Интервю

Ивайло Иванов: 20% от ТЕЛК решенията са без основание

Ивайло Иванов: 20% от ТЕЛК решенията са без основание
Снимка: ai

Бившият шеф на НОИ очертава рисковете за личната помощ и пенсиите.

Дългогодишният управител на Националния осигурителен институт (НОИ) и бивш служебен социален министър Ивайло Иванов поставя акцент върху контрола и ограничаването на злоупотребите в системата на медицинската експертиза и социалните плащания. В разговор в подкаста на Явор Дачков той посочва, че около 900 хиляди души са с ТЕЛК, а по експертни оценки 20% от тях нямат основание за предоставените права. Иванов говори още за разходите за лични асистенти, за втория пенсионен стълб и за нуждата от ясна граница между подкрепата и личната отговорност. Разговорът е записан на 17 ноември 2026 г. в Ехо Медия Студио.

ТЕЛК като „златен ключ“ и липса на системен контрол

Ивайло Иванов описва ТЕЛК решението като „златен ключ“, защото то отваря достъп до около 40–45 услуги. Сред тях са възможности като безплатно паркиране, интеграционни добавки и инвалидна пенсия. Според него именно широкият пакет права прави системата уязвима за злоупотреби.

Иванов напомня, че от 2005 г. съществува междуведомствен съвет за контрол върху медицинската експертиза. По думите му той не знае този съвет да е заседавал. Съветът се председателства от вицепремиер и включва министри, управителите на НОИ и НЗОК, както и представители на други институции.

Той посочва и ролята на Регионалните здравни инспекции. Те трябва да проверяват на случаен принцип около 2% от издадените ТЕЛК решения и да правят анализи. Иванов казва, че през годините не е виждал подобен регионален анализ в системата. Според него, ако съветът разглежда такива данни, ще може да се види къде има проблеми и къде контролът трябва да се засили. Така мерките могат да са насочени, вместо всички комисии да бъдат поставяни под общ знаменател.

Личната помощ: близо 100 хиляди асистенти и 1,4 млрд. евро разход

Иванов отбелязва, че личните асистенти вече са близо 100 хиляди. Той сравнява това с 2019 г., когато е приет законът и помощта е била предвидена за около 22 хиляди деца с увреждания. По думите му след това обхватът е разширен и са включени и други хора с тежки увреждания, които имат нужда от постоянна грижа.

Според Иванов само за личната помощ държавата харчи близо 1,4 милиарда евро годишно, отделно от финансирането на социалните услуги. Той определя ресурса като сериозен и настоява да се вземат мерки, така че в системата да не попадат хора без реална нужда. По думите му средствата трябва да стигат най-ефективно до майките и хората, за които са предназначени.

Иванов подчертава, че трудовият договор на личния асистент не е само заплата. Той означава право на болнични, осигуряване и бъдеща пенсия. Според него близките, които постоянно се грижат за човек с тежко увреждане, губят възможността да работят другаде, губят трудови навици и доходи. Той смята, че не би било честно тези хора да бъдат лишени от правата, които идват с трудовия договор. Иванов добавя, че нуждата от грижи не изчезва, когато детето навърши пълнолетие, и посочва, че е добре, че правителството е намерило решение и спорното предложение за договорите е било оттеглено.

Пенсии и втори стълб: защо прехвърлянето към НОИ е лоша идея

В темата за втория пенсионен стълб Иванов заявява, че не е добра идея вноските да се прехвърлят в НОИ. Той аргументира, че тези пари са на хората и фондовете само ги управляват, както банките управляват депозитите.

По думите му обсъжданият един милиард евро би намалил субсидията от централния бюджет към НОИ, но не би повишил благосъстоянието. Ако средствата останат във фондовете, те могат да бъдат инвестирани и да носят доходност. Иванов напомня, че тристълбовият модел е изграден с труден консенсус между синдикати, работодатели и правителство и според него този консенсус не трябва да се разрушава.

Той поставя и въпроса за прозрачността при частните фондове. Според него в НОИ човек може да изчисли предполагаемата си пенсия, но при частните фондове не е ясно какво ще получава като втора пенсия. Иванов казва, че фондовете показват натрупаните средства и доходността, но хората искат да знаят реалната сума на бъдещата пенсия и дали общият доход ще стига за разходите и стандарта им на живот.

Принципът на осигуряването и дебатът за тавана

Иванов акцентира върху принципа на осигурителната система. По думите му не може да се очаква човек да е внесъл малко и да получава много. Той дава пример, че при много хора с минимална пенсия действителният размер според осигурителния им принос е по-нисък, но те получават минималния размер заради административното решение, че с по-малко не могат да живеят.

Той добавя, че социалните пенсии се плащат от данъците без осигурителни вноски, но минават през НОИ и увеличават дефицита му. Според него, ако тези плащания се отделят, ще се вижда по-ясно кое е осигуряване и кое е социално подпомагане.

По темата за тавана на пенсиите Иванов заявява, че не трябва да има таван. Той посочва разминаване между максималната и минималната пенсия, и максималния осигурителен доход спрямо минималния. По думите му ограничение вече съществува чрез максималния осигурителен доход в пенсионната формула.

Иванов поставя и въпроса за ранното пенсиониране. Той казва, че България е сред държавите с прекалено много рано пенсионирани военни и полицаи, и добавя, че държавата плаща осигурителни вноски за тях, но не в пълния размер, в който трябва. Според него всички тези теми изискват изчисления и общ поглед върху системата, защото най-важните ѝ качества са стабилността и предвидимостта.

Сподели