Камен Илиев: България изостава в дроновете и Космоса

България изостава технологично в сферата на сигурността и отбраната, а Черно море се превръща във все по-рискова зона за трафик и национална сигурност. Това заявява експертът Камен Илиев, директор на Центъра за изследвания по национална сигурност и отбрана към БАН, в разговор за „Труд news“.

Поводът е нарастващият риск в региона, след като пети кораб е бил ударен от дронове близо до българския бряг, както е посочено в разговора.

Технологично изоставане: повече покупки, по-малко разработки

Според Камен Илиев България е изостанала технологично, защото темите за националната сигурност са били извадени от приоритетите на държавните институции, включително и на Българската академия на науките. Той посочва, че изследванията и технологиите в тази сфера са били занемарени.

Илиев отбелязва, че държавата е харчила основно за покупка на готови системи и оръжие, вместо да инвестира в разработки или поне в системно проучване и анализ на стратегически направления. Като показателен пример той дава безпилотните летателни средства. По думите му още през 2003–2005 г. в САЩ е било заложено, че подобни технологии ще доминират през следващите 20 години. Той свързва тази тенденция с наблюдаваното днес във войната в Украйна и в други конфликти.

По темата дали България може да навакса, Илиев казва, че производството на дронове вече е усвоено от много държави. Според него реалистичният ход е България да търси договори, ноу-хау и патенти, за да произвежда типове дронове в кооперация с водещи производители. Той дава пример с Турция и посочва, че развитието е ускорено там, където има реална практическа употреба при военни действия.

Черно море като приоритет: „врата“, която България трябва да пази

Илиев определя Черно море като приоритет за сигурността на страната. По думите му това е „вратата“, за която България трябва да се грижи и да защитава. Той подчертава, че това не е въпрос на европейска, а на българска политика.

Експертът настоява за специална национална доктрина за ролята на Черно море в защитата на държавата. Той посочва, че рисковете не са само военни, а и социални, икономически, транспортни и енергийни.

Като част от капацитета на БАН Илиев отбелязва ролята на Института по океанология, който според него осигурява основен поток от данни за ЕС. Той посочва и наличието на Център по хидро- и аеродинамика. Според него е нужна интеграция с университети и лаборатории по брега, включително с Националното военноморско училище.

Космосът и пропускът на България: без членство в ЕКА

Камен Илиев определя космическите технологии като върха на пирамидата на военно-отбранителната индустрия. Той посочва, че според решения и доктринални документи на НАТО значението на тази сфера ще расте. Като пример за зависимост той посочва, че при спиране на услугата „Старлинк“ за няколко дни ситуацията се усложнява за този, който не може да използва космически технологии.

По думите му България е последната страна в ЕС, която не е член на Европейската космическа агенция (ЕКА). Той дава пример с Кипър, който според него е член и е изградил ключова инфраструктура за приемане на спътникови данни.

Илиев твърди, че у нас липсва професионален анализ и се води хаотична политика. Той поставя акцент и върху кадровия проблем, като посочва, че подготовката на специалисти изисква години, а в космическата област сроковете са значително по-дълги.

Експертът очертава и основните космически приоритети, свързани със сигурността: наблюдение на Земята, позициониране (като посочва системата „Галилео“ и наличието на военен канал), комуникации и извеждане на товари в Космоса на ниска цена.

От гледна точка на българското участие Илиев казва, че страната може да ползва резултатите от европейските програми, но не участва в създаването на ноу-хау и продукти. Според него причината е липсата на достъп до програмите и колективите, тъй като България не е член на ЕКА.

В разговора Илиев коментира и защо България не е член на агенцията. Той посочва, че по темата има документи и конкретни отговорни лица в различни периоди, а причините според него са геополитически.

Енергийната сигурност: позитивна посока и роля на ВЕЦ „Чаира“

По темата за енергийната сигурност Илиев изразява мнение, че България има заложен добре изграден модел на енергийна система и че в момента развитието е в положителна посока. Той отбелязва като важен елемент очакваното възстановяване на капацитета на ВЕЦ „Чаира“, което според него би стабилизирало мрежата.

Илиев подчертава и допускането на частния бизнес в съхранението на енергия, което според него е позволило изграждане на значителни мощности за кратки срокове без публичен ресурс.

В края на разговора експертът коментира, че националната сигурност не е „заложник“, а по-скоро липсват основи на национална идея и цели, към които държавата да се стреми. Според него политическата класа има дефицит в тази посока.