ГДБОП и Европол разбиха мрежа за фалшиви добавки

Пазарът на хранителни добавки в България е за милиони евро и расте устойчиво с около 10% годишно. Това привлича местни производители и вносители от ЕС и трети държави. С паралелния ръст на онлайн рекламата се увеличават и офертите с неверни здравни претенции.

Според описаното в материала, в интернет работят десетки сайтове без ясен адрес, търговска регистрация или телефон за контакт. В тях се предлагат продукти за отслабване, разкрасяване, потентност и спорт. Посочва се и риск част от тези продукти да съдържат необявени стимулиращи вещества или забранени съставки.

Акции срещу мрежи и реклами с изкуствен интелект

Преди няколко месеца при съвместна акция на прокуратурата, МВР и Европол е разбита мащабна мрежа. По данни от акцията са открити над 300 различни вида нерегистрирани добавки. Те са били произвеждани в 10 незаконни бази в България. Продуктите са се продавали основно онлайн. Към тях са били приписвани неверни здравни претенции, включително твърдения, че лекуват сърдечносъдови заболявания или високо кръвно.

ГДБОП и СДВР са ударили производствена база на територията на София. Директорът на дирекция „Киберпрестъпност“ в ГДБОП Владимир Димитров е съобщил, че във видеоматериали, създавани с изкуствен интелект, са използвани лица на известни лекари и журналисти. Целта е била реклама на фалшиви хранителни добавки в интернет. По думите му милиони европейски граждани са поръчвали тези продукти.

В материала се посочва оценка за 240–250 млн. евро печалба от престъпната дейност. Има данни тя да е започнала от 2019 г.

Прокуратурата: таргетирани са възрастни хора

Теодора Тодорова, наблюдаващ прокурор от Софийската районна прокуратура и ръководител на българския екип, е съобщила, че досъдебното производство е образувано по сигнал на действащ лекар и бивш министър на здравеопазването. Сигналът е бил за интернет реклами, в които продукти с неясен произход се представят като лекарства.

По думите ѝ в разследването се вижда таргетиране на възрастни хора. Посочени са групи с проблеми с кръвното налягане, запушване на кръвоносните съдове и сърдечносъдови заболявания. Според прокурора добавките се представят като лекарства, без да са такива. Тодорова е посочила и че към момента по наблюдаваното производство няма данни за увреждания на здравето. Съобщено е още, че престъпната дейност продължава активно.

Регистрация и контрол: какво показва регистърът на БАБХ

По закон хранителните добавки подлежат на документална регистрация в Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ). От агенцията са обяснили, че бизнес операторът подава заявление по образец. То включва фирмена регистрация и проект на етикет на български език, както и оригинален етикет при чужд производител. Заявлението се разглежда до 10 дни. При несъответствия се дава срок за корекции. При наличие на забранени вещества по етикет се издава отказ.

Към момента в публичния регистър на БАБХ са вписани над 52 000 артикула през годините. От текста става ясно, че вписването удостоверява нотификация за пускане на българския пазар, но не означава, че всички продукти са налични в търговската мрежа.

През май 2024 г. на кръгла маса тогавашният зам.-директор на Агенцията по храните д-р Галя Викьова е заявила, че пазарът е залят от добавки, а по множеството сигнали в агенцията личи, че не всички са регламентирани. По думите ѝ около 1000 заявления за регистрация постъпват всеки месец.

Шест практични проверки за потребителите

Материалът дава и конкретни стъпки за по-внимателна покупка. Сред тях са проверка дали продуктът фигурира в регистъра на БАБХ, наличие на етикет на български език и покупка от аптека или директно от производител. Препоръчва се и консултация с лекар, защото при прием на медикаменти добавките може да са противопоказни.