Ан Апълбаум: Русия ще спре войната, когато признае Украйна

Ан Апълбаум, историчка и журналистка, заяви в интервю за „Панорама“ по БНТ, че войната в Украйна може да приключи само ако Русия признае, че не може да победи и че Украйна няма да стане руска. По оценката ѝ Москва действа като имперска колониална сила и промяната би дошла едва когато този модел на мислене бъде изоставен.

Апълбаум подчерта, че според нея основната цел на Русия не е територията, а разрушаването на Украйна като държава и общество, включително заличаването на украинския език и идентичност. Затова, по думите ѝ, „истински мир“ би бил възможен само при промяна в руската нагласа и приемане, че тази цел няма как да бъде постигната. На този фон тя изрази мнение, че на този етап преговорите с Русия представляват протакане.

Как Апълбаум вижда военната динамика и натиска върху Русия

В интервюто си Ан Апълбаум направи оценка, че украинците са извадили от строя поне 40% от руските нефтопреработвателни мощности, а вероятно и повече. Тя добави, че Украйна е спряла руското настъпление.

По думите ѝ фронтът към момента представлява широка зона с дължина около 1100 км. Апълбаум описа ситуация, при която всяка руска техника или подразделение, което навлезе в зоната, бива засичано от украински дронове и поразявано.

Тя заяви още, че от месеци Русия не е завзела нова територия и затова търси политически средства да постигне целите си. В този контекст Апълбаум постави въпроса дали Москва би могла да използва Доналд Тръмп, както и дали би могла да подкрепя проруски партии в Европа, включително крайно-десни и крайно-леви формации.

Историческият аргумент: пораженията и промяната в Русия

Апълбаум свърза възможната промяна в руската политика с исторически прецеденти. Тя припомни, че Русия е претърпявала загуби, включително във войната с Япония през 1905 г., в Първата световна война и в Афганистан. По думите ѝ именно след подобни поражения са настъпвали политически промени: след 1905 г. е създадена Дума, след Първата световна война е последвала Болшевишката революция, а след Афганистан – периодът на Горбачов.

На тази основа Апълбаум изрази убеждение, че в крайна сметка Русия ще трябва да прекрати и войната срещу Украйна, като допусна, че страната може вече да е достигнала критична точка.

Киев, атаките и тревогата за културното наследство

В интервюто Апълбаум насочи вниманието и към разрушенията в Киев. Тя каза, че руските бомбардировки на древни църкви са трагедия, която според нея би трябвало силно да разтърси и българите, тъй като става дума за удар по християнско наследство.

В материала е посочено, че на 15 юни при мащабна руска въздушна атака срещу Киев и други украински градове е била поразена Киево-Печорската лавра – значим православен манастирски комплекс, основан през XI век и част от световното културно наследство на ЮНЕСКО. При атаката е бил подпален Успенският събор, а украинският президент Володимир Зеленски е определил поражението като едно от най-тежките престъпления срещу християнската култура в съвременността. При същата нощна атака са загинали 11 души в Киев и Харков.

По-късно, според текста, е станало ясно, че възстановяването на Успенския събор и други повредени части от комплекса може да отнеме около две години.

Апълбаум добави оценка, че руското общество е силно повлияно от национализъм и империализъм до степен, в която украинците вече не се възприемат като „братя християни“.

Тръмп и рискът от сближаване с автократи

Ан Апълбаум коментира и ролята на Доналд Тръмп, като го определи като първия американски президент поне от Втората световна война насам, който не се възприема като лидер на демократичния свят. Тя заяви, че според нея Тръмп не отдава значение на съюзниците и не разглежда насърчаването на демокрацията като позитивна цел. В този смисъл Апълбаум допусна, че той би могъл да се съюзи с автократичния свят.

В същото време тя изрази мнение, че подобен курс няма да е лесен, като посочи, че по думите ѝ 70% от американците са против, а въоръжените сили, разузнаването, бизнесът и финансовите среди вероятно също не биха го подкрепили.

Като пример Апълбаум даде Венецуела и описа политическите събития там, включително оспорването на изборните резултати през юли 2024 г., последвалите репресии и по-късните действия на американската страна спрямо Николас Мадуро. Тя заключи, че развитието на Венецуела остава неясно и че демокрация там няма, но страната вече е донякъде зависима от Съединените щати.

Социалните мрежи като фактор за ерозия на демокрацията

Апълбаум коментира и състоянието на западните демокрации. Тя заяви, че рисковете от вътрешни конфликти не са нови и че демократичната система изисква висока степен на гражданска отговорност. По думите ѝ демокрации са се проваляли многократно и това продължава да се случва.

Като ключов фактор за отслабването на демокрацията тя посочи социалните мрежи, които според нея изместват общуването в реалния свят и улесняват разпространението на цинизъм, подигравки и изкривени или измислени истории. Апълбаум подчерта нуждата от обща основа от факти, около която обществата да постигат съгласие, защото иначе става трудно приемането на закони и установяването на правила. Тя изрази опасение, че именно тази обща фактологична основа се губи.