души.
Въпреки че заплахата от пълномащабна война е реална, очакванията са обаче, че руските сили няма да нахлуят, каза висш дипломатически източник пред EURACTIV в Киев, при условие че е анонимност.
В същото време руският президент Владимир Путин не може да се оттегли от региона, освен ако не постигне нещо, което може да представи като победа у дома, след като пое публични ангажименти за това, твърди източника.
„Масивни мерки“, но без подробности
В Брюксел външните министри на ЕС в понеделник (24 януари) казаха, че блокът „осъжда продължаващите агресивни действия и заплахи на Русия срещу Украйна и призовава Русия да намали напрежението“.
„Понятията за „сфера на влияние“ нямат място в 21-ви век. Всяка по-нататъшна военна агресия от страна на Русия над Украйна ще има огромни последици и висока цена“, се казва в изявление.
Въпреки това изглежда, че ЕС-27 все още се бори да постигне единен фронт срещу Русия.
Както и в предишни случаи, не бяха дадени конкретни подробности за „последствията“, които трябва да очаква Москва. Това се разглежда от някои наблюдатели като причина, поради която сплотеността досега надделява над откритите разногласия.
„Част от възпирането е да не се дава информация“, каза върховният представител на ЕС за външната политика и сигурността Жозеп Борел пред репортери след срещата.
„Така че не се притеснявайте, мерките ще бъдат взети и приложени в подходящия момент, ако този момент настъпи“, добави той.
Дипломатите от ЕС обаче не скриха притесненията си, че някои възможни елементи от тях – като спирането на проекта „Северен поток 2“ или изключването на Русия от глобалната система за финансови плащания SWIFT, могат да причинят разделение между някои държави-членки.
Германският външен министър Аналена Бербок каза по отношение на последния вариант, че използването на „най-твърдата пръчка“ не винаги е най-добрият начин за справяне с подобна ситуация.
Високопоставен служител на ЕС обаче припомни, че през септември 2014 г. на ЕС са му били необходими „само три дни“, за да приеме своите принудителни мерки, след като Русия започна да обстрелва източноукраинския пристанищен град Мариупол.
„Говорим за потенциално най-важната промяна в ситуацията със сигурността в Европа след края на Студената война“, каза висшият служител на ЕС. „Нашият отговор ще отговаря на предизвикателството.“, уточни той.
Разделение между ЕС и САЩ за евакуацията
Докато Обединеното кралство и Австралия последваха Съединените щати, като наредиха на семействата на дипломатите си да напуснат Киев, ЕС и украинското правителство заявиха, че всяко изтегляне на служители на чуждестранното посолство сее паника.
Франция и Германия, наред с други страни, казаха на гражданите да избягват несъществени пътувания до Украйна, но не предприеха по-нататъшни стъпки.
Борел посочи след разговорите на външните министри с американския държавен секретар Антъни Блинкен, че няма нищо, което да подсказва за „незабавна” руска атака.
„Блинкен ни каза, че това не е евакуация“, коментира Борел. „Хората в дипломатическите мисии, които не са от решаващо значение, са свободни да решат да напуснат страната, ако искат, но това не е евакуация“, добави той.
Всяко изтегляне на дипломатически персонал изглежда „преждевременно“ , каза той, тъй като очевидно се стреми да успокои страховете на Запада заради напрежението в Украйна.
„Ние знаем много добре каква е степента на заплахите и начина, по който трябва да реагираме, и без съмнение трябва да избягваме тревожни реакции“, каза Борел.
„Трябва да останете спокойни, като правите това, което трябва, и да избегнем нервен срив“, добави той.
Няколко дипломати от ЕС изразиха открито раздразнението си от обявеното изтегляне на семействата на американските дипломати.
„Това беше много ненавременно и честно казано, ако искаме да постигнем някакво единство спрямо Русия, това е грешен сигнал, който изпращаме до украинците, които сега ще си помислят, че ще напуснем кораба, ако нещата се влошат“, коментира дипломат от ЕС.
Президентът на Украйна Володимир Зеленски благодари в телефонен разговор с председателя на Европейския съвет Шарл Мишел в понеделник на него и на лидерите на ЕС, „чиито дипломати остават в страната ни и ни подкрепят в нашата работа“, съобщиха от неговия офис.
„Беше важно да се запази единството на всички държави-членки на ЕС в защитата на суверенитета и териториалната цялост“ на Украйна, добави той.
НАТО е „в готовност“
САЩ, Обединеното кралство и балтийските държави отговориха на призивите от Украйна да засили своите отбранителни способности, като се съгласиха да изпратят оръжия, включително противотанкови и противовъздушни ракети, докато десетки хиляди руски войници са струпани на украинската граница.
НАТО заяви в понеделник (24 януари), че членовете на НАТО поставят войските си „в готовност“ и изпращат кораби и самолети, за да укрепят отбраната на Източна Европа. Алиансът посочи скорошни мобилизации от Дания, Испания и Нидерландия.
Генералният секретар на НАТО, Йенс Столтенберг, заяви по време на пресконференция с финландския външен министър Пека Хаависто и шведския външен министър Ан Линде, че алиансът „ще продължи да предприема всички необходими мерки за защита“ на членовете и подкрепа на своите партньори.
„Рискът от конфликт остава реален“, каза Столтенберг пред репортери в Брюксел.
„Ние продължаваме да призоваваме Русия да намали напрежението и да избере пътя на дипломацията“, добави той.
Междувременно Кремъл обвини НАТО в „истерия“ във връзка със страха на алианса от струпването на военни сили до Украйна.
Украинските войски, които се борят с подкрепяните от Русия сепаратисти в източната част на страната, могат да започнат офанзива, което накара офиса на президента Зеленски да обяви, че Украйна няма да „се поддаде на провокации“.
По-рано тази седмица Вашингтон предупреди, че Русия може да предизвика инцидент в Украйна, за да може след това да представи нахлуването като оправдан отговор.
