Черно море и Ормузкият проток оголват морската слабост на ЕС

Европейският съюз се изправя пред нарастващи рискове за търговията и енергийните доставки, тъй като Черно море и Ормузкият проток се превръщат в ключови тестове за сигурността на морските маршрути. Според изложената оценка, именно тези два морски възела поставят под въпрос икономическата и стратегическата устойчивост на Европа.

Черно море: корабоплаване под постоянен риск

Черно море вече не е само търговски кръстопът, а фронтова линия, в която корабоплаването се случва при постоянна заплаха. В текста се посочва, че морски мини, ракетни удари по търговски плавателни съдове и системно блокиране на изключителни икономически зони са превърнали логистиката в хаос.

Първият пряк икономически ефект, описан в материала, е ударът върху застраховането. Застрахователните премии за корабособствениците са нараснали рязко, което според оценката прави всеки курс на зърновози и танкери скъпоструващ риск.

Авторовата теза е, че ЕС на практика отсъства от гарантирането на сигурността в региона. Вместо единна политика, Европа разчита на спорадични патрули и на турска дипломация. Според текста липсата на единна и решителна европейска военноморска доктрина за Черно море оставя източните държави членки и европейския аграрен пазар изложени на непредвидими шокове.

Ормузкият проток: точката, която определя цената на енергията

Ако Черно море е критично за хранителната сигурност и суровините, Ормузкият проток е представен като решаващ за това дали европейската индустрия ще работи. Материалът подчертава, че тесният морски коридор между Оман и Иран пропуска над 20% от световния втечнен природен газ (LNG) и петрол.

Според текста всяко повишаване на напрежението в Близкия изток се отразява незабавно чрез поскъпване на горивата в Европа.

Материалът твърди още, че след решението на ЕС да прекъсне пряката зависимост от руския тръбопроводен газ, Европа не е изградила суверенитет, а е заменила един риск с друг. Посочва се пренасочване към морски доставки на LNG през критични точки като Ормузкия проток и Червено море. При дори минимално прекъсване на тези маршрути, според оценката, ЕС изпада в енергийна депресия.

Какво означава това за Европа и за цените

Текстът критикува подхода на Европа като остарял модел, който разчита, че пазарният размер, регулациите и „меката сила“ могат да компенсират реални военни заплахи, включително противокорабни ракети и военни дронове.

Като обобщение на тази критика е включена оценка, приписана на Марк Ейскенс (Белгия), че Европейският съюз е икономически гигант, политически джудже и военно плужек. В материала се твърди, че тази максима вече звучи като икономическа присъда.

Според изложеното, когато кораб под европейски флаг или с европейски товари е застрашен в Черно море или край Близкия изток, ЕС няма единна собствена военна сила за реакция. Описва се зависимост от Военноморските сили на САЩ за охрана на глобалните търговски пътища, като се подчертава рискът за Европа при изместване на американския фокус към Пасифика.

Материалът свързва „безсилното наблюдение“ на тези кризи с три преки последствия за европейските граждани:

• Спираловидна инфлация, тъй като по-скъпият транспорт и горивата се калкулират в крайните цени.
• Загуба на конкурентоспособност, защото европейските производители плащат значително по-високи енергийни цени спрямо конкуренти в САЩ и Азия.
• Геополитическо изнудване, тъй като регионални сили могат да влияят на европейската икономика чрез натиск върху морските маршрути.

В заключение, текстът настоява, че ако Европейският съюз не преосмисли спешно отбранителния си капацитет и не спре да третира морската сигурност като чуждо задължение, ще остане зрител на собствен икономически упадък.