Лондон предупреждава за „сфери на влияние“ след срещата в Шънджън
Кеми Бейдънок говори за триполюсен свят, а премиерът Бърнам залага на Берлин и Украйна.
Срещата между Доналд Тръмп, Владимир Путин и Си Дзинпин в китайския град Шънджън предизвика силен политически отзвук във Великобритания. В Лондон фокусът се измести от символиката на общите снимки към по-голям въпрос. Дали светът не се връща към политика на големите сили, които договарят сфери на влияние без реално участие на останалите.
Най-остра беше реакцията на лидера на британските консерватори Кеми Бейдънок. В интервю за BBC Radio 4 тя определи срещата като обезпокоителна. Според нея тримата държавни ръководители изглеждат така, сякаш се опитват да разделят света помежду си.
Консерваторите: триполюсен модел и въпросът „къде сме ние“
Кеми Бейдънок описа възможен триполюсен модел. В него Китай доминира в Азия. САЩ запазват влияние в Западното полукълбо. Русия, по нейната интерпретация, би претендирала за Европа.
Тя постави като централен въпрос мястото на Великобритания в подобна картина. Бейдънок акцентира и върху демонстрираната близост между Тръмп и Путин. Тя отбеляза и определението на американския президент за руския лидер като свой приятел.
Опозицията свърза тревогите си и с риск Вашингтон да започне да разглежда европейската сигурност като тема за преговори с Кремъл. Според тази линия на критика европейските държави може да останат с ограничено участие.
Премиерът Анди Бърнам: подкрепа за Киев без фронт срещу Вашингтон
Позицията на британския премиер Анди Бърнам беше по-внимателна. В парламента, в отговор на въпрос на лидера на либералдемократите Ед Дейви, той не отправи директна критика към Доналд Тръмп. Бърнам потвърди, че Великобритания остава категорично зад Украйна.
Бърнам подчерта, че по време на срещата в Китай ще бъде в Берлин. Там са разговорите на Коалицията на желаещите, посветени на подкрепата за Киев.
Този подход очертава тънка линия за Лондон. От една страна, правителството пази стратегическите отношения със САЩ. От друга, не дава сигнали за промяна в досегашната позиция спрямо руската война и търси синхрон с европейските партньори.
Берлин и „Коалицията на желаещите“: сигналът към Москва и Вашингтон
Съвпадението между срещата в Шънджън и събирането на европейски лидери в Берлин беше отчетено като политически знак. Коалицията на желаещите потвърди подкрепата си за Украйна. Участниците поставиха и необходимостта от надеждни гаранции за сигурност за Киев.
Европейските лидери настояха, че бъдещо уреждане на войната не може да се случи без участието на самата Украйна и Европа. Германският канцлер Фридрих Мерц отхвърли перспектива за ново споразумение от типа на Ялта. Аналогията е чувствителна за Европа заради историческото разделяне на континента на сфери на влияние.
Китай в британската линия: конкурент и партньор
Паралелно с геополитическите тревоги, в Лондон прозвуча и по-прагматична оценка за отношенията с Пекин. На 19 ноември министърът на отбраната Уес Стрийтинг направи изявление пред парламента във връзка с посещението на китайския министър на отбраната адмирал Дун Дзюн.
Стрийтинг заяви, че Китай е третият по големина търговски партньор на Великобритания. По думите му двустранната търговия подкрепя около 370 000 работни места в страната. Той призна за дълбоки политически и стратегически различия. Добави, че това не прави сътрудничеството невъзможно или нежелателно.
Какво тревожи Лондон: Украйна, трансатлантическата връзка и ролята след Брекзит
Реакцията във Великобритания очертава няколко различни опасения. Първото е за бъдещето на Украйна. Според опасенията, ако Вашингтон и Москва договарят условия без реално участие на Киев и европейските столици, това би ударило европейската стратегия за сигурност.
Второто е за трансатлантическите отношения. Великобритания остава близък съюзник на САЩ. Публичните знаци на близост между Тръмп и Путин поставят Лондон в деликатна позиция.
Третото е за мястото на самата Великобритания в международния ред след Брекзит. В този контекст въпросът на Кеми Бейдънок къде е Великобритания във всичко това надхвърля партийната политика.
В края на дебата Лондон отчита, че символиката сама по себе си не означава договорен нов блок. В същото време тя е достатъчна, за да изостри европейските страхове, че решенията могат да се вземат без Европа на масата.