Кабинетът одобри Бюджет 2027: дефицит 3,5% и нови данъци
Проектът залага 660 евро минимална заплата и по-високи пенсии от юли.
Правителството одобри проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2027 г., както и Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2027–2029 г. Това съобщи Министерският съвет след заседанието си на 16 ноември 2026 г.
Проектът е разработен на фона на забавената бюджетна процедура за 2026 г. България започна 2026 г. без приет държавен бюджет, а законът за 2026 г. е приет от Народното събрание на 24 юли 2026 г. По тази причина процедурата за Бюджет 2027 е приета по-късно – с Решение № 598 от 6 август 2026 г.
Процедура по прекомерен дефицит и рамката до 2029 г.
През юли 2026 г. Съветът на ЕС откри процедура при прекомерен дефицит спрямо България и прие препоръка с корективен план за нетните разходи и график за излизане от прекомерния дефицит до 2029 г.
С Решение № 796 от 15 октомври 2026 г. Министерският съвет е одобрил и изпратил до Европейската комисия и Еврогрупата първия проект на бюджетен план за 2027 г., който служи и като доклад за предприетите мерки. Правителството посочва, че параметрите за 2027–2029 г. са съобразени с процедурата и препоръките за стабилизиране на публичните финанси.
Макропрогноза, дефицит и държавен дълг
Есенната макроикономическа прогноза на Министерството на финансите предвижда растеж на икономиката 2,5% през 2027 г. и 2,4% през 2028 и 2029 г. Средногодишната инфлация се очаква да бъде 4,0% през 2027 г., след което да се забави до 2,6% през 2028 г. и 2,4% през 2029 г.
Дефицитът по консолидираната фискална програма (КФП) се предвижда да се свие от очаквани 5,5% от БВП през 2026 г. до 3,5% през 2027 г., 3,1% през 2028 г. и 2,4% през 2029 г.
Приходите (включително помощи и дарения) по КФП са планирани в диапазона 35,6–36,1% от БВП за 2027–2029 г., а разходите – 38,0–39,6% от БВП, като е отчетен ефект от мерки за оптимизация на разходите, стартирали още през 2026 г.
За сектор „Държавно управление“ се очаква дефицитът да се консолидира с 0,8 пр. п. през 2027 г. до 4,2% от БВП, след което да намалее до 3,5% през 2028 г. и 2,8% през 2029 г.
По допусканията за периода 2027–2029 г. държавният дълг се очаква да достигне 44,3 млрд. евро (31,4% от БВП) през 2027 г., 50,7 млрд. евро (33,6% от БВП) през 2028 г. и 56,7 млрд. евро (35,5% от БВП) през 2029 г. Минималният размер на фискалния резерв към 31 декември 2027 г. е заложен на 2,6 млрд. евро.
Данъци, осигуровки и разходни политики
Правителството посочва, че данъчната политика за 2027–2029 г. е насочена към растеж, по-добра бизнес среда, борба със злоупотребите и по-висока фискална устойчивост. В приходната част са отчетени предложени промени, сред които:
- възможност данъчните загуби да се пренасят до 10 години, с лимит до 70% приспадане годишно;
- ускорена данъчна амортизация за технологии за изкуствен интелект и високопроизводителна техника за 2027–2029 г.;
- увеличение на максималния размер на ваучерите за храна до 200 евро, като ваучерите до 102,26 евро остават необлагаеми, и годишна квота 1,5 млрд. евро;
- еднократен данък върху свръхпечалбата за определени сектори за финансовата 2027 г.;
- по-високи данъчни облекчения за деца и ново облекчение за детско развитие;
- акциз при първа регистрация или внос на автомобили с ДВГ с мощност ≥ 250 kW, без да се включват изцяло електрическите;
- задължително електронно фактуриране за местни доставки и по-висок праг за регистрация по ДДС: 60 000 евро от 1 януари 2027 г., 70 000 евро от 1 януари 2028 г. и 75 000 евро от 1 януари 2029 г.;
- поетапна актуализация на базисните данъчни стойности при данъчната оценка на имотите: +30% за 2027 г., +35% за 2028 г. и +35% за 2029 г.
Предвижда се и продължаване на акцизния календар за тютюневите изделия за периода 2026–2028 г., като нови ставки влизат в сила от 1 март 2027 г. и от 1 януари 2028 г.
В осигурителната политика се запазват размерите и съотношенията на вноските за ДОО на нивата от 2026 г., но от 1 януари 2027 г. се променя разпределението на вноските за държавни служители и заетите по Закона за съдебната власт, като за 2027 г. е предвидено компенсиране на възнагражденията им.
Минималният осигурителен доход за самоосигуряващи се се увеличава до 660 евро от 1 януари 2027 г., до 680 евро за 2028 г. и 710 евро за 2029 г. Максималният осигурителен доход се повишава на 2 400 евро от 1 януари 2027 г., 2 500 евро от 1 януари 2028 г. и 2 600 евро от 1 януари 2029 г.
Сред разходните политики са описани мерки за оптимизация, включително целогодишно прилагане на намаление с 10% на разходите за заплати и възнаграждения, въведено от 1 септември 2026 г., с изключения за определени сектори. Предвидено е и намаляване с до 10% от 1 януари 2027 г. на разходите за персонал в системата на МВР и силовите ведомства.
В основните политики са заложени прогнозна минимална работна заплата 660 евро за 2027 г., увеличение с 5% на разходите за персонал на първостепенните разпоредители с бюджет (с изключения), както и 170,5 млн. евро за увеличение на заплатите на педагогическите специалисти със 7,5% от 1 януари 2027 г.
Пенсиите за трудова дейност се осъвременяват от 1 юли по т.нар. швейцарско правило, като за 2027 г. са предвидени 552,6 млн. евро.
Отделно: одобрени са бюджетите на НЗОК и ДОО
Правителството одобри и проект на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2027 г. Заложени са 5 683 586,8 хил. евро приходи и трансфери и същият размер разходи. Това е с 426 909,6 хил. евро повече спрямо 2026 г., или 8,1% ръст. Средствата за здравноосигурителни плащания са 5 411 223,9 хил. евро, което е увеличение с 478 121,1 хил. евро или 9,7%.
Одобрен е и проектът за бюджета на държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2027 г. В него е заложено средната пенсия да достигне 587,70 евро, при планиран ръст 8%. От 1 юли 2027 г. пенсиите, отпуснати до края на 2026 г., се предвижда да се осъвременят по швейцарското правило с между 7% и 8%, а минималната пенсия за стаж и възраст при пълен стаж да се повиши до 374,62 евро.
От 1 януари 2027 г. се предвижда обезщетението за отглеждане на дете до 2 години да се увеличи от 398,81 евро на 450 евро, както и минималното дневно обезщетение за безработица да нарасне от 9,21 евро на 13 евро.