Анализ

„Булгаргаз“ отчете 267 млн. лв. загуба за 2025 г.

„Булгаргаз“ отчете 267 млн. лв. загуба за 2025 г.
Снимка: ai

Договорът с БОТАШ и дългът на „Топлофикация София“ тежат най-силно.

„Булгаргаз“ е в тежко финансово състояние на фона на дългосрочни договори за капацитет в Турция и Гърция, които се плащат дори при непълно използване. По данни от отчетите и информация, цитирана от Mediapool, дружеството разчита на ключови подпори като договора за доставка на 1 млрд. куб. м азерски газ годишно, заеми от държавния бюджет и покриване на задължения на „Топлофикация София“ от собственика му „Български енергиен холдинг“ (БЕХ).

Загуби и пасиви: натискът върху „Булгаргаз“ расте

За 2025 г. „Булгаргаз“ отчита загуба от 267.216 млн. лв., която според информацията почти изцяло се дължи на договора за резервиране на капацитет на турски терминали за регазификация на втечнен газ с БОТАШ. Натрупаният отрицателен резултат достига 710.418 млн. лв.

Според данните, посочени в материала, през 2025 г. пасивите на дружеството са близо 2 млрд. лв.. От тях 1.287 млрд. лв. се падат на задължения, свързани с „Топлофикация София“.

В текста се посочва и че въпреки че наближава краят на 2026 г., „Булгаргаз“ не е публикувал финансови отчети за изминалите тримесечия.

Договорът с БОТАШ до 2036 г. и цената на неизползвания капацитет

Най-спорният ангажимент остава договорът с БОТАШ, подписан в края на 2022 г. Споразумението е до края на 2036 г., за над 1.8 млрд. куб. м годишно, и включва плащания за терминали, газопреносна мрежа и газохранилища в Турция.

По данни на „Булгаргаз“ разходите по договора с БОТАШ за 2025 г. са 250.5 млн. лв.. В материала се припомня, че през 2024 г. е било обявено спиране на плащанията, но за 2025 г. дружеството отчита значителни разходи и за неизползван капацитет.

„Топлофикация София“: най-големият клиент и най-големият длъжник

„Булгаргаз“ обяви, че „Топлофикация София“ вече дължи над 900 млн. евро, и поиска спешна среща с кмета на София за уреждане на задълженията, пише Mediapool. В материала се посочва, че тези задължения се трупат от около 20 години, включително чрез цесии, съдебни дела и прихващания.

Турция и Александруполис: плащане „ползваш или не“

Според текста, моделът на плащане при резервирани капацитети се повтаря и при терминала край Александруполис, където българският газопреносен оператор „Булгартрансгаз“ има 20% дял. И там „Булгаргаз“ плаща за резервиран обем от 1 млрд. куб. м годишно, независимо от реалното ползване.

По данни от доклада на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) за 2025 г., „Булгаргаз“ е закупил 7.034 млн. МВтч втечнен газ, или около 666.7 млн. куб. м, внесен на терминали в Гърция и Турция. В материала се посочва, че заради пренасочване на танкери към Турция „Булгаргаз“ е успял да оползотвори близо 23% от капацитета си по споразумението с БОТАШ.

Цени, „Чирен“ и риск от нови дефицити

„Булгаргаз“ внесе заявление за цена на газа през ноември с предложено поскъпване от 34%, като в него се посочват източници като азерския договор, количества от Александруполис, втечнен газ от Турция и запаси от подземното газово хранилище „Чирен“. След препоръка на регулатора и обществено недоволство дружеството обяви, че ще коригира заявлението чрез допълнителни количества от „Чирен“, като директорът Георги Татарски не даде подробности за обемите.

Министърът на енергетиката Ива Петрова заяви в общ план, че наличните обеми в „Чирен“ са достатъчни. По данни на оператора „Булгартрансгаз“ към 29 октомври газохранилището е запълнено на 83.46%.

В материала се посочва рискът подтискането на цените на газа и парното да доведе до нови финансови дефицити за „Булгаргаз“, включително при ново забавяне на плащания от топлофикациите.

Регионален потенциал, но ограничени резултати

Според информацията „Булгаргаз“ има лицензи за търговия в Гърция, Румъния, Унгария и Словакия, както и регистрирано дъщерно дружество в Молдова. Въпреки това през 2025 г. дружеството е продало извън страната едва 240 252 МВтч.

От началото на 2026 г. до средата на октомври „Булгаргаз“ е реализирал над два пъти повече количества на регионалните пазари спрямо същия период на предходната година, като около 10% от тези обеми са продадени през дъщерната компания в Молдова, посочва материалът.

Сподели