Проф. Светлана Шаренкова: Всяка забрана на руска култура и медии, всяка цензура е не само контрапродуктивна, но и омразна на масовата публика. Според социологически данни около 80% от българите подкрепят Русия, колкото и арогантна да е антируската пропаганда
За последната година от началото на конфликта в Украйна САЩ и ЕС наложиха 11 пакета санкции. Като през изминалото време икономическите забрани показаха, че освен несправедливи, са неработещи, а ефектът им се оказа бумерангов. Докато в Европа масово се затварят предприятия, а оживелите се гънат от високите цени на енергийни ресурси и нарастваща инфлация, то в същото време руската икономика се адаптира, като намери нови пазари за ресурсите си и постепенно се освобождава от задгранични и олигархични зависимости.
И какъв изход от тази задънена ситуация намериха Вашингтон и Брюксел? Вместо да седнат на масата за преговори с Путин и да не станат, докато не се споразумеят – те продължават да изпращат оръжие на режима в Киев, с което наливат масло в огъня на войната. Наред с това решиха нещо още “по-гениално” – засилиха санкциите срещу свободата на словото и алтернативната гледна точка към конфликта, неговата предистория и явни и скрити участници. Абсурдно звучат твърденията на Урсула фон дер Лайен, че Русия застрашавала единството на ЕС със зловредна пропаганда, а Жозеп Борел “изби рибата” с твърдението, че забраната на руски медии била защита на… свободата на словото!? Безумно мислене на увредени умове!
Може би някъде в САЩ и в ЕС има полирани мозъци, които безрезервно вярват на всичко, което се лее от телевизора, и забраната на руското слово е правилна стъпка. Но какво следва по-нататък – не според Оруел, а според нашата реалност? Днес забраняват руски медии, утре ще забранят всички медии, които не ръкопляскат на мейнстрийма, а по-късно – и всяко мнение, което отрича непогрешимостта на Байдън и Фон дер Лайен…
И докъде така, господа и дами демократи, „родители 1 и 2“ на „новия прекрасен живот“, в който ни налагат мракобесна идеология, сочат ни кого да обичаме и мразим, превръщат ни в безропотни роби на транснационалните корпорации и за капак – хранят ни с щурци и бръмбари…
Всичко това заприличва на забравен урок от историята. Защото с подобни „благородни“ намерения са започвали всички авторитарни и тоталитарни режими – уж за кратко, уж временно, а резултатът е брутално отнемане на права и свободи и дори живота на хората.
Ако в малка част от европейските общества крайната русофобия намира почва, то българското общество определено не е от тях. Тук е обратното – всяка забрана на руска култура и медии, всяка цензура е не само контрапродуктивна, но и омразна на масовата публика. Според социологически данни около 80% от българите подкрепят Русия, колкото и арогантна да е антируската пропаганда. Като народ и нация не можем да забравим, че с Русия ни свързват исторически Специални отношения (подобни на тези между САЩ и Великобритания, Германия и Австрия, Гърция и Кипър и пр.). Че ние сме дали на Русия православието и кирилицата, а от тях сме получили свободата и държавността си преди 145 години, а по-късно и всестранна икономическа помощ, че ни свързват човешки, духовни, икономически контакти, които не могат да бъдат скъсани по нечия прищявка, била тя и на могъщите САЩ и НАТО.
Ако САЩ и ЕС са наши истински, лоялни и равностойни партньори, ако желаят доброто на българите – то нека признаят историческите дадености и традиции на Отечеството ни. Да зачитат правото ни да имаме национални интереси и да не ни налагат абсурдни забрани.
Ако наистина искат да се преборим с корупцията, да не ни дават тенденциозни списъци „Магнитски“, чиято цел е да посочат с пръст неудобните на САЩ и на техния икономически интерес енергийни или политически експерти. Защото за масовото обществено мнение остава неприятното чувство, че тези списъци имат и друга дългосрочна цел – да отделят България от Русия! И щом не може цивилизационно и емоционално – то поне енергийно и икономически. А на мястото на руското ядрено гориво, реактори, газ и петрол да се настанят американски – пък били те на значително по-високи цени.
Нека американските партньори да бъдат така добри да се отнасят с уважение към България, която има хилядолетна държавна традиция. И вместо хвърчащи списъци с имена и персонален политически натиск – да предоставят годни за българския съд и прокуратура доказателства за конкретна корупционна вина. Защото така се прави в САЩ, това го изисква както американският съд, така и българският, а също неотмененият принцип на презумпцията за невиновност! Защото България не е колониална държава или съвременен протекторат – за да ни се спускат списъци кои са “добрите” и кои са “лошите”.
А колкото до темата с Русия, нека “братята американци” да прочетат и проумеят българския девиз: „Не се гаси туй, що не гасне“! Така ще им се изясни защо американското посолство или брюкселската бюрокрация не могат да прекъснат българските връзки с Русия и руския народ. Връзки, които са преживели много по-страшен натиск, войни, геополитически разломи и нахални чиновници, които гледат на България не като на суверенна държава, а като на територия с подчинена администрация.
Проф. Светлана Шаренкова
